Самуел Финци с роля в супер продукция за Берлин

Една от най-големите европейски телевизионни продукции през последните години ще се появи и на български екран на 10 септември. Сериалът "Къщата на обещанията" проследява изпитания и премеждия на калейдоскоп от образи, някои от които базирани на реални личности от Берлин от 20-те години на ХХ век. Премиерата по Epic Drama е в неделя.

Сериалът, заснет от създателите на друга много популярна тв поредица - “Вавилон в Берлин”, проследява изпитанията и премеждията на огромен брой герои - 108. Сериалът е по романа “Торщрасе 1” от 2012 г. от авторката на бестселъри Сибил Фолкс. Режисурата е на Шери Хорман и Умут Даг (“Кръв във Виена”).

Берлин през 20-те години на миналия век е ослепително място, но времената са трудни и са белязани от бедност и престъпност. Вики (Наеми Флорез) идва в града, водена от обещания за по-добър живот, но надеждите и мечтите ѝ са разбити още с пристигането ѝ. Без жилище и нищо на свое име, тя си намира работа като продавачка в новооткрития и бляскав универсален магазин, наречен “Йонас”, но и неговите основатели се борят за оцеляване.

“Йонас” е първият европейски кредитен универсалния магазин, където на практика се събират и пресичат историите от филма. Така сградата, която действително съществува и днес отразява историята на Германия през годините, е повече от всяка друга именно “къща на обещанията”.

Когато Вики се влюбва в привидно безпаричния пианист Хари, тя не знае, че той е синът на нейния шеф Артур, собственика на универсалния магазин. Класовото разделение между тях се превръща в на пръв поглед непреодолима пречка, тъй като баща му има други планове за него, и така започва една невъзможна любовна история.

В нейното развитие участие има и богатият евреин Карл Голдман, в чийто образ се превъплъщава роденият в България актьор Самуел Финци, който от 30 години живее и работи в Германия. Той играе в 9 от 12-те епизода на германския сериал “Къщата на обещанията” (Das Haus der Traume) - пищен разказ за Берлин от онова време, когато градът е третият най-голям в света и негов културен център. Финци играе в 9 от 12-те епизода на първия сезон.

Дебютантката Наеми Флорез, непозната до този сериал, влиза в главната роля на бедната продавачка Вики Малер. В отчаянието си героинята ѝ напуска родното си село в Померания и тръгва за метрополиса само с един куфар. 

Хари Грюнберг (Лудвиг Саймън), в когото Вики се влюбва, живее в два свята. От една страна, той е син на героя от войната Артур Грюнберг, собственика на универсалния магазин. Младежът е студент в консерваторията, но в неговия друг, таен свят, е пианист в бар от лудешкия нощен живот в Берлин.

Александър Шеер е в ролята на Артур Грюнберг. Героят му е син на еврейско семейство търговци имигранти и е оженен против волята си за Алис Йонас, дъщеря на заможен търговец на кожи. Когато избухва Първата световна война, Артур е един от първите доброволци и се превръща в прочут герой като пилот, сеещ смърт на бойното поле.

Алис Грюнберг (Нина Кунцендорф) знае, че Артур не я обича. Това я кара да страда, но не и да се откаже от сладкия живот на берлинското висше общество – вилата, прекрасните рокли, партитата и ходенето на опера.

Снимките на сериала започват през 2021 г. и продължават девет месеца.

“Искахме да останем верни на нашата философия да създаваме емоционални сериали от Германия за международния пазар. Затова от самото начало за нас беше важно да снимаме на терен в Шойненфиртел, а не в студио. Желание, което ни изправи пред сериозни предизвикателства. Особено в пандемичното време (заради ковид) и най-вече ако отчетем факта, че историческите продукции се снимат основно в чужбина поради финансови, а нерядко и лични причини”, казват продуцентите Уве Урбас, Михаел Поле и Стефан Арндт.

Вътрешните снимки от магазин „Йонас“ са заснети в  универсалния магазин в Гьорлиц, който е построен през 1913 г. в стил Ар-Нуво. Това е единственият магазин от тази епоха, който все още съществува днес в оригиналната си форма и конструкция и впечатлява преди всичко с колосалната си вътрешна архитектура.

Магазинът в Гьорлиц е еврейски универсален магазин, основан от берлинският търговец Луис Фридлендер. По време на изграждането на сценичния магазин и декорите на „Шойненфиртел“ в Гьорлиц участват близо 80 работника, включително трима художника на декори и стенописи от Италия. Отделът, който се занимава с костюмите, достига 50 човека.

Около 1000 различни костюма са използвани за главните и поддържащите роли. Статистите са облечени с други около 4000 костюма от епохата. Екип от шест до осем шивачи винаги присъства на снимките, готов във всеки момента да скочи и да направи някоя корекция на място. Любопитно е, че платовете, използвани за костюмите, са от модния дизайнер Драйс ван Нотен.

Според Шери Хорман, на костюмите трябваше да се вдъхне жажда за живот “със шарките и цветовете на Ван Нотен“ - в противовес на сивотата отвън. Преди всичко, хората, стоящи пред и зад камерата, имат една водеща цел – да съчетаят миналото с настоящето.

Хорман разказва: „Преобразихме половината градски център на Гьорлиц в свят от онова време. Когато улиците се изпълниха с реквизит, коли, животни, храни и миризми, изведнъж всеки внесе собствените си семейни истории.“ Малко момче дойде при мен, беше едно от 250 статисти този ден. Каза ми: „Ще стоя бос“. Аз казах: „Защо? Може да настинеш.“ То отвърна „Прося пари. Играя човек, той няма пари за обувки.“ И подобно на това момче, всички бяха част от това превъплъщение. Съживиха семейните истории на своите пра-пра-баби и дядовци.“