Седмицата: Да, тръгна ни промяната! С нов олимпийски спорт – пързаляне на тиган
Олимпиадата току що свърши – тази в Китай, само половин година след онази пандемично закъснялата с цяла година в Япония. И веднага започна рекламата на вече подготвящите се следващи – лятната във Франция и зимната в Италия. Какво по-хубаво светът да Олимпиада – още гърците са го измислили как да се канализира чрез спорт размахването на мускули. Е, и ние можем да дадем нещо ново олимпийско на света. Нашата промяна да му дадем, чрез чисто нов спорт, който особено блесна в заключителната олимпийска седмица – пързаляне на тиган. На тефлонов тиган, както се оказа най-пресният прякор на премиера на продължаването на промяната преди да е започнала. На Кирил Петков – ПростоКиро – Тефлона и придружаващата го посуда.
Ни сняг, ни лед е нужен за новия спорт - ни олио даже. Пързаля си се при всякакви обстоятелства и лете, и зиме тефлонът – политически, и властово в нашия случай. Да де, с тефлон е - онуй полимерно съединение, дето има най-малкия коефициент на триене от всички твърди вещества и затова се използва като незалепващо покритие за какво ли не. Особено за тенджери и тигани и други елементи от кухненското оборудване – политическо и властово в кухнята за забъркване на каши, пардон на модерни манджи с анализи за предястие. Толкова е незалепващо, че даже и чиста вода не му се лови – уж го плакнеш, а някак мазен стои. Като се забърше със суха кърпа, най-вече книжна, без да се мие истински – и лъсва.
Като нов е, променен даже до пълна промяна – изчистен. Ама си е мазен, и лепкав остава, от което почва и да намирисва – все повече, даже и сто дни не трябват, та да се усети хлъзгавото (из)начално гранясване на уж невидимите непочистваши се остатъци. А ако загори яко? Е тогава се свършва с иначе най-якия полимер във вид на премиер. И с цялата му останала кухненска посуда, колкото и мейд ин чужбина да е. И тогава само изчегъртване помага – онова мейд ин българското, дето се търка с уличен скрап от жълти павета, най-вече. Щото дори и за този Тефлон, който дойде уж да промени предишното, а „просто“ полепна по него. Като нова блажна боя по стара, която веднага почва да се изкорубва. Ама не заради старата, а понеже новата е само за замазване, та да лъщи, нищо че веднага й избива люченето на непригодността.
И ей го, Тефлоновото лющене върви все по-дълбоко – към дъното. Само за изминалата седмица хлъзгането отгоре и напукването отдолу – политическо и властово лъсна с няколко самоизчегъртани парчета лично от лъскавия премиер. Оказа се, че се е въоръжил и с ножица в кухнята си на „Дондуков“ 1, освен с лъжици за бързо поемане на власт.
Македонският премиер Димитър Ковачевски разпространи снимка „от среща с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и българския премиер Кирил Петков‘. Снимката е направена по време на обръщението на вицепрезидента на САЩ Камала Харис на Мюнхенската конференция по сигурността. Обаче! Няколко часа по-късно българският министър-председател Кирил Петков публикува във фейсбук профила си същата снимка с Блинкен, но без Ковачевски на нея – изрязан е. Така де, още не сме разрешили на Република Северна Македония да влиза в ЕС, само самолет сме им пуснали София – Скопие, ама не и да лети Ковачевски с него до Мюнхен, та да му разваля снимката на Петков с Блинкен.
Преди това рязане Кирил показа, че в момента ръчният му труд е и с лепене. По темата „Съдебна реформа без реформа“, разбира се. Обяви Петков, че е готов с лепенките – да внесе главен прокурор от чужбина. И не само. Ето го пълния план на продължаващите промяната без промяна, а чрез разни тефлонови пързалки, изказан публично-телевизионно от баш продължаващия промяната: „Може да внесем от чужбина главен прокурор, шеф на КПКОНПИ и хора за службите за борба с корупцията“.
Може, разбира се. Даже май и заподозрян за внасяне има и то от много високо ниво – президент. Но едва ли ще го внасят на мястото на президента Румен Радев, дето продължава собствената си промяна със собствената си ножица в юмрука, само че сега не по вражеския, а по собствения му премиер. Заподозреният за внасяне обаче не е презокеански, а е от по-близката ни в разни смисли Африка. Ето как се е случила сгледата по информация от пресслужбата на българския Министерски съвет, не на Руанда: „Президентът на Руанда Пол Кагаме е поздравил премиера Кирил Петков за борбата с корупцията по време на разговорите на двамата лидери в Брюксел след срещата ЕС – Африка“. Става! Същият Кагаме, описван като „любимия главатар на глобалния елит“, е държавен глава на Руанда от 2000 г. насам. През 2017 г. бе преизбран за президент на Руанда с близо 99% от гласовете. Дали пък събеседникът му Кири Петков го е поздравил за този изборен резултат, не се посочва в съобщението. Но пък може да му обяснил как да се откаже от руандийско гражданство и да получи българско – що не „златно“, та да заеме кой да е държавнически пост у нас.
Е, преди това, ще бъде записан в списъка на Петков, с който се похвали, пълен с българи от чужбина, „които имат подходящо образование, за да влязат в МВР, новата комисия „Антикорупция“, специалните служби“ и т.н. Така де, „нужен ни е човешки капитал“, който явно се намира само в чужбина, поне според обявеното от чужбинския ни премиер.
Освен това работната ръка от чужбина като едното нищо може да работи дистанциооно, онлайн. Така де, лично премиерът Петков не се съгласи със съвета от премиера Радев, че корупция не се бори през медиите. Значи става даже и през социалните медии – само да си снимат кандидатите квито дипломи имат и да ги пратят по пощата – електронната. Или пък да си ги появят в Гугъл, че там най се забелязват нещата от новата ни власт.
Така! Видно е, че се работи олимпийски по новия спорт пързаляне с тефлонов тиган. Иначе как ще се пробутват като изобщо незалепващи вече толкова скоростно загорели твърдения – за едва два месеца, откакто „новата“ власт е на власт. Като например направо пушещото от прегаряне в изгорелия джоб на българина премиерско твърдение „Справяме се доста добре! Мисля, че всеки български гражданин го усеща. Но не искам да казваме, че сме доволни, ние искаме с още по-висока скорост да се движим за по-добри резултати“.
Е, то това с резултатите, „всеки български гражданин го усеща“ само откъм „високата скорост“ на пързаляне надолу. Даже и президентът Румен Радев го усети и го качи „усещането“ (си) на собствената си политпартийна пързалка. И тя тефлонова, след като каза на собствения си избраник от чужбина за български премиер, че вече (му) е преминало времето за анализи и е дошло това за решенията. Ама така е на олимпиада, камо ли властова, всеки си налага и за пързаляне, и за пържене собствения тиган. Пък нека по-добрия тефлон за наивници да спечели.
