Седмицата: Всички в една тенджера! Изборите до дупка , ваксините в дупка

Точните и дисциплинирани германци си имат една манджа – най-неточната, и най-недисциплинираната на света. Казва се айнтопф – една тенджера. Всичко се мята в тая една тенджера – без точни количества, без никаква дисциплина не само колко, но и какво ще падне вътре. Накрая, разбира се, резултатът е „както се получи“. Може и да се получи, а може и да не се. Ей такъв айнтопф ври в момента на българския котлон.

Ако обаче в германския вариант иде реч просто за простичка кулинария, чийто резултат е, ако искаш – яж, ако не щеш – недей, то у нас в общовойсковата тенджера ни ври животът. През изминалата седмица под капака й се бухнаха два основни продукта. Влизаме във въртележката на предсрочни парламентарни избори, само месец след редовните. И излизаме от мелницата на вече третата вълна на коронавируса. И при двете бъдещето е „безсрочно“. Изборите може да си продължат да са все така предсрочни, ако и следващият 46-и парламент, по-следващият 47-и и т.н., са като „най-бързото“ 45-о Народно събрание. Ковидът и той може пак да ни налази масово със следващи вълни, ако не достигнем – поне така се смята засега, оня нужния имунитет. Като новото е, че е по-добре имунитетът да е от имунизиране, а не от преболедуване, при което защитата била по-нетрайна. Логично, при имунизацията, има и реимунизации. При заразяването, реимунизацията е пак да сме болни, включително и тежко болни.

Освен че се оказаха тия два основни в момента продукта в една обща тенджера, по-лошото обаче е, че само си се плацикат в тенджерата на изключен котлон. Нещо не върви със сготвянето им, камо ли да има надежда за похапване – за резултат. Още повече, че освен продуктите, и всички целокупно – и електорално, и пациентски, сме в неврящото, даже в некипналото гърне. Мариноваме се, дано да не е до удавяне!

При изборния продукт в тенджерата накисването започна още на старта на новия парламент, дето вече е стар. Партиите в него светкавично стигнаха до рецептата си, че се намират не след избори – ония дето бяха на 4 април, а преди избори – тези дето ще са на 11 юли. И пълната парламентарна каша стана още по-пълна, направо с нож да я режеш. Извадиха се предизборните ножове и парламентът стана площаден – започна клането. В крайна сметка новият парламент беше заклан, а сега се точат ножовете за следващия, който пък се очертава също толкова потенциално заклан. Неработещ и на законотворческо ниво, и на равнище за излъчване на редовна управленска власт.

Другият продукт в тенджерата – коронавирусният, е в същото сурово положение. В спад на новозаразените сме, който вече очевадно обаче трябва да е обвързан с масово ваксиниране – като единствена все пак световна алтернатива на този етап за излизане от дупката на пандемията. Само дето попаднахме в нашенска си дупка - там, на дъното на тенджерата.

Първо, когато се появиха ваксините, теоретичното желаещите да им се подложат беше малко над 20%. После като се разигра онова на световно ниво с липсата на ваксините и се извиха опашки и от тези двайсетина на сто, мълниеносно процентът на желаещите скочи, щото има опашки. В момента ваксините у нас пък са повече от желаещите. Поне това личи пак от опашките. Няма опашки, чакането е от 1 до към 15 мин, ако си направиш избор на ваксината.

Така теорията, на база с колко ваксини разполагаме, че до края на май – този месец, 3 милиона у нас ще са ваксинираните, е пълен мираж. Всъщност публично не е ясно колко всъщност са ваксинираните напълно – тези с двете дози. За успокоение, може би, или пък за да се задейства инстинктът за подражание у българина – „и Нане да е ваксиниран като Вуте“, статистиката е някак си измамна. Публичните числа са в игли, без значение по колко боцкания се падат на глава от население – по две за завършена ваксинация, или по една за започната. Но и това не изглежда оптимистично и нахъсващо.

Затова при ваксинирането се заформи мини айнтопф. В тенджерката му се набутват статистически и всички преболедували ковида, макар и неваксинирани. Брои се общият „имунитет“ и така вече стигаме 1 милион. Само дето, ако за ваксинираните все още не е ясно колко време ще са живи антителата, то на естествено изградилите имунитет им го броят за около 6 месеца, а и не са единици повторно заразените и в такъв период.

Както и да ги въргаляме и двата продукта из тенджерата, видимо скоро няма да излязат от айнтопфа – общата дупка. И на политическата криза не й се вижда краят, и на преборването на заразата имунитетно. Но пък е съвсем ясно и за двете, че всичко в избора. И на включването на котлона все пак под тенджерата, и на полагането на капак върху тенджерата. Изборът е в избирателя – как ще избира на 11 юли, а дотогава ще избере ли да се ваксинира. Или ще чака следващи дати и тази година, и следващата, и т.н. за политическия си имунитет, и следващи пандемични вълни за коронавирусния си имунитет.