Седмицата: Отивамеее… на избори да ни скъсат пак шортичките

Нещо на песен ни изби през изминалата седмица. Та да не ревнем кой от смях, кой от мъка, кой просто ей така – от сутринта. За кой изненадващо, за кой не (все тая), ама най-налагащият се (завръщащ се) рефрен е онзи изкълченият на оня кълчещия се Джорджано. Отивамеее на купооон, повторен 14 пъти в „текста“ на „творбата“. Така че – да, отивамеее на избориии! За 4-и път за има-няма година и половина, толкова скоростно, че като едното нищо можем „да преизпълним петилетката предсрочно“ – да ги докараме до 14 за по-малко от един парламентарен и властови мандат. А за любителите на статистиката това всъщност ще е тъкмо 14-ият вот (дето се задава сега наесен) от началото на демократичните „промени“. Е, все още я „продължаваме промяната“, ама видимо с много по-забързани, стахановски темпове… откъм избори.

Ситуацията обаче е, така да се каже, като след купон. Нещо като онази стааара уж детска песничка от времето на детството на дядо или прадядо ни, ама с изразен сексистки или пък направо сексуален подтекст: „Раз, два, три, четири – наша Мара по баири. Де ходила, де скитала – та си гащите съдрала“. Сега, разбира се, припевът ще е друг, като например „ще ти скъсам шортичките“. Дано да не стигаме и до по-твърдо яко пеене като онова: „Беше задушно, телата ни лепнеха. Клони бе свела млада бреза. Птици заспали, литнаха. Седна ти. Веднага ѝ казах…Ще ти скъсам г**ааа! В изпълнение на „певеца“, сега „политик“ Слави Трифонов, от албума „Ръгай чушки в боба“, определян от „злите му“ певчески, явно и политически противници като „крайъгълен камък на националното (ни) опростачване.

А, ей го – на, тъкмо политпартийните днешни песнопойки на Слави Трифонов озвучиха и отминалата седмица. В акомпанимент на цялата т.нар четворно-тройна коалиция, коато ту е четворна, ту е тройна, според накъде духа вятърът на изпускането на властта и колко е силен та да им накъса и гащите, и шортичките, че и „г**ааа“ на такива люспи, дето и до „простия“ парламент не могат да се доберат, камо ли до „истинската“, до изпълнителната власт (разбирай да си обуят и министерски шорти).

Ама точно Трифоновото ИТН за пореден път им ги скъса коалиционните кюлоти, като разбира се първо си събу съвсем не изненадващо своите.

Изненада нямаше, само се чакаше, ей така от любопитство чии мръсни шортички ще хванат този път от остатъчното ИТН, та да се види сравнението със собствените им оцапани гащета. Хванаха се за „оня запис“, дето не бил запис, а случайна (по грешка!) излъчвана на живо (с неизключени микрофони) в сайта на НС спявка на парламентарната група на ДБ. От който излезе, че за ДБ България не била над всичко, а над всичко било намърдването във властта по най-удобен начин за употреба. Всъщност, каквото е и „мотото“ на всички знайни и незнайни политпартийни конфигурация у нас, дето не кон, магаре са готови да обяздят „в името на България“ та да презимуват (поне) в яхъра на тая пуста власт. Съвсем пуста, разбира се, толкова все дрънка на кухо, особено напоследък.

И се завъртя кухият предизборен сюжет, дето уж щеше на всяка цена – даже с усвоен от БСП трети, последен, управленски мандат от сегашната въртележка на мандатополагането. Лидерката Корнелия Нинова го стисна мандата, като да е лимон – от тия над 10 лева вече килото, та да го изцеди до капка. Естествено (по-точно изкуствено) и жонглирайки с него с предизборни гимнастики. С кълбо напред - кълбо назад, та да на едно място, това твърдото място за пред електората си. Така се работи с нейния електорат. На него трябва да му се обясни с проста и гимнастика, и граматика че някой друг е виновен, някой който е влязъл в гората и е разтурил играта на партизани на шумкарите. Щото електората й го интересува, че примерно и кило кисело мляко вече струва 5 лв., колкото и литър олио. А килограмът масло по 25 лева вече съвсем не му понася на здравето. Но пък му е сложна на същия този електорат оная гимнастика как можем да загубим голяма част от парите за Плана за възстановяване, да спрат европейките програми и инвеститорите. Понеже ту четиримата, ту тримата гимнастици – в това число и „тяхната Корнелия“, падат непрестанно като круши от трапеца в собствения си властови цирк.

На гимнастиката на Нинова Слави отговори с „Комунист власт и мандат не пуска“. Белким той е пуснал – напуснал, диванчето на което се прави на политик. Я на комунист, я на друг ляводесен, според както е полегнала електоралната му Тодора. Която в момента по всичко личи е станала, изтръскала си е полата и е заминала на някъде, ама далеч от гласоподавателната къщичка на Слави. Толкова далеч, че вече за „Има такъв народ“ няма народ, който даже да ги вкара в станалите им от година парламентарни „бащини двори“.

На фона „Корнелия – Слави“, дето доскоро уж беше направо любовна, другият жених на Нинова – ПП на ПростоК(иро), си е същата скука. Нищо че те върнаха своя, първия мандат, слязоха от въртележката за нова власт със стар парламент, но Корнелия Нинова настоява да им набута своя мандат – те да премиерстват, а тя „скромно“ да министерства. Ама те от „Продължаваме промяната“, дето не само не я продължиха, а изобщо не я започнаха, са си в собствените шортички от глава до пети. И в собствения рефрен „тича щурчо за водица“ все от едно и също и то пресъхнало кладенче. Уж с капка по капка – вир става, пак гимнастиката им е да крадат депутати от Слави, докато той, Трифонов, остане съвсем на сухо на дивана. Само дето това образуване на мечтаното от ПП мнозинство е като да си пълниш кофата чрез изстискване от подмокреното под Трифонов – няма вир, има мътилка, че и мирише.

Е, доразвил се е премиерът в оставка и сълидер на все още де юре несъществуващата партия ПП Кирил Петков в щурчовото щуреене. Толкова, че му светна и даже предупреди, че предстои политическа криза – в бъдеще време някак си, все едно отдавна не е факт. Ама толкова много му е „светнало“, че рече как едно служебно правителство е „с по-малко способности да управлява и не могат да се направят реални институционални промени“. Ха, все едно ЛичноКиро не изгря тъкмо от служебно правителство, точно като се развъртя в своята си министерска част с „институционалните промени“, дето на български са известни като „институционална метла“. Метлааа – а на метеното, знаем какво изхождащо действие се случва.

Знае се, пролича и най-важното. Разгеле се появи „записът“ на ДБ, та усвояването на третия мандат да не им се получи по същия начин като неусвояването на първия. Без изменение на нивото на политпартийността, само с друг спектакъл на същите клоуните. Скъсват си шортичките един на друг и пращат Мара Избирателката да си дере гащите на изборния баир. От които гащи после да започнат да се шият разни нови шортички. Ако има конец, де, че то всяко нещо си има край. Особено след като към енергийната, инфлационната, политическата криза, същите тези знаменосци на шортички са на път да прибавят и конституционна криза. А дано не, че тогава наистина ще настане голям купон – от тия купони на лирическите герои в музикалното многопластово произведение „Ръгай чушки в боба“.