Само в Lupa.bg: Кой планира теч от близо 3 милиарда в енергетиката?

Невероятен теч на публичен ресурс без реална нужда, обезпечения, гаранции и обосновка е бил предвиден в енергетиката и в първия, и във втория проектобюджет за 2026 г. в перото за енергетика и конкретно за новите ядрени мощности. Де факто над 3 милиарда лева (1,5 за инвестиции и още 1,5 за гаранции - б.р.) е трябвало да бъдат заложени като потенциален харч под шапката на Жечо Станков (вече министър в оставка - б.р.), и принципала на проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД Иван Андреев (изпълнителен директор на ядрената централа - б.р.) чрез директора на дружеството Петьо Иванов.

Както Lupa.bg вече информира читателите си, докато течеше бунтът срещу план-сметката на държавата за пръв път в историята й в евро предимно заради увеличение не средствата за спецслужбите и съдебната власт, както и значителна част от държавната администрация, някак скрити останаха финансовите параметри в сектор "енергетика", където се оказа, че са заложени опасни бомби със закъснител за огромни суми пари.

В същото време в самия ресор настъпиха странни рокади по върха на различните държавни предприятия - шефът на "Булгатрансгаз" се озова начело на Електроенергийния системен оператор, а в БЕХ и НЕК неочаквано бяха уволнени ключови служители.

Според запознати - всичко това в подготовка на нови смени, касаещи и "Нови мощности". Сега обаче с бурните събития покрай оставката на кабинета на Росен Желязков след напора на стотици хиляди протестиращи по улиците не е ясно как ще бъдат завършени тези трансформации и как с приемането на т.нар. удължителен бюджет за новата година ще бъдат изпълнени плановете за милиарди, касаещи финансирането на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" - мъгляво, несигурно и без ясна персектива. 

Ето защо:  

От началото на 2024 г. проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", управляван от "Нови Мощности", е финансиран с капитал от 1,5 млрд. лв., предоставени от Първа атомна, като предвидената за 2025 г. допълнителна държавна гаранция от още 1,5 млрд. лв. остава неактивирана. Въпреки значителното финансиране до момента, ясна публична отчетност за разходването на тези средства не съществува.

Централният договор по проекта — за първоначален инженеринг (ESC) с консорциум "Уестингхаус–Хюндай", сключен в края на 2024 г., е на базова стойност над 350 млн. долара, но поради допълнителни плащания по модела "time and material" и постъпили искания за доплащане вследствие на управленски пропуски от страна на проектната компания в лицето на Петьо Иванов, общата стойност вероятно надхвърля 400 млн. долара, разкриват експерти пред медията ни. И обясняват ясно, че това е двойно над лимита, гласуван от Народното събрание.

Въпреки че договорът е формулиран като инженерингов, той не осигурява инженерни документи, чертежи или количествени сметки, а единствено описва процеси и планове — което означава, че договорът не представлява реална стъпка към реализирането на проекта.

Паралелно с това е подготвен анекс за удължаване на договора с още 6–8 месеца поради пропуски от страна на "Нови мощности" и предоставяне на непълни данни на изпълнителя, но публична информация за причините и стойността на анекса липсва.

По основните задължения по този договор— концептуален проект, технически проект, отчет по безопасност и окончателно решение за охлаждане — все още няма завършена продукция, въпреки изтичането на договорните срокове. Единствено е представена необвързваща индикативна оценка, според която цената, предложена от консорциума, е около 18 млрд. долара, но тя не представлява реална оферта.

Кардиналните въпросителни касаят следното:

В паралелните консултантски дейности проектното дружество е подписало сериозни договори без публично разкрити стойности. Ernst & Young е нает като финансов консултант по многомилионен договор; Citibank е водещ банков консултант със 100 000 долара месечна мобилизационна такса. Въпреки че в "Нови мощности" и "Козлодуй" работят над 20 юристи, са ангажирани повече от шест външни адвокатски кантори, незнайно защо. 

Нещо повече, има сигнали за фиктивни служители в софийския офис, които не посещават работните си места.

Отделно, както медията ни вече ви информира, се формира и казус, водещ до питане за КЗК за наличието на конфликт на интереси. Защото в УС на дружерството е назначен и функционира от години вече канадският гражданин Алекс Нестор, а в същото време за инженер-консултант бе избран канадският консорциум, воден от Laurentis Energy Partners. А той, както обясняват експертите, няма опит с технологията AP1000 и няма международен опит извън Онтарио.

