Седмицата: „Сглобката“ (ни) метна (с) жълтите павета в градинките

Я! Уж все ги оправят тия жълти павета, а баш на прага на местните избори се оказаха извадени и метнати по градинките дето ги има в София. Хвърчат даже и към градинки дето изобщо ги няма – тия в обещанията, че ще ги има, на кандидатите за столичната власт. Никой да не свири „сбор“ обаче, та да хуква да събира от ценните уж безпризорни паралелепипеди, за да си ги реди я в двора, а в хола на панелката. Че ще е язък за разкарването! Туй, че са намятани из тревните площи е… просто партийна бутафория – политическа метафора така да се каже.

Ето как се получи това жълтопаветно преносно значение през изминалата седмица – тая предпоследната преди сегашната изборна седмица. Яко се задебатиха в нея кандидатите за кмет на София. И о, чудо! Не се шамарят партийно-идеологически, даже не и политически, а си мерят градинките – и тревните, и детските. Строят ги „кой по-по-най“ като кули от пясък – пък ще никне ли трева, ще цъфнат ли цветя и фиданки в тях и ще им „върже“ ли на „некласираните“ дечица място в детска градина, това ще е по-по-най-нататък.

Важното е сега дебатът да е за прегазени градинки, за размазани тротоари и за надупчени улици. Понеже онова другото политпартийно увехна: аха-аха цъфна, ама не (им) върза. Жълтопаветната политика се спаружи, както се казва като припикано мушкато. По-конкретно: тия дето искаха с „Продължаваме промяната“ да поприпикаят малко, но завинаги ГЕРБера се оказаха намушкатени заедно – в едната им обща „Сглобка“.

Спомняте си как започна това с „мушкането“ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – че и премиер, даже и кметски учител на учителката-кметица на София няколко мандата Йорданка Фандъкова. Започна именно още на предишните местни избори през 2019 г. – да се нанесе удар по управлението на Борисов като за начало в София – „после и в други градове“. Тогава „статуквото“ беше Фандъкова, а изведнъж „промяната“ се оказа Мая Манолова, понеже „Кирчо и Асенчо ги нямаше даже“. Та те двете стигнаха балотажа и така изневиделица дясно-сини и ляво-червени се подредиха още тогава от едната страна на барикадата от жълти павета срещу ГЕРБ. Щото на втория тур електоратът на ДБ взе че гласува за Мая, а тоя на БСП даде вот за районни кметове на ДБ.

Точно така, понеже тогава битката се представяше като много важна „държавно-политически“, а не като конкуренция кой ще управлява София. Като „интимната“ идея беше да се нанесе тоз удар срещу властта на Бойко Борисов – пробив да му направят в столицата. После вече наистина стана съвсем интимно. Президентът Румен Радев оглави с юмрука си набиването на крак по жълтите павета, поинтимничи малко с новоизлюпените чак от Харвард Кирил Петков и Асен Василев като си ги направи по служба министри. Те решиха, че нямат друга по-интимна работа от тая да управляват цялата държава. И настана най-голямото изборно интимничене в политисторията ни: пет пъти един подир друг ни пращаха на избори за има-няма три години. А президентът Радев си стана съвсем близък на практика с премиера – със себе си, толкова близък, че и до днес го мъчи тая раздяла (засега) със служебната изпълнителна власт.

Сега разделението за тия местни избори идната неделя на 29 октомври не е като на ония. Разделението „статукво – промяна“ приключи т.г. през юни. Когато протестиращите преди по жълтите павета и тези срещу които бяха протестите, дето уж трябваше да избягат да се скрият в градинските храсти на историята, се „сглобиха“ заедно.

Ей затова сега измъкнатият от семейната му ДС история Васил Терзиев и изваденият от телевизора Антон Хекимян като кандидати на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС за кмет на София дебатират за градинки и тротоари. Не си палят задниците един на друг с политически заряд, щото „на централно ниво“ те са заедно. „Сглобката“ ги е излъчила по отделно, но в зедност. Няма как да се пънат политически по жълтите павета, могат само да ги мятат та да ги заровят в градинките.

Да не си помисли обаче някой, че с тия толкова „интимно сглобени“ (не) политически кандидатури току виж се оправят и градинките, и тротоарите в столицата. Иначе казано кметската власт вземе че си свърши прагматичната, практическата работа. Нищо подобно! Знайно е, по закон е знайно, че всеки кмет е изпълнителят, а решенията какво и как да изпълнява са на общинският съвет – на т.нар. малък парламент на всяка община, даже и на Столичната (голяма) община. Е там нещата ще са си съвсем партийно-политически като в големия парламент, ще си маршируват по жълтите павета право през просото – през градинките. По съвсем интимно простата причина, че никой няма да се уреди с такова мнозинство в Столичния общински съвет (балотаж, избор само от двете челни партии на първия тур като при кандидат-кметовете – няма). И пак ще се опре до сглобка – съвсем вероятно между същите сглобяеми елементи като на централно ниво. Или до разни, до всякакви сглобки без значение кой е кметът и колко градинки ви е обещал.