Сателити на МВР следят пожарите у нас

Пореден ден продължава борбата с големите пожари у нас. Най-тежка и през изминалия ден беше ситуацията около Сунгурларе, където се наложи евакуация на жителите на село Скала.

Вчера в битката с огнената стихия се включиха и военни от Ямбол. Работата на пожарните екипи е силно затруднена от силния вятър и високите температури.

Продължава борбата и с пожарите над Сандански и Илинденци. Стихията в Пирин навлезе в териториите и на природния парк, но благодарение на летателна техника беше спряно, поне временно, развитието на огъня.

Единият фронт е локализиран, а на другия хората на терен проверяват просеките. В днешния ден се очаква 150 горски, пожарникари, служители на природния парк, военни и доброволци да се включат в гасенето на пламъците. Очаква се и летателна техника да подпомогне усилията им.

„Пожарът вчера не се е развил на голяма площ”, увери директорът на пожарната служба в Благоевград ком. Валентин Василев.

„Има риск пожарът отново да стане върхов заради вятъра. Ако това се случи, гасенето по земя приключва и изтегляме хората от 70-градусов наклон, което не става бързо. Освен пламъците, за тях и задимяването става опасно”, каза още ком. Василев.

Директорът на Национален парк „Пирин” също се включи в гасенето във вторник.

„Ние не можем да загасим огъня, но се опитваме да го забавим с релефа – долини, рекички... Гаси го единствено водата”, посочи Росен Баневски.

МВР следи в реално време и чрез сателити пожарите у нас. По този начин се уточняват допълнително данни за възникналите пламъци (географско положение, възникнали температурни аномалии по часове показващи развитието на пожара, сателитни данни за унищожените площи и други). Това съобщава министърът на вътрешните работи Даниел Митов.

Системата позволява и оценка на индекса за пожароопасност, дългосрочна месечна прогноза за температурни и валежни аномалии на територията на страната, статистически данни и новини свързани с оперативната обстановка в страните от Европейския съюз и в други държави. Ползваната информация е ценна с това, че се постига оптимална координация на сили и средства на ГДПБЗН и органите на изпълнителната власт, при отработване на произшествия с голям мащаб и сложност.

При възникнала оперативна необходимост, като национална точка за контакт ГДПБЗН задейства системата Copernicus.

За последните две години неколкократно бе поискано картографиране, наблюдение и събиране на данни за възникналите големи и сложни пожари в областите Благоевград, Ямбол, Пловдив и Перник.

Информацията, събрана от сателитното наблюдение и картографиране, е публична и дава достъп на заинтересованите лица до пълния обем данни, които могат да бъдат използвани и след ликвидиране на произшествието за оценка на нанесените щети и материални загуби, допълва Митов в отговор на депутатски въпрос.

Ежедневно Оперативният център изпраща информация за очакваната метеорологична и хидрологична прогноза и индекса за пожароопасност на оперативните центрове на Столичната и Регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението". При очаквани потенциално опасни метеорологични и хидрологични явления се изготвят и изпращат конкретни указания на териториалните звена на ГДПБЗН, на областните дирекции на МВР и на областните управители, съгласно задълженията им регламентирани в Закона за защита на бедствията.

Ръководителят програма "Гори" в природозащитна организация WWF Bulgaria Нели Дончева сподели в ефира на "Здравей, България", че липсата на специализирана техника за гасене на пожари е голям проблем. "Трите ни адаптирани военни хеликоптера имат по-ниски капацитет и ефективност в сравнение с пожарните вертолети. Разликата е до 4-5 пъти - изсипват около 2 тона вода срещу 10 тона. Освен това времето за реакция при интензивен върхов горски пожар е ключово. Ако се вземат бързо мерки, имаме по-голям шанс да се справим със стихията. В миналото пожари е имало предимно през лятото, но вече започват през февруари, а има и в късната есен", посочи тя.

На свой ред експертът по бедствия и аварии Атанас Кръстанов отбеляза, че не е направено достатъчно за справяне с пожарите.

"В момента са закупени 12 нови самолети в Гърция. Освен 90-те, които вече страната притежава. При една огнена стихия, чийто фронт е десетки километри, няма как пожарникарите на терен да се справят, колкото и да се стараят. Ако имахме два самолета със 7 до 10 тона вода товаропоносимост, щяха да улеснят гасенето. "Спартан" не са предназначени са пожарогасене, но може да се приспособят контейнери с вода. Затова обаче трябва да се направят допълнителни разходи", коментира той.

Венцислав Станков от синдикат "Огнеборец" посочи, че тази година пожарният сезон е започнал няколко дни по-рано.

"Броят на огнищата е по-голям, сравнено с 2024 г. Над 280 000 дка са засегнатите от пламъците територии в България. 447 000 са били година по-рано, но като площ е доста голям размерът на щетите. През 2024 г. беше отпуснат финансов ресурс за закупуване на техника за гасене по въздух, но нещата не се случват толкова бързо - до 3 години ще имаме нови машини. С водоноски се доизгасяват локални пожари, където има по-голямо натрупване на торф. Основното пожарогасене е с автомобили ръчно на терен и по въздух при върхово горене", обясни Станков.

По думите му през 2010 г. е било работено усилено по осигуряване на летателна техника, но не е постигнато нищо реално, а се е разчитало на механизма на ЕС за гражданска защита.