ШОКИРАЩО: Грозното лице на Олимпиадата , което Париж скри от света

"Насион" е метростанция в източната част на Париж, далеч от внимателно подготвеното олимпийско трасе в града. Тук няма гигантски розови знаци, сочещи пътя към най-близкото спортно съоръжение. На платформата мъж и кучето му се се изтегнали върху изгнил матрак. Горе на изхода след стълбите друг мъж лежи неподвижен на улицата, телефонът му е наполовина изскочил от джоба, изглежда полумъртъв.

Станцията обслужва "Плас де ла Насион", гигантско зелено кръгово кръстовище с пешеходен пръстен и дузина булеварди, тръгващи във всяка посока. Това е оживено място. В 18 часа във влажната августовска вечер на една от тези улици започват да прииждат хора.

Има мъже, жени и деца на всякаква възраст, включително и бебета в колички. Те идват от Чад, Судан, Нигерия, Кот д'Ивоар, Сенегал, Сомалия и Афганистан. След половин час вече има близо 100 бежанци, които чакат.

Пристига камион и паркира. За няколко минути доброволци от "Лекари на света" спретват импровизирана хирургия, използвайки задната част на камиона, както и чакалня на улицата. Друга организация, "Утопия 56", доставя хранителни продукти: супа и хляб, кутии с паста, кисело мляко, плодове и вода.

Това е вечерно сборище на хора с различни истории за разказване. Една жена е избягала от домашното насилие в Алжир преди десетилетие и оттогава е бездомна в Париж. "Не мога да се върна, защото съпругът ми е военен", споделя Файза. "Жените в Алжир нямат права." Тя спи в метростанции в продължение на 9 години, преди да попадне на "Утопия 56", която й помага да намери временно жилище през последните няколко месеца. "Хората тук имат човечност", усмихва се тя.

Сенегалка е ангажирана на пълен работен ден, но парите не стигат за нея и дъщеря й, която е тийнейджърка, за да си плащат наема в Париж. Те идват тук заедно, но прекарват повечето нощи разделени, заемайки леглата, които "Утопия" може да им намери.

Момчета и момичета идват тук сами след загуба на родители или бягство от войната, след ужасяващи пътешествия из Средиземно море. "Лекарите на света" разполагат с психолог заедно с двама лекари и медицинска сестра, защото всички бежанци са травмирани.

На пет мили от ярките олимпийски светлини на "Стад дьо Франс", това е лицето на Париж, което не искат да видите. През последните 18 месеца властите предприеха агресивно разчистване на улиците на града. Държавата първо разби свърталищата на бежанци и ги качи на автобуси до градове, далеч от столицата. След това, когато Игрите наближиха, полицията разби и импровизираните "палаткови градове", които лежаха на пътя на олимпийските обекти.

Жилищната криза не е нещо ново в Париж, но работниците и доброволците тук казват, че ситуацията се е влошила много в навечерието на Игрите. Около 12 500 души в периферията на парижкия бурен живот, предимно бездомни имигранти и някои сексуални работници, бяха прогонени от улиците на Париж през 12-те месеца от май 2023 г. до навечерието на Олимпиадата, сочи доклад на група от 80 хуманитарни организации под шапката на "Другата страна на медала".

През март миналата година френската държава създаде нова система SAS с 10 спешни убежища в отдалечени части на Франция, за да разпръсне хората от столицата. SAS се превежда като малка водонепроницаема стая с две врати, като зона за задържане, и става ясно, говорейки с работниците тук, че това е доста добро описание.

Няколко седмици по-късно полицията за борба с безредиците изгони стотици бежанци от най-голямото обиталище в Париж, в стара сграда до олимпийското село, където отседняха световните елитни спортисти. Около 500 души от Судан и Чад са преживявали в сградата в продължение на три години. Повечето бяха в правителствени списъци на чакащи за убежище или социални жилища. Животът беше труден, но те бяха пуснали корени за оцеляване. Много имаха работа и места в училищата.

