Седмицата: Стабилизация! Рибай стек за цаците на Чорапеску
Стабилизация в обществените нагласи – ей така ни стана пълен „айлякът“ през изминалата седмица, насред юли. Лятото взе че наистина дойде, даже се включи на макс, като по поръчка да ни изсуши „служебните зелени чорапи“ дето толкова време ни държаха влага под служебното ръководство на Чорапеску – набиращото все по-голяма скорост на разпространение ново „заглавие“ на иначе именуващия се Румен Радев (Президент!).
Над 50 на сто у нас не искат - ама хич не щат, избори, сочи прясната социология. Пак натам – към 50-те процента, се е запътил дори и оптимизмът по отношение на предстоящата работа на (не)коалиционната, но пък ротационна нова изпълнителна власт. Е, „настоящото правителство може и да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност“ – над 60% приемат, направо го преглъщат това мнение. Така де, като си разклатят чашата с коктейла, еле пък като го разбъркат, и най-несъвместимите, най „некоалиционните“ съставки се съешават във вид на сладко опиянение. Същото е и с бирата – кво като се вдига пяна, в това й е и вкусът, и истината.
На дебела сянка и с ледена чаша в ръце е къде, къде по-лесно да се преглъща костеливата сглобка между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Особено като не те подкарват на избори и насред лято. А и каква ти тук костеливост, дори и плажната цаца вече не ти засяда на гърлото, докато я хрупаш препържена от главата до опашката, барабар с костите.
Край с цацата, минахме на крехко и обезкостено – на рибай стек! Звучи рибешко, ама е телешко – дебела пържола с нежен, мек, а в същото време богат вкус. Идва от над ребрата този стек, известен е още и като антрекот и се отличава с мраморна шарка на мазнините. И като се замислиш, след като за цацата даваш 10 лева за 300 г – около 3,50 за 100 г, що да не дадеш 35 лева за 100 г от най-чистото месце. Още повече, че цацата няма как да се филетира, да й се извади рибаят от над реброто.
Същото като с Чорапеску! Преглъщахме му юмрука барабар с кокалите три години. Е, безплатно – „по служба“ му го джвакахме всички. След като му се вързаха, съединиха се „цаците“ като едни „пролетарии от всички страни“ – и от ляво, и от дясно, та да ги изпържи. Докато служебната Радева власт си ловеше рибай стек в мътните предизборно-изборно-следизборни води.
Така че сега му е времето да си айлячим „безизборно“ под чадъра. Че наесен – уж когато горещниците ще са отминали, пак „изпълзяваме на припек“. Цаците като телета ще влязат в транжорната на редовните местни избори. От които може и да излязат (според колко „служебно“ гласуват) и като от месомелачка – на кюфтета. И пак да започнат да ги мятат в тигана на нередовните – на всеки три месеца, парламентарни избори. А Чорапеску да си влезе тихо, тихо – по чорапи, в служебната си кланица с гол в юмрука нож.
