Сензационна находка: Намериха златен пръстен на хан Омуртаг в Плиска
Бижуто на езическия владетел от първата половина на IX век е включен в изложба, която се открива тази вечер
Уникален златен пръстен на езически владетел от първата половина на ІХ век, вероятно Омуртаг, е бил открит в Плиска миналото лято. Той за първи път ще бъде показан публично в интригуваща изложба, която се открива тази вечер в Националния археологически музей. Това може би е най-интригуващата находка от изминалата година в изложбата "Българска археология 2022".
За шестнадесети пореден път изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози. Като част от изложбата са представени постери за 53 археологически проекта.
"2022 година беше трудна за българската археология. Сесията за планирани археологически проучвания при Министерство на културата много закъсня. С ограничен обем и брой бяха и спасителните археологически разкопки по различни инфраструктурни проекти в цялата страна. Въпреки това българските археолози се справиха по най-добрия начин със своите задачи", каза доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.
Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр. Хр.) до Средновековието.
Златният пръстен на езически владетел от първата половина на ІХ век е открит в първата българска столица Плиска при разкопки на кръгла каменна площадка, която е заемала важно място в историята на града. През 2021 г. при разкопките на това място е открит златен солид на византийския император Теофил от 831 г. На следващата година там е открит златен пръстен-печат с изображение на езически владетел. Археолозите не се наемат да кажат дали е бил на някой български хан, защото не искат да правят спекулации. По това време начело на българите е хан Омургтаг (814 - 831 г.), след него се възкачва синът му хан Маламир (831 - 836 г.), а след това престолът е зает от хан Персиян (836 - 852 г.). Най-вероятно (около 80%) пръстена е на хан Омуртаг, но историците не желаят да се ангажират напълно с това мнение.
На плочката на открия пръстен е изобразено лице на мъж с диадема на главата и дреха с копчета и с украса от кръгли апликации. Теглото на бижуто е 26,8 грама, а диаметърът на пръстена е 2,7 сантиметра.
Представени са находки и от продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при село Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон и редица други. За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието - находки от античния некропол в местността "Морската градина" на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище - есхара, сечива и оръжия, монети, и много други.
Сред впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в местността "Морската градина" на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при село Стройно, бронзов стилус от античната крепост "Боровец" при село Разлив, община Правец. В тази крепост са открити още монети от злато, сребро и бронз от ІІІ и VІ век.
Изложбата "Българска археология 2022" ще бъде отворена за посетители от сряда, 15 февруари до 21 май в залата за временни експозиции на Националния археологически музей на пл. "Атанас Буров" № 1 в София.
