СГХГ открива ретроспективна изложба на Райко Алексиев

След 26 години от последната изложба на Райко Алексиев, Софийската градска художествена галерия открива утре негова ретроспективна изложба. Време е да си припомним кой е той, дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година, коментира кураторът на проекта Красимир Илиев.

Ретроспективната изложба ще представи голям брой карикатури, първи страници на хумористични издания – „Щурець“, „Барабан“, „Българан“, „Смях и закачки", правени от Алексиев, както и двадесетина маслени пейзажа. Голяма част от произведенията са от семейната колекция на наследниците му.

Райко Алексиев е популярен и с псевдонима си Фра Дяволо. Неговата съдба е особено трагична, тъй като заради саркастичния хумор в карикатурите му, след деветосептемврийския преврат през 1944-а е арестуван и пребит до неузнаваемост. Умира в болницата на Червения кръст.

После е и осъден посмъртно от Народния съд като враг на народа. Такава е съдбата на художника, дръзнал да окарикатури великия вожд Йосиф Сталин и да го нарисува като сатрап, набучил на петолъчката главите на старите болшевишки революционери – Троцки, Бухарин, Зиновиев, Каменев.

Ръката на Фра Дяволо е първата, която окарикатури и Владимир Илич Ленин и то малко след Октомврийската революция. За тази творческа дързост три десетилетия по-късно заплати с живота си. 45 години Райко Алексиев не съществува нито в българската история, нито в българската култура. Макар че той осмива не само комунистическите диктатори, а всички световни и български държавници и политици от първата половина на ХХ век.

След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници пък отвори галерия „Райко Алексиев” в центъра на София.

Райко Алексиев е роден през 1893 г. в Солун, в семейството на учители от Панагюрище. Те се местят от град на град до установяването им във Враца, където Райко рисува първите си карикатури и завършва гимназия. Следва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. Едва 18-годишен става сътрудник на хумористичното списание "Барабан", а година по-късно е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание "Людокос".

В годините на Първата световна война, с острите си карикатури в списанията "Българан" и "Барабан", Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците "Душеспасителна книжица" и "Щурец".

По-късно пребивава в Германия, пътува в Италия - период, за който почти нищо не знаем, посочва Илиев. През 1925 г. режисира и играе главната роля в комедийния филм "Коварната принцеса Турандот", инициира документалната лента "България в картини", илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки за първо, второ и трето отделение.

Във вестник "Зора" се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата публикация на "Хумористична история на българския народ".

Женитбата му с младата актриса Весела Грънчарова се приема за основна причина да се впусне в авантюрата да издава самостоятелен хумористичен вестник, който се появява в края на 1932 г. и продължава да излиза до края на Третото българско царство.

Ретроспективната изложба на Райко Алексиев може да бъде разгледана в Софийската градска художествена галерия до 14 юли.

На снимката: Карикатурата на Фра Дяволо в бр. 219 на в. "Щурец" от 19 февруари 1936 г., придружена със следния текст: Диоген Московски: – Има ли някъде останал още някои стар революционер, който не се познава в прокурора.