"На 26 април полицията пристигна", разказва Пол Алаузи, който координира медицинското наблюдение на "Лекари на света". "Беше наистина агресивно. Избутаха ни с щитове. Имаше някои, които крещяха: "Имаме майки и деца, успокойте се, готови сме да си тръгнем!"

Полицията качи 50 "доброволци" в автобус, предназначен за SAS в Тулуза, на 350 мили южно. "Вършех тази работа от шест години и за първи път виждах автобус да пътува толкова далеч", казва Алаузи. Останалите бяха отведени във временни убежища в покрайнините на Париж за една седмица, след което много от тях се озоваха на улицата. Някои бяха прогонени от друго свърталище във Витри-сюр-Сен през април.

"За мен това е мястото, където започна социалното прочистване заради Олимпиадата", смята той. "Помислих си „О, значи така ще бъде“."

Хората получиха максимум три седмици в SAS. След това бяха заселени в новия район или в спешни приюти наблизо. Средният престой в спешните приюти е 62 нощувки, въпреки че работниците тук са се натъквали на много, на които са дадени само няколко нощувки и след това са изритани на улицата и им е казано да се обаждат на неотговаряща телефонна линия всеки ден, за да си върнат мястото.

Тъй като бежанците започнаха да се страхуват, че ще бъдат изпратени в SAS, програмата за настаняване на "Утопия" - предоставяне на бездомни нощувки в частните домове на парижани (често студенти), които предлагат празни стаи - стана много по-натоварена.

"Някои от тях имат деца в училище в Париж", казва Шарлот Квантес от "Утопия", посочвайки семействата, събрани на улицата. "Някои от тях работят в Париж. Други се нуждаят от тежки медицински грижи в Париж. Така че, когато полицията дойде в 6 сутринта и каже: "Сега трябва да отидете в бла-бла, в друг град, където не познават никого, където нямат връзка, където не познават подкрепящитеорганизации там..."

"Има голяма вероррятност двама на всеки трима да се окажат на улицата така или иначе. След цяла година, когато държавата предлагаше подобно решение, хората просто спряха да ги приемат. Те просто спряха да се качват на автобуса, водещ до тези нови градове и предпочетоха да останат в Париж.

Системата не беше напълно сбъркана. Алаузи цитира млад афганистанец, изпратен в Рен, който е получил подслон и е записан на уроци по френски език. Преди две седмици и изпратил съобщение, в което казва, че е щастлив да бъде далеч от улиците на Париж. Но има и много негативни истории. "Познавах един човек от Судан, който беше изпратен в Бордо. След SAS той беше изпратен в малко село, това беше първият път, когато беше сам, без някой друг да говори с него на арабски. Върна се в Париж и замлъкна. Лежеше в едно от населените места и дори не можех да говоря с него.”

Етиопец, живеещ под моста "Шарл дьо Гол", имаше документи и работа в ресторант за бързо хранене. Властите му казаха да се премести в Страсбург. „Казаха му: "Това е красив град", казва Алаузи. "Той отвърна: "Не ме интересува, дори да съм бездомен, имам работа, така че трябва да остана, не мога да поема риска". Безумно е да се държиш така с хората."

Куантес добавя: "Системата да се опитваме да изпращаме хора из цяла Франция не е лоша. Но това се прави в интерес на логистиката. Това е просто логистика за държавата. Това не е в интерес на хората."

Две седмици до началото на Олимпийските игри все още имаше големи групи бездомни хора, живеещи в палаткови градове около Париж. И така започнаха дни на разпръсване. От 15 юли полицията разби 10 импровизирани лагера един по един, включително няколко на брега на Сена по маршрута на церемонията на откриването. Около 500 души бяха разселени само за четири дни.

Независимо от статута, на всички беше предложено място в нови временни обекти в покрайнините на Париж, главно в празни фитнес зали и неизползвани хотели. Те получиха настаняване за 30 нощувки, които приключват няколко дни след церемонията по закриването на Олимпийските игри на 11 август.

