Сергей Николашин и Вадим Биков са изгонените руски дипломати

Изгонените руски дипломати са Сергей Николашин и Вадим Биков. За тях има подозрения, че са извършвали саботажи в български военни заводи.

Според данните на ДАНС двамата събирали нерегламентирана информация за новите бойни самолети F-16 и за плановете за покупка на бойни дронове. Има обосновани предположения, че може би са свързани със зачестили странни инциденти в български военни заводи, съобщава 24 часа.

Сергей Николашин е бил гост на парада на съветските и руски автомобили в Драгоман

Установено е, че Николашин и Биков са търсили класифицирана информация за плановете за модернизацията на въоръжените сили. Тук несъмнено попада и информацията за възможностите и капацитета за поддръжката на новите самолети F-16, блок 70, чието пристигане се очаква след няколко години, както и за намеренията на армията ни да се сдобие с безпилотни самолети.

Второто направление, по което руските разведки са работили, е идентифицирането и влизането в контакт с ключовите служители в МО, от които зависят обществените поръчки и сключването на договори с чуждестранни контрагенти. Тук освен военен руската страна има и чисто финансов интерес. Макар България отдавна да е член на НАТО, страната ни продължава да плаща огромни суми на Русия за ремонт на старата техника. Не са малко примерите и за некоректно изпълнение на договори от руската страна, както и за некачествени ремонти. Дългите години на руско влияние и изградените зависимости обаче често поставят българските въоръжени сили в ситуация, при която не в София, а в Москва се определят изпълнителите на ремонтите на остарялото съветско въоръжение. 

Целият този процес устройва напълно руските интереси, тъй като парите потъват в безкрайни схеми, а българската армия остава без достатъчни финансови средства за оптимизиране.
Особено любопитно е третото направление, по което руските военни разузнавачи са действали – придобиването на секретна информация за българската отбранителна промишленост, нейните производствени възможности и плановете й за развитие. От стратегически, политически, икономически и военен интерес за руската страна е България да изгуби традиционните си пазари на качествена и сравнително евтина продукция. Москва отдавна полага усилия, ако не да я няма българската оръжейна индустрия, то поне да я контролира.

Публичният механизъм за това са руските претенции за лицензите, с които от десетилетия в наши заводи се произвежда оръжие, проектирано още от времето на Съветския съюз. Българските военни търговци ни най-малко не могат да бъдат сериозна конкуренция на руските оръжейни гиганти, но въпрос на влияние за Кремъл е да контролира къде, на кого, какво и колко да се продава.

Изглежда, Николашин и Биков са имали задачата да проучват, а може би и да контролират производството на оръжия у нас. Механизмите за въздействие за постигане на целите са разнообразни, като не е изключено сред тях да има и доста крайни.
Особено когато активизирането на руското военно разузнаване у нас съвпада със
зачестилите в последните години странни инциденти в български заводи. 

Дали тези, или други руски разузнавачи имат роля в диверсионни действия, е въпрос на доказване. Но с категоричност може да се твърди, че близостта до Русия на част от българските играчи в оръжейния бизнес винаги е било гаранция за техния финансов просперитет, в замяна на защита на руските интереси у нас. Николашин и Биков, макар да са били наясно, че във всеки момент може да бъдат разконспирирани от българските служби, на фона на предишните изгонени руски дипломати, са продължили своята подривна дейност.