Седмицата: Двама на люлката! Заекът Киро и слонът Бойко влюбени в ушите си

В последния ден на изминалата седмица, баш в неделя, едната част от управляващата (не)коалиция – ПП-ДБ, пак не успя да чуе това дето смяташе, че ще чуе: кой ще е кандидатът на другата част – ГЕРБ-СДС, за кмет на София. Не защото едните са оглушели - напротив, от слухтене ушите им пораснаха като на зайци в предизборния храсталак. И не защото другите дума не обелват до последно, а понеже правят като слон вятър с ушите, та кандидатът на ПП-ДБ Васил Терзиев съвсем да го отвее. След като вече 4 месеца – от април, е на тезгяха с цялата си рода (ДС рода), а официално бе издигнат на практика лично от сълидера на ПП Кирил Петков още в края на юни.

„До час очаквам ГЕРБ да издигнат кандидата си“, обяви сутринта в неделя Васил Терзиев. Ама не се случи чак до вечерта, не се случи дори и при регистрацията на ГЕРБ-СДС в общинската комисия в София. Там дойдоха всичките им 24 кандидати за районни кметове, водени от сегашния председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, дето се спряга за кандидат-кмет, но само обеща, че името ще стане ясно „до дни“.

И хоп, като не се получи и в неделя, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов политологически беше набеден, че продължава да държи ПП-ДБ в напрежение. Може и да е така. По-опасното обаче е, че и Бойко, а най-вече Киро чуват само това, което искат да чуят – влюбени са в ушите си. Разликата обаче е „максимална“ – колкото и да са дълги ушите на заека, то и едното ухо само на слона е колкото цял заек. Ама това е сега, понеже, както сочат някои научни данни най-старите (от преди 60 милиона години) предшественици на съвременните слонове са били дребни като заек – с дължина на тялото под 50 см и около 4 кила живо тегло. А в политиката нищо, ама съвсем нищо не започва от днес, дори и от завръщането на Кирил Петков от Канада не започва. Но и нищо не е вечно – дори и 9 години 10 месеца и 14 дни да си бил баш слон – премиер, може да ти се случи да те вкарат в стъкларски магазин.

И така как и колко е натежал заекът Киро и дали и с колко е олекнал слонът Бойко няма да стане ясно ей сега „до дни“ с изясняването на кандидат-кмета за София на ГЕРБ-СДС. Нито на 29 октомври, когато ще е меренето на кандидатите за местната власт, не на заека и на слона, които сто на сто и двамата по отделно ще обявят, че са спечелили. Ще са наддали всъщност само ушите им, защото ще пресметнат резултатът само според това което всеки по отделно иска да чуе.

Кантарът за Кирил Петков и Бойко Борисов, е друг. Разбира се, че този общият, на който и двамата са стъпили, нищо че му викат (не)коалиция. То всъщност този големият кантар е цяла люлка, даже въртележка, че нали всъщност „сглобката“ е ротационна. Сега – от юни, люлеят ПП-ДБ (най-вече ПП), а от март трябва да залюляват ГЕРБ-СДС (по-по-най ГЕРБ).

И така цялата работа е „двама на люлката“, където са се сглобили Киро и Бойко. Нещо като в оная пиеса „Двама на люлката“ на драматурга Уилям Гибсън, не на фантаста със същото име. Където двамата герои (там са от женски и мъжки пол, но в наше време – еле пък в политиката, това няма значение) са във фабулата – интригата, на неистовото желание и на паническия страх от любовта. Баш като една любов между заек и слон, ама това са други, по-биологични работи.

Политпартийните работи на люлката в момента са следните. Колкото и да бягат от (не)коалиционната си любов или от коалиционната си (не)любов и на двамата ушите са навирени от любов. Към собствените си уши, както вече стана ясно. От една страна да чуват заедно – на четири уши, че в името на държавността трябва да я крепят (не)общата власт. От друга страна всеки на свое ухо чува какво му се говори чисто електорално – кви ги дрънка избирателят. Че то тия местните избори, редовните, ще минат и ще заминат, ама у нас другите – нередовните парламентарни, си пристигат когато си пожелаят напоследък и те отвяват, колкото и да пазиш равновесие с уши, камо ли когато си на люлка.

Та затова сега (изминалата седмица пак го показа) нито ГЕРБ-СДС, нито ПП-ДБ искат да спрат властовото люлеене и да изпопадат от собствената си въртележка. В момента ПП-ДБ са люлеещите и затова са по-внимателни. А ГЕРБ-СДС им търсят всяка грешка в засилването – „всеки проблем на всеки отделен министър“, та при ротацията през март догодина да си ги сменят със свои „засилвачи“. После дебненето на люлката, ако продължи, ще е на обратно – ПП-ДБ ще са смелите и ще навирят уши.

В крайна сметка при такова люшкане без резки спирания, без набиване на спирачка на хлъзгаво, ротацията може да продължи и след така зададените 18 месеца – всеки по 9 на власт. Но така е, дори и при любовта – особено политическата, страх лозе пази – особено лозето на властта. Важното е да не си омешат ушите заекът и слонът. Че това и еволюцията няма да го понесе, даже и глухият избирател.