Сергей Станишев даде заявка да започне лечението на БСП от червения конгрес

Има начин БСП да покаже съпротивителните си сили и да започне оздравителен процес от конгреса на 11 февруари. С такава заявка и тежест да започне процеса сложи на ременете си бившият лидер на Столетницата и настоящ евродепутат Сергей Станишев. С изричното уточнение, че не възнамерява конкретно да се бори отново за поста начело на "Позитано" 20, нито да разчита на механични поправки в партийния устав, Станишев обяви, че повече няма да стои в позицията на страничен наблюдател на пагубните процеси в БСО, а ще търси начин за връщането й към изконните й ценности. 

"Имаме конкретен хоризонт - конгреса. Като делегат аз ще положа усилия да събудя съпротивителните сили на партията", декларира днес бившият президент на ПЕС, който през октомври в Берлин прехвърли отговорната позиция след 11 години на върха в европейската левица на шведа Стефан Льовен. 

Станишев уточни, че вече наблюдава увеличаващ се кръг от свои съмишленици. И без да заяви конкретно, че смята да се превърне във флагман и обединител на всички функциониращи в момента опозиционни ядра в партията, даде да се разбере, че първата стъпка към промяната в БСП е смяна на ръководството на "Позитано" 20. Но и напомни, че основата, принципите, на които стъпва Столетницата са далеч по-важни от фигурата конкретно на Корнелия Нинова начело. 

През есента миналата година Станишев заяви, че прави своеобразно завръщане в редиците на БСП, но тогава странеше твърдо от въпроса точно какво смята да предприеме така, че да я оздрави. Днес стана ясно, че първото, за което ще се пребори е да промени самите теми, които най-висшият червен форум се кани да дискутира идния месец, в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори. Защото според Станишев нито темата за уставните поправки, които Нинова възнамерява да внесе (включително за премахване на мандатността и съвместимостта на постовете в БСП, въведени  именно от Станишево време - б.р.), нито широко дискутиране на местните избори пред октомври не могат да са основна адженда пред социалистите на фона на предсрочен вот и редица кризи.

"Залогът на конгреса е дали БСП ще прояви жизнени сили да излъчи адекватни политики. Но дневният ред пак на ръководството за пореден път показва, че е извън времето и пространството. И че никакви поуки не са извлечени от натрупаните загуби", отбеляза той. 

Станишев посочи и най-големия грях на Нинова в неговите очи - "че лиши най-бедната страна в ЕС от силна лява партия". Това е неин грях не само на партийно, а на държавническо ниво, убеден е бившият лидер на БСП. 

Нещо повече, той окачестви като унизителен опитът й да пробва управление с третия мандат, връчен й от президента Румен Радев като последен опит да бъде съставено редовно правителство. Станишев е на мнение, че въпреки заявките за омекотяване на тона между ГЕРБ и БСП, дадени на въпросната лидерска среща в парламента, всъщност не представляват нищо повече от заигравка. "Надали ГЕРБ ще влезе в коалиция с БСП, защото преди всичко знаците, дадени на срещата, внесоха огромен смут у редиците на левицата", скептичен е Станишев. 

Иначе големият му упрек и към БСП, и към ГЕРБ, и към "Продължаваме промяната" е, че за пореден път са загърбили диалога и обществото, както и че за пореден път не са успели да се справят с удържането поне на дългогодишни консенсуси, взети от политиците за бъдещето на България като пълната й, завършена евроинтеграция чрез членството в Еврозоната и Шенгенското пространство.

Станишев изрично предупреди, че тенденцията големите партии да се затварят единствено в ядрата си и да комуникират единствено на това ниво, а да не могат да излъчат адекватните сигнали към периферията, всъщност отваря широко вратата за избуяването на популизма.

И така, обясни евродепутатът, всъщност изскачат и новите матрьошки - малките, несистемни и често маргинализирани играчи, които привличат вот именно заради нарушения консенсус. А за пример Станишев даде двата референдума - на "Възраждане" с цел отлагане на въвеждането на еврото, и на Има такъв народ - за смяна на държавното управление и превръщането на България в президентска република.

По думите му това представлява инструментариум именно на опасните, непредвидимите играчи, озовали се в полето тъкмо заради неспособността на големите отбори да проведат качествени политики. Особено на фона на война, икономическа, социална, енергийна и не на последно място, демографска и образователни кризи. Затова и след изборите ще се наложи те да седнат и да декларират програмите за управление на масата с особен фокус върху интеграцията на България в ЕС, икономическата стабилност и доходите на хората, енергетиката и ПВУ и социалната тема. 

За Станишев решението минава не просто през възстановяване на диалога, а през край на персонализирането в битките между партиите и политиците, за край на личностните ежби между тях в името на реализирането на общо управление. Но отправи поредно предупреждение и към БСП на Корнелия Нинова - че изолацията й, включително от дневния ред на европейските социалисти, може да е пагубна. 

А една от първите стъпки, които Станишев подема именно, за да покаже, че БСП не бива да се влияе от опорките за лошия западен своят, който само тропа на вратата и чака да разруши българското семейство и традиции (като визира системния отказ на Нинова да приеме Истанбулската конвенция - б.р.), както и че трябва понякога сама да показва и диктува пътя, за да бъде чута, е да организира две събития. 

Освен че е гост на фондация "ПУЛС", бореща се от години срещу домашното насилие над жени и деца и която открива нов кризисен център, бившият президент на ПЕС събира институции и бизнес на мащабен форум за българското и европейското земеделие малко преди конгреса на БСП по една от новите програми на Брюксел. 

Станишев напомни и че неслучайно думата на 2023 г. за него е "избори" - защото освен вота на българите и за Народно събрание за пети пореден път, и за местна власт, в тази година се гради основата и за ключовите за Европа и света избори догодина - смяна на Европейския парламент, а от там и на Комисията, на Съвета, а наред с това и вот за президент в Турция и САЩ.

И всичко това - докато Европа продължава, по думите му, да не намира мястото си в новия свят, разгърнал се след началото на войната в Украйна. Бившият лидер на ПЕС отново напомни, че големият износител на мир в света - Старият континент, упорито се отказва от тази си роля и предупреди, че военното говорене не се вписва в ценностите на ЕС.

А пътят към разрешаване на конфликта е през даването на коридор за мирни преговори. Защото в противен случай войната в Украйна може да тлее с години, но с висок риск от непрекъсната ескалация. Затова и вижда изхода за ЕС през връщането на темата за мира, докато наред с това съюзът започне да мисли повече за независимостта си, за това да разчита не на чужди, а на собствени енергийни източници, и за ускоряване на икономическото си развитие. 

Снимка: "Novini.bg"