Само в Lupa.bg: Истанбулската конвенция идва в България с нов договор с ЕС
Новата шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен спечели мнозинството от гласовете на консерваторите в Европарламента със заявката си да направи задължително изпълнението и прилагането на Истанбулската конвенция във всички 28 страни-членки на ЕС и даде декларация, че ще иска още в първата половина на мандата си те да ратифицират документа от 2011 г. Как стои обаче въпросът за България, предвид решението на Конституционния съд от 2018 г.?
Само анекс към договора на България с ЕС или подписването на изменение към съществуващия може да направи действаща Истанбулската конвенция у нас, разкриха за Lupa.bg експерти по международно право. "Когато става въпрос за наднационално право, би трябвало да следваме него, а не националното", напомни доц. Иван Начев от Софийския университет, който е експерт по европейско право. Според него обаче сезирането на българския Конституционен съд по същия въпрос за Истанбулската конвенция е по-скоро невъзможен акт, предвид категоричното решение на българските магистрати срещу документа.
Начев е на мнение, че все пак има начин да се заобиколи това решение, но за целта ще се наложи нов формат на договора България-ЕС с нова ратификация от всички останали страни-членки. За последно поправка в него бе направена през 2014 г., когато тогавашните други 26 членки на ЕС разрешиха на българите да работят свободно на територията на ЕС. Такива промени предстоят за страната ни и при членство в Шенгенската зона или при влизане на България в т.нар. "чакалня" за Еврозоната.
Иначе доц. Начев коментира като сериозен успех избирането на фон дер Лайен още при първото гласуване на нейната номинация, което показало, че съгласието в рамките на пъстрия Европарламент е възможно. "Този компромис погрешно у нас бе представен като пазарлък за постове, а процесът действително е изключително сложен", коментира експертът. Според него изначално не е било възможно България да получи постове като лидер на ЕК, ЕП или върховен представител на ЕС по външната политика предвид разписаните правила за паритет между държавите в рамките на пакта, както и предвид разпределението на силите дясно-либерали-ляво в него. Освен това има и неписани правила, според които, например, върховен представител на ЕС по външната политика задължително трябва да е представител на страна, която е член и на Шенгенското пространство, и на Еврозоната.
Попитан за фрагментирането на ЕНП в последните години, Начев уточни, че това не е партия в класическия смисъл на думата и че не може да се очаква от нейните структури да действат толкова единно, колкото са националните политически формации. Не е възможно и постигането на такава вътрешнопартийна дисциплина, на каквато са способни отделните фракции сами по себе си.
