Шефът на БНБ към депутатите: Излезте от политическата криза, иначе няма евро за нас (НА ЖИВО)

Депутатите изслушват управителя на БНБ Димитър Радев за последствията от въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2024 г., какъвто е националният план. То се случва по искане на шефката на БСП Корнелия Нинова и група депутати. 

Преди дни тя обяви, че в БНБ престоява доклад на държавния трезор за всички действия на страната по въвеждането на единната валута, както и вълната промени за България след това.

Оценката на рисковете представя Радев пред пленарната зала в присъствието на служебния министър по евровъпросите Атанас Пеканов, срещу което Нинова възропта.

"БНБ е независим орган и не подлежи на влияние от никого, включително от НС или Министерския съвет. БНБ е независим орган. Разчитаме, че представителите на Банката са професионалисти и нямат идеологически уклон. Очакваме обективна оценка", обяви Нинова. 

Очаквано, спор настъпи между депутатите и заради излъчването на изслушването на гуверньора по БНР и БНТ. Оказа се, че ГЕРБ, ПП и ДБ гласуват "против" прякото предаване. По думите на Нинова България в момента не изпълнявала всички условия за членство в Еврозоната.

И пита Радев дали е вярно, че страната трябва да свали рязко инфлацията до 6-7 процента, както и дефицитът да влезе в рамките на 3 на сто. "Това с много рязко намаляване на разходите ли ще стане", добави Нинова. И в риторична форма прогнозира тежка рецесия за страната и увеличаване на неравенствата между хората. 

"Въпросът е политически, а не експертен и отговорът трябва да бъде даден от НС. И въпросът е да остане ли България неопределено дълго, закотвена в дълбоката периферия на ЕС с бедност, корупция и външни зависимости, или трябва това да спре и да се ускори присъединяването на страната към Еврозоната", отговори светкавично Димитър Радев на поставените от Нинова питания. 

Без да се замисли, той напомни, че темата се дискутира у нас от 20 години и каза, че анализи за последствията за България от въвеждането на евровата валута са правени и са били представени и на предишните състави на Народното събрание. Като най-важен сред тях той отличи доклада на Икономическия и социален съвет към НС, изготвен по поръчка на НС. 

"Ползите от членството са много повече от рисковете и разходите", гласят и изводите от тях. Радев цитира и монография, дело на преподаватели от Софийския университет (Стопанския факултет - б.р.), която дава отговор на същите въпроси, поставени сега в НС. 

"В написването участват и текущи, и бивши служители на БНБ в тяхното академично качество. И един от основните изводи е, че българската икономика има готова степен на готовност за успешно приемане на еврото. А що се отнася до БНБ, има огромен брой анализи и изследвания, които са публични", добави още управителят на Банката. 

От юли 2018 г., когато е започнала същинската работа на страната по присъединяването й към Еврозоната, до приемането й в ЕРМ, УС на БНБ е разгледал над 60 доклада. "До днес са приети нови около 200 решения за участието на България в Европейския банков съюз. Затова от БНБ няма необърнат камък по тази тема", отсече Радев.

А по думите му изготвянето на нови анализи само ще забави процеса. "Нуждаем се от конкретни действия", убеден е той. 

Според него БНБ е единствената българска институция, която от 1 октомври 2020 г. е пълноправен член на Банковия съюз на Еврозоната и затова е институцията, която от първа ръка може да отговори на въпроса за готовността на страната в нея. "Вместо да чакаме да ни сведат за изпълнения конкретни решения, ние участваме активно във взимането им", обясни още гуверньорът. 

И каза, че опасенията на някои наблюдатели как членството в Банковия съюз на страната щели да вдигнат значително банковите такси у нас, са били верни, но ползите били многократно повече. "Срещу много по-ниска премия българските банки получават много по-голяма защита", послужи си той с термини от застрахователното дело. 

Води се и ежемесечна отчетност за постигнатото и предстоящите предизвикателства покрай въвеждането на еврото. А освен това всеки от подуправителите отговаряли за конкретни дейности на Банката, а наред с това съществува и контактна група, работеща по въпросите между БНБ и ЕЦБ. 