"Вълшебно е", смее се Алаузи, "защото те изпратиха хората за една година и точно когато Игрите пристигат, те откриват, че е възможно да имат място в района на Париж. Те трябваше да постигнат своето и това проработи. Улиците в Париж са чисти. В него няма никой."

В някои от лагерите по поречието на сена имаше деца без придружител.

Париж в момента настанява няколкостотин деца, разселени заради политиката на държавата преди Игрите, във физкултурни салони и други спешни приюти. Това е само временно и организациите тук са загрижени какво ще се случи след Олимпиадата. Фитнес залите скоро ще бъдат възстановени за училищни спортни часове през септември.

Тези деца няма да могат да се върнат в лагерите, където са оцелявали заедно по улиците на Париж.

"Те замениха палатковия град с маси за пикник, замениха го с голяма стена от цимент", казва Алаузи. "Друг палатков град беше заменен с огромен циментов блок, друг само с камъни и бариери. Така че социалното наследство на игрите ще пострада тук и бездомното население ще пострада. Когато се върнат на улицата, няма да могат да се върнат на тези места в Париж. Те ще трябва да потърсят убежище по-далеч от столицата.

Той сравнява отношението към повечето африкански и азиатски мигранти по улиците с тези, които бягат от войната в Украйна, които имат специален център, който предлага гарантирано жилище. В центъра има място дори за домашни любимци. "Във Франция приемаме по-добре куче от Украйна, отколкото дете от Судан."

Общината на Париж отказа интервю за обсъждане на бъдещето на разселените деца. Тя публикува изявление, в което очертава своите ангажименти към непридружените непълнолетни, като каза: "Градът на Париж никога не е и никога няма да изгони тези, които приютява".

Международният олимпийски комитет не отговори на въпрос дали неговата комисия по етика е разгледала последиците от Игрите. Прехвърлиха запитването към управата на Париж, които изпратиха друго изявление, в което се подчертава как "Париж е поставил въпроса за бездомните хора в сърцето" на Олимпиадата.

"Никой бездомник няма да бъде изгонен от града, без да бъде предложено решение", се казваше в него. Посочи създадените от него временни сайтове и призова правителството да отговори на опасенията, изразени в доклада на "Другата страна на медала".

Квандес вярва, че Париж поне се опитва, особено в отговорността си за бездомните деца. Но Алаузи не остана впечатлен, след като се срещна с членове на комисията Париж 2024 в подготовката за Олимпиадата, които му казаха, че няма никой, който да отговаря пряко за тези въпроси. Като се има предвид изначението на всички Олимпийски игри в световната човешка памет, това беше изумително разкритие.

Той се срещна и с държавни служители, но усети нежелание да се възползва от момента за положителна промяна. "Наистина съм убеден, че френското правителство не иска да създаде прецедент. Те искат да продължат да се отнасят към мигрантите, проституиращите и бездомните по същия начин, както винаги. Те казват, че правят много и не могат да направят повече. Те са убедени, че ако направят повече, цялото нещастие на света ще дойде тук.

Алаузи израства в малък провинциален град и се премества в Париж, за да учи. Той беше поразен от бездомността по улиците и искаше да направи нещо по въпроса. В света има много мизерия, но той вижда Париж като място за надежда. "Хора идват отвсякъде. Чуваме за война или преврат и скоро идват. Това е като кръстопът на света.”

Така изглежда и Олимпиадата. "Игрите са широко отворени", гласи мотото за Париж 2024. Но на земята това, което неизбежно се развива, е битка за пространство, за това как се използва и за кого е. Олимпиадата е сценичен спектакъл за 10 милиарда долара и нищо нямаше да му попречи.

"Утопия 56" и "Лекари на света" провеждаха вечернити си сбирки до кметството. Сега същото пространство е запълнено от олимпийски фен парк. Ето защо те са тук, извън утъпканите пътища на Игрите, далеч от хорските очи.

Лорънс Остлири, "Индепендънт"