Седмицата: Радев си извади анорексията срещу булимията (му)

Кацнал бръмбар на трънка, па захванал да дрънка… Така започва една известна нашенска народна песен. Ако не ставаше въпрос за светинята ни връх Шипка, можеше да се получи чудесен каламбур след поредната „дрънкаща“ изява от това високо във всякакъв смисъл място на президента Румен Радев. Тогава (при каламбура) песента щеше да тръгва така: Кацнал бръмбар на шипка (от шипков храст), па захванал да дрънка… Е, няма я римата, ама както е речено: Ако няма рима, удари мА! Та това направи президентът-премиер: прас, пак си извади юмрука от високо.

Като се е качил обаче един държавен глава (по конституция) не къде да е, а на Шипка, па започне да жужи като политпартиен бръмбар, то няма как да не му лъсне какво всъщност се крие под черупката. Че то при бръмбарите първият им чифт криле, наречени елитра, са силно втвърдени, наподобяват черупкови образувания и не участват активно в летежа. Насекомите от този вид използват втория си чифт ципести крила, които са сгънати под надкрилията, когато не се използват. Баш като „изтребителя“ Радев.

До тук обаче с чистата биология, че президентът през изминалата седмица го обърна на медицина, още по-точно на психиатрия. Нападна ядно действащата редовна власт, съответно партиите в нея. Сложи им диагноза - че страдат от „властова булимия“, като ги обвини, че заплашват демокрацията и подготвят опорочаване на изборите.

Като е попрочел и съвсем елементарно туй-онуй човек за това психично заболяване – булимията, и като е мятал по едно око поне в последните около три години к‘ви бръмбарщини ги върши президентът втори мандат и строител на служебни кабинети, и веднага му „каца“ едно доста обосновано предположение. Че то тъкмо същият – Румен Радев, де – май е с булимия. Политпартийна и властова, разбира се.

Ето и някои симптоми на това заболяване - психичното разстройство булимия, дето някак си го подсказват това в политическия му и властови смисъл. Остри пристъпи на глад (политически и властови), неконтролирано усвояване на храна (властова) и дори лакомия (политпартийна и властова). Като в същото време болният има повишена загриженост за телесното си тегло – как ще изглежда. Е, да - иначе как се печели втори президентски мандат, и как се поддържа все пак висок рейтинг, нищо че взе да спада. Това хранително разстройство се състои от повтарящи се епизоди на импулсивно преяждане, последвани от някакъв вид пречистване – най-често повръщане, но може и „чрез диария“, с цел да се компенсира изяденото количество храна. То именно това изглежда като да направи заподозреният в политбулмия и от Шипка, и после на Петрова нива – оповръща ги и дори ги о*ра всичките му там редовни властници в момента.

Което обаче, както споменахме, стана причина да му лъсне какво крие под уж твърдите си (по конституция) президентски криле – подадоха се другите, ципестите, политпартийните, с които все повече хвърчи. От тая медицинската гледна точка пък лъсна, че всъщност президентът-премиер вече е и с държавническа, и с политическа анорексия, като чрез нея се опитва да прикрива собствената си властова булимия, докато бичува чуждата. То тук няма и защо да споменаваме някаква си поговорка, тая за „крадеца“, дето вика „дръжте крадеца“.

Няма нужда понеже то симптомите на анорексията – политико-властовата, а от там и държавническата, са видими и под „на баба ти хвърчилото“, в което са се превърнали уж пилотските криле на президента ни . Примерно, екстремната загуба на килограми или липса на очакваното наддаване на тегло – тъкмо за рейтинга на Радев като да иде реч. Също – безсъние, еми да, то как сън да го хваща президентът, откак му се разсъхна кацата със служебната власт. Освен това – непоносимост към студ, така е, иначе защо, ако не да се грее, Румен Радев ще пали пожар след пожар – политически пожари.

Че при анорексиците косата пада, имат болки в корема и други разни такива няма да задълбаваме, че са дребни „лични“ симптоми. А пък симптомът „наличие на мазоли по кокалчетата на пръстите“ на Румен Радев може и да не му е от анорексивта, а от непрестанното размахване на тоя прословут веч негов юмрук, дето и сега го извади, стиснат до посиняване на пръстите.

А, то и това, посиняването, е сред симптомите, ама не в партийния смисъл на този цвят, че при българския президент си е червен. Дори го обвиняват, че му е московско червен. Но не ги слушайте, ако беше така, що му е да се качва чак на Шипка, като може да се повръща и зад палатка на МаяМа пред МОЧА.