Седмицата: Депутатите се разпнаха, радвайте се!
Депутатите ще работят на Разпети петък. Радвайте се! Е, поне през изминалата седмица така изглеждаше „работата“ за между Цветница и Великден според официалния сайт на Народното събрание. Където официално е обявено: „Програма за работата на Народното събрание 16/04/2025 - 18/04/2025“. Разбира се с уточнението според правилника на народните избраници, че „Програмата ще бъде публикувана след гласуването й в пленарна зала“, което значи в идната сряда.
Ще се разпъне ли от работа депутатството тъкмо през Страстната седмица – тази преди Възкресение, е съвсем друг въпрос. То „последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, ама от „Седмица на страданията“. И старобългарският произход на думата „страст“ иде от „страдам“, от страдание, мъчение. Етимологията ни го говори, че иде реч за „силно чувство на привързаност, отдаденост, ентусиазъм или особено желание за извършване на нещо определено“. Е, според съвременния ни език е мааалко по-друго: „страст“ е силно желание или увлечение, чувство, което трудно се контролира, даже дълбока слабост, естествено и любовно чувство, сексуално влечение. А пък синонимите на „страст“ ето какви ги казват: влечение, увлечение, нагон, стремление, пристрастеност, склонност, наклонност, привързаност, придаденост, любов, ревност, разпаленост, жар, жаркост, пламенност, фанатизъм, ентусиазъм, плам, забрава. Също: слабост, порок, краста, похот, сластолюбие, бурност, буйност, желание, готовност, нетърпение, енергия, жажда, алчност, увличане, заслепение, сляпо увлечение, безумно влюбване и др.
Така съвсем сигурно, колкото и да (не)работят депутатите, „страсти“ ще има и през Страстната седмица в парламента, както и през всяка друга поне за да си начешат „крастата“. Като „склонността“ им към това отново ще е „нагонът“ напоследък към искане на вот след вот на недоверие. Тъкмо (не)мина първият „за външна политика“, по „влечение“ на „Възраждане“ и МЕЧ и се зададе вторият „за корупция“ по „сляпо увлечение“ на МЕЧ и „Възраждане“.
Между другото това „безумно влюбване“ във вотове на недоверие означава съвсем конституционно, че през следващите шест месеца няма как да се иска нов по тези две толкова важни в момента не само у нас, а и по света и у нас теми като „външна политика“ и „корупция“. Но пък така от една страна сегашното редовно все пак правителство, може не просто три месеца да навърши (ей сега, тъкмо в сряда на 16 април), а и към девет месеца да изкара, без да се притеснява, образно казано, за „корупция“-та и за „външна“-та си политика. А от друга страна, недоверие за кво ли не може да се иска – и за ланшния сняг, пардон – за тоя сега априлския.
Важното е „страсти“ парламентарни да има във всичките им измерения, че какво друго да се (не)работи. Без „страдание“, разбира се, освен ако не е на разпети петък, че ще си е почивен ден за всички, освен за депутатството, ако наистина ще имат заседание тогава, а не е „груба грешка“ на някой администратор.
Но пък дори и само сряда и четвъртък могат да са съвсем достатъчни цялото депутатско войнство страстно да си омеша и боядисването на яйцата, и плетенето на козунаците. Чрез един съвсем „корупционен“ по отношение на кой да е електорат вот на недоверие. Радвайки се всички в крайна сметка предварително още през Страстната седмица, вместо през Светлата. И то без да са на пост и молитва с подобно „страстно заколение“ един друг. След което всички могат да празнуват – никой няма да е пострадал, всеки ще е начукал яйцата на другия и общо ще са си омесили „влеченията“.
Политологически ето как изглежда цялото това страстопадение. Накратко казано „проблемът на парламентарната опозиция е, че не може да изгради единен фронт“. Примерно някакво ново ОФ, ама това е друга тема – просто с името, иначе е същата.
Предварителните анализи (просто съвсем реални очаквания) сочат, че и този вот на недоверие „няма да мине“, както „не мина“ скорошният предишен. А новият опит само пак ще покаже колко е „страстно“ е разпокъсана опозицията – като всяка коза (може яре, агне) е на свой крак. Но чифтокопитното трябва да е с поне 5-6 крака, колкото се определят за „опозиции“ в парламента от общо 9-те парламентарни сили (вече и/или засега), та да и се получи ОФ-то и нещо да се случи. Някакъв клонинг тип „Овцата Доли“ трябва да е опозицията, но и кръстосана примерно от Спайдър-Мен. Че нали паяците са осмокраки, точно с 9 крака май няма някоя твар, с девет глави, но са дракони – по-митични и от нашенския парламент.
Всъщност колкото и опозиционно „членестоного“ да ни е Народното събрание, дори и за опозицията има само една-единствена „норма“ – от нормалност, все пак, за да е опозиция. И това е да е „конструктивна“, от „конструкция“ - съвкупност от взаимно свързани елементи, която изпълнява определена функция. Което означава, че една „конструктивна опозиция“ би трябвало поне малко от малко да е следното: да има конструктивни проекти, в това число и конструктивни постижения. А преносно туй просто значи да си съзидателен, градивен. А не да е „конструктивна“ опозиция, както всичките ни „опозиции“ в момента си го пришиват като „на свинче – звънче“.
