Сериалът "Чернобил" възбуди туризма в Литва

Минисериалът на HBO "Чернобил", който беше и все още е доста дискутирана тема, стимулира развитието на туризма в литва. Филмът за ядрените кошмари от съветската ера предизвика интерес по цял свят към катастрофата в Чернобил през 1986-та.

Балтийската страна, където бе заснет “Чернобил”, се превърна в дестинация на така наречения ядрен туризъм след излъчването на сериала по телевизията по-рано тази година.

В атомната електроцентрала “Игналина” 64-годишният инженер Михаил Нефедиев обяснява на различни групи какво точно се е случило с подобния реактор, избухнал в Чернобил, Украйна, преди 33 години.

АЕЦ “Игналина” е от същия модел като тази в Чернобил. Изградена е по същите планове и има същите реактори с водно охлаждане и графитен забавител и с възможност за достигане на мощност от 1500 мегавата. “Игналина” бе изведена от експлоатация преди десетилетие.

Затварянето и прекратяването на работата й бяха ключови условия за влизането на Литва в Европейския съюз през 2004 г.

През 1986 г., Литва, която тогава е част от СССР, е една от републиките, засегнати от ядрената катастрофа. Хиляди са изпратени в Чернобил да се справят с последиците от катастрофата, като мнозина от тях умират.

Днес ядрената катастрофа помага на Литва да засили позициите си като туристическа дестинация.

Популярният сериал “Чернобил” продължава да подтиква любопитни зрители да посетят местата, където е сниман филмът, в столицата Вилнюс и в “Игналина”, където нажежени уранови пръти се охлаждат в бетонни басейни.

Централата, която продължава да е отворена за туристи, е привлякла 2240 посетители през миналата година, а до настоящия месец през тази година – 1630 души.

Служителите в централата уверяват, че интересът към нея нараства.

“Направиха добър филм, предполагам. Случилото се преди много време обаче не ни засяга сега. Мисля, че да гледаме назад не е добре”, казва Нефедиев, след като е обяснил как е експлодирал реакторът тип РБМК.

Туристите, които посещават разположената на брега на Балтийско море страна с население от три милиона души, за да видят местата, където е сниман сериалът на НВО, първо посещават музея на КГБ в централната част на Вилнюс, където са заснети сцените с разпитите.

Туристите отиват в квартал от съветската епоха със сиви панелени блокове, построен в средата на 80-те години и приличащ на Припят, градът, обслужвал Чернобилската АЕЦ.

“Хората идват да видят тези места, които ние никога не сме рекламирали. Доста ново и необичайно е да ги видиш не в Стария град да снимат бароковите църкви, а да си правят селфита тук”, казва Инга Романовскене - главен мениджър в агенцията “Посети Вилнюс”.

Литва, която и преди това бе популярна дестинация за снимане на филми, получи икономически ползи от минисериала на НВО. Общата сума на чуждестранния капитал, инвестиран в снимане на филми, достигна миналата година 45,5 милиона евро.

След атракциите във Вилнюс, ядрените туристи могат да пътуват 160 километра на север и да направят тричасова обиколка на ядрената централа.

Дават им се дозиметри, пластмасови каски, бели дрехи и обувки преди да тръгнат по лабиринта на дългите, слабо осветени коридори, реакторни зали, помещения с турбини и контролния център с червения бутон, натиснат точно преди експлозията. Мобилните телефони, камерите, храненето, пиенето и пушенето са строго забранени.

Обиколката на централата струва по 67 евро на човек и билетите до Коледа са разпродадени, заяви Наталия Сурвила, говорителка на централата “Игналина”.

49-годишната психотерапевтка Лин Адамс от Великобритания е дошла да види всичко със собствените си очи.

“Чувството всъщност е сякаш си в една от сцените. Доста е автентично. Спомням си, че съм чувала за Чернобил по новините, но ми стана много по-интересно какво се е случило, след като гледах сериала.

Така че си мисля, че той пробуди у мен интерес, за който към онзи момент не си давах сметка”, каза Адамс след посещението на квартала от съветската епоха, използван от Ейч Би О за заснемане на сцените в Припят.

Антанас Турчинас е сред хората, изпратени в Чернобил няколко седмици след катастрофата. Той се надява шумът, вдигнат от сериала, да доведе до по-добра грижа за оцелелите.

“Този филм събуди стари спомени. Емоциите са много силни, защото през 1986 г. не знаехме срещу какво се изправяме. Щастлив съм, че съм още жив”, казва той.