Сеизмологът проф. Емил Ботев пред Lupa.bg: Спокойно, през 2021 г. не се очакват силни земетресения у нас

Проф. Емил Ботев е ръководител на департамент „Сеизмология“ към Геофизичния институт при Българската академия на науките (БАН). От много време той е най-големият експерт по отношение на земетресенията. Свързахме се с него, за да обясни сеизмологичното спокойствие у нас през последната година и да разберем дали през новата 2021 г. ни очакват силни трусове. 

- Професор Ботев, последната година България се превърна в остров на сеизмологично спокойствие, на какво се дължи това? 

- Прав сте, така е. Ние сме една вътрешно-континентална околност и като споменахте "остров" - това предполага, че около нас обстановката е по-различна, което е факт наистина през последната година. Спомняме си драматичната ситуация със земетресението в Турция с много разрушения, имахме и македонско силно земетресение, има сериозна активност и в Румъния. Ние в момента наистина сме остров на спокойствие, а движенията на земните блокове са значително по-големи при съседите ни. Нашите изследвания показват много положителни резултати и от тях се вижда, че сме спокойна зона. 

- Да, но точно вие сте казвал, че при по-дълги затишия се образуват предпоставки за много силни земетресения. Не трябва ли да се притесняваме от това? 

- Да, точно така е. Като казваме, че при нас процесите са много по-бавни, това има и своята негативна страна, защото само 120 години имаме наблюдения и на по-слабата активност, което ни позволява да правим някакви заключения за подобен вид обстановка. Там, където се натрупват бавни движения става реализацията на по-силни земетресения през много голям период от време. Затова ние не знаем каква е точно статистиката за повтаряемостта на подобни трусове. Възможно е именно по този начин да се образува едно по-силно земетресение. Като пример за това ще дам именно това в Перник през 2012 година, което се образува точно по този начин и имаше много щети. 

- Може ли хората да са спокойни, че вие ежедневно следите поведението на земята и взимате мерки, ако има предпоставки за нещо опасно?

- Така е, използваме много модерни сеизмогични методи. Имаме над 35 станции на територията на страната, които следят стриктно положението навсякъде. Вие сте прав, за тази година дори тази активност, която не се усеща от хората, е намаляла значително. До този момент имаме само около 800 слаби земетресения, които няма как да се усетят от никой. Обикновено средния брой на такива трусове е 1500 за година. Дори микросеизмичната активност в момента у нас е изключително ниска. Това означава, че нещо спира дори слабите земетресения, а така се натрупва енергия и за по-силни трусове. В момента в най-активната ни област - Струмската (около Кресна) сме разположили станции, където следим вълни, които се използват и в телевизионните предавания. Там настъпват смущения, когато в земните недра стават някакви изменения. Усетихме така и земетресението в Македония, получихме 7-8 дни преди труса аномалия за слабо земетресение. Следим също и ситуацията в пещерите, където се наблюдават размествания. 

- Вие определихте най-активната у нас Кресненска зона, любопитно ми е, това означава ли, че в другите части на България, например Русе и Варна, хората трябва да са спокойни, че няма да ги сполети силен трус? 

- Точно в Русенско е по-малко вероятно, защото там няма такива показатели, които да показват сеизмологична активност. Но като споменахте Варна там съществува - малко на север от този град - Шабленската зона, където е в движение и 2009 година имаше земетресение 5 по Рихтер. Точно заради това е зона, в която очакваме да се случи нещо. Друга опасна местност е Сливенският район. Там нямаме показатели за движение на пластовете, но знаете какви са скалите там и е ясно, че в дълбочина са се извършвали много размествания, които не са толко далеч във времето. Възможно е там да се натрупа напрежение, което след време да ни изненада с нещо по-силно. Ние следим основно тези зони, които проявяват сеизмична активност в момента. 

- Интересно е да знае, разполага ли България с нужната техника, която да предсказва земетресенията. Имате ли нужда от повече финасиране, за да се закупят по-модерни методи?

- Както сам разбирате, възможностите за провеждане на изследвания, които да водят до прогнозиране на бъдещи земетресения, е въпрос в действителност на по-сериозно финансиране и потенциала като цяло на нашата държава не е толкова голям. Не са се случвали много силни трусове в последните години, затова сравнение със съседите сме по-малко застрашени. Това вероятно е причината - да не се отделят достатъчно средства за такива изследвания за прогнозиране на бъдещо земетресения. Но всичко това, което ни показва в чисто статистически план, се прави и ние правим всичко възможно и разполагаме с нужната техника. Става дума за така наречения - дългосрочен план за прогноза. На всеки десетина години методите за това се обновяват с нови осъвременявания.

- Сега хората се страхуват като че ли най-много от коронавируса, но да направите една прогноза - трябва ли да се притесняват от силно земетресение през идната година? 

- Слава Богу, сравнение със съседите активността е слаба и затова трябва да сме по-спокойни. Със земетресението преди 120 години в Пловдивско, ние сме разтоварили напрежението и не би трябвало да се притесняваме от силни катастрофални трусове в близко бъдеще. Но не така стоят нещата за Истанбул и Мраморно море, където се очаква земетресение със сила над 7 по Рихтер. Скоро подобен магнитут може да се случи и във Вранча - Румъния.