Шок у нас! Само 4% усвоени европейски пари от 2021 г. насам!

България е в безпрецедентна ситуация - на хартия разполага с милиарди, а на практика не харчи почти нищо. Докато политиците се надпреварват да крещят един по друг за плана за възстановяване, еврофондове, крадене на пари и прочее, реалните цифри показват, че за първи път от 2008 г. насам българската икономика е преживяла над две години, в които е получила на практика нулево европейско финансиране.

На пръв поглед това е странно. В момента икономиката се намира в средата на периода, в който на теория има достъп до най-много европейско финансиране въобще.

"На хората, които ми искат оставката, оставям 29 милиарда евро", заяви Бойко Борисов през 2020 г., когато бяха договорени парите за периода 2021 - 2029 г. Тази сметка включва европейски програми, план за възстановяване и земеделски субсидии и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни периода - от 2007 до 2023 г.

Но от днешна гледна точка 2020 г. изглежда като преди поне десет години. Оттогава се случиха национални протести, пандемия, война в Украйна и пет пъти ходихме на избори.

Оказва се, не особено изненадващо, че администрацията и политиците не са твърде добри в това да формулират и изпълняват устойчиво цели в тази ситуация.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН) показва, че България общо разполага с 66.8 млрд. лв. (в които влизат новите програми, довършването на стария програмен период, земеделските плащания и ПВУ), но от тях реално са усвоени едва 32%.

Но да оставим настрана парите, договорени от преди това, които просто трябваше да бъдат раздадени и ковид помощите, които се даваха 2021-2022 г.

Само в основните програми от новия период, плюс плана за възстановяване, остават 40 млрд. лева (без земеделските субсидии). Средният процент на плащания, т.е. реалните пари, влезли в икономиката, за тези програми възлиза на нищожните 4%.

От прословутия план за възстановяване са похарчени 3% (голяма част от които са пари, дадени на инвестиционни фондове). Дори най-лесната част от него - санирането, едва започва да прохожда и още няма нито един лев похарчен. В последните две години реални разплащания към бизнеса от европейските програми почти липсват.

Много хубав пример е новата регионална програма - основният инструмент за финансиране на общински проекти в страната. По нея има заделени 6.5 млрд. лв. за регионите в страната. От тях са похарчени реално малко над 100 млн. лв. за "повишаване капацитета на управляващия орган". В регионите още текат предварителните разговори какво може да се харчи и защо - това е поне две стъпки преди реалното стигане до пари, и поне три стъпки преди инвестирането им. Годината е 2024 г., което би трябвало да се води средата на периода.

На практика много от незавършените проекти бяха прехвърлени към новия период, а "загубата" на пари беше предотвратена. Но това са просто други начини да се каже, че дадени пари не са влезли в икономиката.

Най-драматична изглежда ситуацията с прословутия План за възстановяване и устойчивост. След като безброй кабинети си играха с него, преформатираха го, измисляха го наново и спореха кое плащане ще дойде и защо, реалните пари, влезли по плана в икономиката, са 3%. Това е драматично ниско ниво, като се има предвид, че финалната дата за разплащане и завършване на проектите е 2026 г.

Един от най-големите проекти вътре е този за саниране със 100% грант за 1.2 млрд. лв. Реалните плащания по него все още не са започнали. Подписването на договори и обявяването на обществени поръчки се бави драматично след неясните политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране. За първия етап по мярката бяха подадени проекти, които надхвърляха три пъти наличния ресурс. При втория етап за обновяване на многофамилните жилища за първи път въведе съфинансиране - 20% от страна на гражданите. Той приключи с подадени проекти за половината от наличния ресурс след две удължавания. Това означава, че моделът на практика не проработи.

"Как да проработи моделът на съфинансиране на санирането, когато не предоставяш на хората заеми и подкрепа за енергийно бедните, които не могат да плащат и кредити", пита Теодора Пенева, цитирана от „Капитал“ - икономист от БАН.

Бавят се и другите плащания по ПВУ - например в Министерството на енергетиката има три схеми от зелената трансформация - ВЕИ и соларни бойлери за бита, нови ВЕИ мощности с батерии и новото улично осветление на общините. Нито една от тях не е на ниво разплащания.

Няма плащания и в транспорта, където България се оказа неспособна дори да направи сравнително лесното упражнение да купи влакове. Единственото светло петно там е планът за медицинските хеликоптери, който беше задвижен и започна да се изпълнява от началото на тази година.

От Министерството на иновациите и растежа отчитат, че кандидатстването при тях е преминало с огромен интерес от страна на бизнеса, като изплатените до момента средства са в размер на 238 млн. лв. по шест схеми. Част от тях са свързани с ВЕИ и атрактивната за бизнеса технологична модернизация. Две от "инвестициите" обаче са свързани с изпълнение на капиталови и гаранционни финансови инструменти, т.е. кредити за общо 146 млн. лева. Не става ясно обаче колко от тях реално са били използвани от фирмите.

Към момента България още не е получила второто плащане от ЕК за около 1.2 млрд. лева.

Всеки път когато има извънредни избори, влизаме в засилен политически риск и администрацията спира да работи, което значи, че този start-stop режим на практика върти на всеки няколко месеца от 2021 г. насам.

"Бавният старт на новите програми не е проблем - те винаги започват със закъснение и ударното усвояване идва в последния момент. Проблем е бавното разплащане по старите", смята Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.

"По програмите определено има изоставане, а по ПВУ смятам, че направо ще има загуба на средства", коментира той за "Капитал".