Седмицата: Професор, Академик… и Цар Плъх?
Спомняме (ли) си как беше!? Беше леви-десни, леви-десни… и хоп Цар за министър-председател. Е, сега е нещо подобно, с „малката“ разлика, че няма леви и десни (всички са куци и с двата крака), а „царският“ им хоризонт се простира до наместване всеки на своите си трончета в парламента до следващите избори. И така вече две години. Но хоп, нещо се случи през изминалата седмица! Градация започна някаква по-така. Като няма нито леви, нито десни – има „висока експертиза“, на научно ниво.
Така в поредния марш на скок с мандатите за излъчване на редовна власт се стигна до Професор с първия мандат. С втория мандат се надгради на Академик. Професорският на ГЕРБ-СДС мина и замина в небитието, академическият на ПП се търкаля в момента, ама и той не към битието. И после какво след професор, академик…? Не, не е цар, нищо че „царската партия“ от онова минало време взе че се размърда в сегашно време. Само дето нещо хич го няма бъдещото време, понеже не е достатъчно някаква бивша политсила да се събере, дето няма партийни структури, но пък има политпартиен „национален съвет“ – ръководен орган. Нещо като Политбюро, но без бюро.
Цар след Професор и Академик не става, не е престижно. Трябва да е поне Нобелов лауреат кандидатът за премиер при третия, последен мандат при тази със сигурност непоследна въртележка за съставяне на власт – редовна уж изпълнителна власт. Така де, както професорите и академиците, така и нобелистите в огромната си част са забележителни с научната си работа. Нооо… са забелязани все пак поради изключителния им принос за обществото. И затова се смята, че нобеловото лауреатство е най-голямото световно признание.
А у нас вариациите за нобелист след Професора и Академика, се очертават в ръцете на Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев. Според коя от последните три парламентарни сили в сегашния парламент – БСП, ДБ и БВ, си избере президентът Румен Радев с конституционните си правомощия лично да избира с кого да си играе при третия мандат, след провал на първите два.
Самите Нинова, Иванов и Янев никак някак си не се вписват като нобелисти. Даже и за по-обтекаемата, не толкова научна нобелова награда за мир. Корнелия воюва дори и със собствената си партия, Христо на мига ще се подхлъзне електорално само и една крачка да направи извън военната пътека „анти ГЕРБ на Бойко Борисов“, а генерал Стефан взе да се прави на мирен едва след като се видя, че не разбира от война, а от „операция“.
Така че на и тримата запълването на схемата „Професор, Академик… и хоп Нобелист“ ще е по схемата търсене теле под вола – на нещо несъществуващо. Е, могат да се позоват на факта, че самият Алфред Нобел – шведският индустриалец, изобретателят на динамита, е учредил наградите във връзка с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение, та да бъдат възнаградени хора, които служат на човечеството. Но в нашенската „динамитна“ политпартийна ситуация и тримата единствено се страхуват да не си взривят окончателно собствените политпартийни задници.
И така нещата все по-очевадно пак вървят към „Професор, Академик… Цар“. Този път обаче Царят няма да става премиер, понеже вече е президент. И няма изневиделица да се появи, понеже Румен Радев си царува вече втора година – ловко, по царски-генералски, дори и на ръба на конституцията, но без да го взривява (поне засега) основния закон.
Само дето от цялата тая работа все повече взе да намирисва на динамит. Като някак си шашките идат откъм президентството, колкото и „юмручният Радев“ вече да е в ролята на „президента - миротворец“. Мирише обаче много повече на капан, на миши капан. Уж царят-президент една по една ги храни парламентарните партиите, а в крайна сметка ги примамва с властовото сиренце, щрака капанът и всяка политпартийна мишка отшумява да се дави в казана на следващите избори. Докато цялата ни държава остава в плен на служебната власт.
Аууу, ми то това замяза на „Цар Плъх“ – първия роман на великана Джеймс Клавел от далечната 1962 г. Действието се развива през Втората световна война, като са заложени и действителни събития от живота на автора. Като участник във войната британецът Клавел е изпратен в японски военнопленнически лагер, както и в затвор. И „Цар Плъх“ описва борбата за оцеляване на британски, австралийски и американски военнопленници. Да, това е книга за Царя, за човека, който се възползва от хора и ситуации, за да стигне до върха в безкрайна игра на надлъгване и примиряване с човешките слабости. И накрая да осъзнае, че е на крачка от епично пропадане. Ако осъзнае, де, че то у нас все по-неосъзнато е това „царство на плъховете“, дето всеки е зает да мишкува.
