Седмицата: Как дрънчи последният „лев“ на Земята

Твърди се, че Фредрик Браун е написал най-кратката история на ужасите: „В стаята седеше последният човек на Земята. На вратата се почука“. Браун е американски писател от средата на миналия век, няма данни да е българин. Но ако залегнем на яко бронираната ни „вяра в гърдите“, че поне „Господ е българин!“, то седящият в стаята „последен човек на Земята“, като едното нищо е българин! Няма лошо! Лошото, ужасът ще настане обаче, ако в тази, колкото и да е най-кратката история на ужасите, и почукалият на вратата се окаже „Булгар, булгар!“. Ех, тогава какво биене в гърдите ще настане - най-малкото по въпроса кой от двамата булгури, пардон – булгари, е последен и кой предпоследен. Съответно кой е по-важен, пък то няма „кой, кой да им (го) каже“. Е, слава богу, тоя ужас дори и атеистите (и Фредрик е бил такъв) няма защо да го приемат за „чиста монета“. Той Браун е творил, произвеждал произведения в различни жанрове, но все в лоното на: мистерия, научна фантастика, късо фентъзи, черна комедия. А понякога и всичко това взето заедно.

Честито! Същия (на чист български) тюрлю гювеч се опитват вече към седмица да ни го пробутват да го преглъщаме за „чиста монета“ и в лева, и в евро – и в евро, и в лева. Вкарвайки в мистерии, черна комедия, (не)научна фантастика и не късо, а направо дълбоко фентъзи просто де юре факта, че вече почти цяла седмица България е в еврозоната. А левът фактически и юридически ще е платежно средство само още месец – вече едва към три седмици. Е, ако не му удължат срока на действие, представяте ли си, щото ако в "малките магазини" не се били подсигурили с евро, то в "големите" се оказа, че не разпознават 200 евро евро ли е или не е eвро, нищо че и на български, на кирилица пише "ЕВРО". 

Та за това как „булгар-булгурът“ се прави на „грухана пшеница“, приемайки именно за „чиста монета“ всякакви мистериозни фантастики, омешани с мръсна трагедия, иде реч. Зер (на чист български нещо между „нима?“ и „разбира се!“) за първи път почваме да се разплащаме с нови парични знаци, само дето този път е по абсолютно „чист курс“, а не с грабеж посред бял ден, както на два пъти по времето на „светлия социализъм“. Единствената разлика е, че ония предишните мръсните работи „ни“ оставиха левчето, а сега „ни“ го „взимат“, сменят с евро, „убивайки ни самоличността, че и суверенността“.

Няма да се впускаме във фантасмагорични трагикомедии като тая, че ей сега – през март-април т.г., когато ще са осмите за пет години парламентарни избори, някакви „възрожденци“, „мечове“, „величия“ – що не и „президенти“ (или всичко това взето заедно) ще го спечелят гласоподаването. И ще „ни“ го „върнат лева“. Може като „ресто“, но по дрънкането по-изглежда да искат да ни го върнат „тъпкано“. Щото най-малкото на кухо дрънчи. Като в оня виц, дето майка не издържала на пуберското (може и политпартийно) израстване на детето си, и го тропнала лекинко по главата уж да му дойде акълът, а то я осведомило: Мамо, некой чука!

Та за да не изпадаме в подобна ситуация, по-добре, когато ни се губи все пак естественият интелект, да попитаме изкуствения – на разположение ни е ИИ-то (AI-то) по въпроса „Как дрънчи последният „лев“ на Земята?“.

Ето го просто отговора без редакторската намеса на какъвто и да е естествен (не)интелект. Няма и нужда от естествено редактиране, че то дори и изкуственият се е усетил, че го пързаляме с „тъпотии“.

AI: „Тъпотиите“ около лева и еврото най-често се отнасят до конспирации за „дяволски знаци“, промяна на курса (който е фиксиран на 1 EUR = 1.95583 BGN) и объркване около новите/старите банкноти, като хората често търсят „правилните“ евро и се питат дали са истински. Всъщност, курсът е фиксиран, а еврото има силни защитни елементи, въпреки митовете за тайни знаци или златно покритие. Основни теми, които хората наричат „тъпотии“ са митове за „дяволски“ или „тайни“ знаци, конспирации за скрити символи по банкнотите, които уж предсказват края на света или крият тайни послания. Всъщност еврото има съвременни защити като холограми, релеф и различни елементи за проверка. „Златното“ евро е идеята, че някои банкноти са „златни“ или имат специално покритие, което ги прави по-ценни (въпреки че са само обикновени евро банкноти). Объркване с курса: Въпреки че курсът е твърдо фиксиран от 1999 г. (1 EUR = 1.95583 BGN), хората често се питат дали ще има промяна или дали могат да обменят левове по друг курс. „Тъпотия“ е и разлика между банкнотите: Объркване относно разликите между старите и новите емисии на евро банкнотите и дали едната е „по-добра“ от другата, че „новата серия е по-сигурна“. Всъщност, в България важи единствено фиксираният курс и правилата за въвеждане на еврото, а „тъпотиите“ са предимно народни измислици и конспиративни теории.