Седмицата: Живи политподводници без маска и без… шнорхел

Ново риалити шоу взе да се продуцира в отпускарския сезон откъм риалити продукции. Петимни за шоу след и по време на лъжовната ни самоизолация около „главния враг“ коронавируса, си го получихме. И все повече ще си го придобиваме на фона на куп политически сървайвъри.

Които оцеляващи се опитват да оцелеят на собствения си пустинен остров – осигурен мандат за някакво политическо присъствие. Някои са и без остров – потънал им е като гемия, други зяпат към хоризонта и те да изкрякат „земя“, пък била и тая островната. На тия с остров, късчето уж сигурност взе да им се лашка под краката. Времето е предизборно, колкото и да е коронавирусно. Няма сигурност и за най-оцеляващите, а това ражда само едно – риалити шоу наистина в живия живот. Този политическият, в случая.

Така е, като няма идеи за политика, реално идва политическото шоу. Без маска и без грим като онова известното „озъбено, свирепо куче“. Шоумени – сървайвъри за собственото си политоцеляване, се изхлузват от нестабилните си островчета, за да търсят стабилност с плуване през мътни води. И то под вода – без маска и без… шнорхел. Разчитайки вече единствено на шоуто, за да си направят изкуствено дишане и да оцелеят.

И така взе да се ражда огромният политически бъркоч от всякакви познати риалита на куп. „Сървайвър“ единствено с маймунджалъци за оцеляване, не с битки. Или с "битки" на жълтите павета с маймунски провокации. „Игри на волята“, в които са само игричките, без политическа воля – нито с мускули за прескачане на бариери, нито с мозък за редене на пъзели. „Кухнята на ада“ в която властови „Мастър шеф(ове)“ си вадят ножовете не заради някакви политически „бонфилета“, а един срещу друг. „Фермата“ в която сме си все в първото й издание – „100 години назад“: няма „Ново начало“, няма „Съединение“, камо ли „Нов свят“. И над всичко това един „Биг Брадър“, в който всеки се е взел за Големия Брат.

Ей ги, на! Най-големият сървайвър в момента – президентът Румен Радев, за който уж има доста време в оцеляването до изборите наесен догодина, така му припари прокурорски под краката из коридорите на собственото му островче, че се хвърли под вода на бегом. Затъващ до шия, но с вдигнат юмрук нагоре в стил Рот фронт. А и рот фронтът си го чакаше отвън, пред портите на президентството – и Корнелия Нинова, и Мая Манолова - в импровизираната сбирка за подкрепа. „Големият сървайвър“ вдясно - лидерът на „Да, България“ Христо Иванов, който от години се опитва да оцелява, давейки се, изпълзя от подводницата си в гумена лодка. Един в една лодка, (без) да се брои и НСО.

Шоуто така и ще продължи предизборно в празната ниша откъм истинска политическа продукция, най-вече липса на истински политически продуценти. Понеже продуцирането, вършенето на работа, не е с художествена самодейност и то най-вече в социалните мрежи. Понеже, когато са ти кът избирателите, а идат избори, и нямаш политическа продуктивност да им произведеш „хляб“, произвеждаш само зрелища. Безплодни, тъпи зрелища, които и с палене на бомби на улицата от бомбаджии на повикване, си остават единствена подводница за оцеляване на безплодни политици и безмозъчни държавници.