Само в Lupa.bg: Осъден без обвинение – случаят "Крокодила" разбива правосъдието ни

С Lupa.bg се свърза известният адвокат Ивайло Юруков, който твърди, че разполага със скандални и непубликувани факти по делото срещу Емил Милев - Крокодила, който осъди страната ни на Международен съд. Публикуваме без авторска намеса фактите от юриста. 

"Уважаеми представители на медиите в България,

Казвам се Ивайло Василев Юруков /адвокат в Софийска адвокатска колегия/ и Ви предлагам ексклузивен материал, разкриващ неизвестни досега детайли по един от най-спорните и противоречиви случаи в българското правосъдие – казусът „Емил Милев“.

В статията се разглежда как човек с тежка криминална репутация и множество обвинения се оказва във вихъра на съдебни битки, пълни с процесуални абсурди, противоречиви свидетелства и въпроси за намеса „отгоре“. Разполагам с всички относими към случая документи, свидетелски показания и анализ, който изважда наяве факти, способни да променят обществената представа за случая.

Материалът съдържа:
- Проверени и документирани данни, недостъпни за широката публика
- Хронология на ключови събития по делото
- Анализ на потенциални зависимости и влияния върху процеса

Вярвам, че този материал ще предизвика значителен обществен интерес и ще привлече вниманието на Вашата аудитория. Предоставям Ви пълния текст за ексклузивно публикуване.

Осъден без обвинение – случаят Емил Милев

17,5 години в затвора за престъпление, което никой не е твърдял, че е извършено

Адвокат Ивайло Юруков и мнението му по казуса с клиента му Емил Милев:

В правова държава е немислимо човек да бъде осъден за престъпление, за което никога не му е било повдигнато обвинение. И все пак – това се случи в България. Случаят с Емил Милев е ярък пример за целенасочен съдебен произвол, който подкопава устоите на правосъдието и поставя под съмнение сигурността на всеки гражданин.

Правният абсурд
Това не е „техническа грешка“ или пропуск. Това е умишлено действие в разрез с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на справедлив процес. Всеки подсъдим има право да знае за какво е обвинен, за да може да се защитава. Лишаването от това право прави процеса нищожен и присъдата – недопустима.

Дълбокият проблем зад този казус
Осъждането на човек за деяние, по което не е повдигнато обвинение, представлява фундаментално нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България, според който „Никой не може да бъде осъден за деяние, за което не е обвинен“.

Това е и пряко противоречие с чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на всеки обвиняем да бъде информиран в най-кратък срок, по разбираем начин, за характера и причината за обвинението срещу него.

Подобен акт е не просто процесуално нарушение, а съзнателно заобикаляне на закона. Той отнема правото на защита, лишава адвокатите от възможността да оспорят фактите и създава условия за съдебен произвол.

Опасността е, че ако този прецедент остане без последствия, всеки български гражданин може утре да се окаже в затвора по обвинение, което никога не е било отправено срещу него. Това разрушава принципа на правовата държава и превръща съдебната власт в инструмент за лични или политически разправи.

Този случай изисква не само отмяна на присъдата, но и лично търсене на наказателна и дисциплинарна отговорност от магистратите, които са го допуснали. В противен случай, „върховенството на закона“ ще остане само празна фраза.

Последици за правовия ред
Днес е Емил Милев. Утре може да е всеки друг. Ако подобен прецедент остане безнаказан, това означава, че съдът в България може да превърне произвола в практика.

„Ще се боря докрай – не само за възстановяване на справедливостта за моя клиент, но и за разобличаване на виновните.“, категоричен е адвокат Юруков. "Настоявам Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към ВСС, както и главният прокурор, да предприемат незабавни действия по този случай. Призовавам и медиите, и обществото да не подминават този прецедент.", завършва юристът.

Международни данни и контекст
По данни на Transparency International (CPI 2024) България има резултат 43/100 и е на 76-то място от 180 държави. Тенденцията е влошаване спрямо предходната година. Това поставя страната сред държавите в ЕС с най-високо възприемано ниво на корупция в публичния сектор и пряко влияе върху доверието в съдебната система.

Последният доклад на GRECO (Съвета на Европа) от февруари 2025 г. отчита ограничен напредък: само 7 от 28 препоръки за предотвратяване на корупция в централната власт и правоохранителните органи са напълно изпълнени; 11 са частично, а 10 – неизпълнени. Това говори за хронични системни дефицити по почтеност и отчетност.

В Глава „България“ на Доклада за върховенството на закона 2024 г. Европейската комисия посочва, че реакцията на наказателното правосъдие към корупция по високите етажи на властта остава „незадоволителна“ и изисква спешно адресиране. Комисията отбелязва и сигналите за нерегламентирано влияние в бившите специализирани структури.

Правна рамка и практика на ЕСПЧ
Наред с чл. 31, ал. 4 от Конституцията и чл. 6 ЕКПЧ, практиката на Европейския съд по правата на човека устойчиво санкционира България за нарушения на правото на справедлив процес. Прес-профилът на ЕСПЧ за България съдържа многобройни осъдителни решения по чл. 6 – вкл. и съвсем наскоро по делото Bosev v. Bulgaria (04.06.2024), където Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес.

Този фон показва, че казус като „Емил Милев“ не е изолиран инцидент, а симптом на по-дълбоки дефицити – липса на предвидимост, формализъм за сметка на правото на защита и толеранс към процесуални нарушения, които изкривяват изхода по делата.

Как тези данни обясняват казуса „Емил Милев“
Когато институционалните механизми за отчетност са слаби и възприятието за корупция е високо, нараства рискът от процесуални практики, които заобикалят закона – като осъждане по неповдигнато обвинение. Липсата на ефективни вътрешни корективи води до ситуации, в които правото на защита се игнорира, а отговорността се размива. Именно затова настоявам за паралелни мерки: съдебна ревизия на присъдата, дисциплинарна и – при данни – наказателна отговорност за замесените магистрати.

Призив за незабавни действия
Призовавам ВКС да разгледа случая като приоритетен, ВСС и Инспектората да извършат пълна проверка, а омбудсманът да се присъедини като институционален гарант. Всеки ден забавяне продължава една несправедливост, която компрометира с България пред собствените ѝ граждани и пред Европа.

Казусът „Емил Милев“ е не просто правен абсурд, а симптом на дълбока системна гнилост. Българската съдебна власт, призвана да бъде независим и непоколебим гарант за правата на гражданите, все по-често действа като подизпълнител на политически и икономически интереси.