В същото време американски кандидати с дългогодишен опит с Уестингхаус са били декласирани. При избора не е посочена цена, но стандартно подобни договори са около 10% от стойността на проектантския договор, допълват още специалисти, запознати с тънкостите на процеса. 

Съмненията за корупционен натиск и тежък конфликт на интереси се фокусират върху фигурата на Нестор, защото освен председател на Борда на директорите на проектната компания, е същевременно председател на Българо-канадската търговска камара. Индикация за директна намеса в процедурата е фактът, че през септември 2024 г. Алекс Нестор лично е завел изпълнителния директор Петьо Иванов, заедно с представители на Laurentis Energy Partners, на специална презентация в почетното консулство на Канада в София.

На фона на този лобизъм, медийни публикации и анализи обосновано сочат, че скрит подизпълнител ще бъде фирмата "Атоменергоремонт" на енергийния магнат Христо Ковачки, въпреки парадоксалния факт, че офертата на канадците бе единствената, в която официално не фигурираше български подизпълнител.

Отделно, договорът за изготвяне на ОВОС за 8-и блок възлиза на над 5 млн. лв., като към момента е готово единствено заданието, а напредъкът е значително изостанал.

За сравнение: при предходната процедура за 7-и блок същият изпълнител беше завършил ДОВОС в сходни срокове — което поставя въпрос за управленска компетентност. По лицензиращите дейности също има сериозни забавяния, като Разрешението за избор на площадка е издадено едва в края на октомври 2025 г., което поражда въпроси за законността на средствата, разходвани преди това.

Не е представено изискуемото решение на Министерския съвет по член от Закона за безопасното използване на ядрената енергия, което допълнително засилва съмненията за законност. Всичко това паралелно върви със сключването на редица граждански договори за над 200 хил. лв. месечно, със спорна ефективност и сигнали за фиктивна заетост в софийския офис на "Нови Мощности".

Наблюдават се постоянни контракти с директни възлагания под 50 000 лв., инициирани от директорите на дирекции, за консултации без ясно доказан резултат. Преместването на главния офис в София пък доказано вече води до отслабена комуникация с АЕЦ "Козлодуй" и до напускането на целия експертен персонал на централата, ангажиран с проекта за новите блокове.

Финансовите последици за АЕЦ-а са значими — извънредни дивиденти към държавата довеждат до декапитализация, след което централата взема три заема от проектната компания в размер над 100 млн. лв.

В същото време липсва публичен финансов модел и социално-икономическа оценка, въпреки че индикативната прогноза от международни институции сочи обща цена на проекта над 35 млрд. долара — далеч над първоначално обявяваните стойности и с повече от три години изоставане спрямо графика, зададен от Народното събрание.

Поставят се въпроси за съответствие с изискванията за прозрачност от ЗБИЯЕ и Договора за Евратом, както и за липсата на одит на компетентностите на ръководството.

Появиха се публични сигнали за неморални обстоятелства около висшия управленски състав, включително че двама заместник-изпълнителни директори живеят съвместно, което представлява явен конфликт на интереси. Не е ясно и как се минимизира регулаторният риск във връзка с решението на Съда на ЕС по казуса „Пакш“ и дали има комуникация с Европейската комисия.

Всичко това концентрира основните въпроси пред проекта: доколко е обосновано разходването на над 1,5 млрд. лв. при липса на публичен финансов модел и видим напредък; какви са причините за огромните допълнителни разходи по ESC договора и системните закъснения; защо са необходими десетки външни консултанти при наличие на вътрешен експертен капацитет; какви рискове поставят финансовите затруднения на АЕЦ "Козлодуй"; как е формирана прогнозната стойност от над 35 млрд. долара; законно ли са разходвани средства преди разрешение за избор на площадка; на какво основание се плаща за проектиране при липса на разрешения от АЯР и регионалното министерство; какви мерки се предприемат за управление и отчетност; както и дали ръководният състав разполага с необходимата компетентност и какво е довело до пълното изтегляне на експертите на АЕЦ "Козлодуй" от проекта.

Освен това пред енергийния министър в оставка Жечо Станков продължават да висят и въпросите изобщо за лицензирането на технологията за новите реактори по изискванията на Европейската комисия - питания, отправени към него в началото на декември от депутата от групата на ПП-ДБ Ивайло Мирчев. Те отделно будят съмнение, че изобщо проектът е осъществим по начина, по който се работи в компанията "Нови Мощности" и досега при това управление.