"Липсата на редовно правителство обаче е сериозен проблем. И заради това пропускаме един след друг важни индикативни срокове", предупреди Радев.

Той даде за пример Хърватия, която още миналата година е била в по-напреднала фаза от България по темата за Еврозоната, включително по отношение на производството на евромонетите. Тъкмо заради това изоставане Радев моли за политическа подкрепа.  

Управителят на БНБ предупреди още, че дълговете у нас се увеличават стремглаво, което имало директна връзка и с членството ни в Еврозоната.

"Най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на страната е именно присъединяването й в нея", категоричен е Димитър Радев. И отново даде за пример Хърватия, която вече е с една степен по-висок рейтинг от България. 

Влошаването на условията на финансирането на страната също вървяло ръка за ръка със забавянето на членството й в Еврозоната. 

"Фокусирайте се върху това как да разрешите политическата криза. Ще имаме ли редовно правителство и кога? Ще имаме ли работещ парламент, в състояние да приеме огромния брой законодателни актове, касаещи присъединяването ни в Еврозоната. Ще имаме ли бюджет и с какви параметри? Ще имаме ли решение за мандата на управителя на Централната банка? Защото със служебно правителство и ръководство просто тази работа с еврозоната няма да стане", обърна се управителят на БНБ към депутатите.

Но си спечели неразбираеми подвиквания отляво в лицето на зам.-шефа на групата на БСП Борислав Гуцанов. Гуцанов го обвини, че не отговорил на конкретните питания от Нинова и ко., както и го посъветва да не се изявявал като народен избраник, а ако искал да го прави, да се кандидатирал за законотворец. 

Радев продължи, че 2-годишното участие на България в Европейския банков съюз е довело веднъж до достъп до цялата нужна информация, а и до добиването на ценен опит за бъдещето след окончателното присъединяване към Еврозоната.

Освен това той прогнозира много по-добър банков надзор у нас след това. Но отново отправи предупреждение, че всяко забавяне и трудности в политическата рамка, ще усложни процесите. 

Иван Христанов от ПП пита гуверньора дали 1 януари 2024 г. е изпълним срок, или заради забавяне в работата на работните групи и изпълнението на стъпките, ще се наложи нов и кой е той. А Радев уточни: 

"Имаме сериозни забавяния. Бих ги оценил на около 18 месеца. Работи обаче координационният съвет с принципал министъра на финансите. И имаме данни за напредък, макар и сроковете да се скъсяват неимоверно много. Отговорът ми по въпроса дали ще успеем за 1 януари 2024 г. е "Зависи". "Вижте движението на лихвите на пазара", намекна банкер номер 1 като пореден критерий, който България може да наруши и това да доведе до допълнителни забавяния. 

Очаквано, изслушването лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви за безсмислено, защото Радев не предоставил анализа за рисковете и ползите от въвеждането на еврото. И настоя той да бъде оповестен. "Говорихме с Вас в понеделник, а все още това не се е случило", размаха пръст Копейкин. "БНБ и МФ трябва да работят заедно. А се оказва, че не е така", добави още той. И пита Радев дали изобщо има доверие на Министерския съвет. Въпросът му дойде по повод изказанато намерение от гуверньора да раздели неговата част от анализа от написаното от другите членове на координационния съвет по темата. 

А бившият вицепремиер в Жан-Виденовото правителство Румен Гечев скочи на Радев заради думите му, че България щяла да остане в периферията на ЕС, ако не приеме еврото "сега веднага", като си послужи с примера на Швеция и Дания, които са запазили кроните си като валута. "Те в периферията на ЕС ли са?!", ядоса се професорът.

Той заговори за референдум и заяви категорично, че докато БСП не се убеди в ползите от бързото присъединяване към зоната, щяла да гласува "против". Гечев добави, че нито Чехия, нито Унгария, които били по-напреднали икономически от България, също не искали да приемат еврото. "На какви анализи се позовавате, като решавате да се присъединим към едната или другата група страни-членки на ЕС?", отправи питане социалистът към управителя на БНБ. 

Радев напомни обаче, че вече има взето решение за датата, при това не от БНБ, на присъединяването на България към еврото.

"Няма да допусна Банката да бъде въвлечена в политическа дискусия", възрази гуверньорът.