Щамът “Занзибар” — силно заразен, но ще поискате да ви повтори

(Наш пратеник)

В последната година българите обогатиха географските си познания и "откриха" нов южен остров. Неочаквано малка екзотична територия покрай източния африкански бряг стана туристическа дестинация №1. Днес всички говорят за Занзибар — дори повече, отколкото за коронавирусната епидемия. 

А Занзибар стана хит благодарение на нея. Манията по острова се разпространява досущ като пандемия. Докато целият свят е заключен и хората са подложени на драстични ограничения от всякакво естество, властите в африканската държава не спряха достъпа на туристи в благословения от природата остров, както впрочем остана отворена за посещения и цялата държава Танзания, част от която е Занзибар. Туристите там не само са добре дошли, но от тях не се изискват маски, ваксини, PCR тестове. Сваляш маската на слизане от самолета и я забравяш за цяла седмица. И без друго се диша трудно на 40-градусовата жега.

И затова половината свят се втурна към безкрайните плажове и топлите води на Индийския океан, нежно миещи бреговете на Занзибар.

От близо година островът се радва на непрестанен туристически поток не само от България, но и от Русия, Украйна, Полша, Франция… Всъщност истинското нашествие е рускоговорящо. Руската реч не само се чува навсякъде на острова, но и надписи на руски по магазините информират братушките за разни промоции и намаления.

Освен екзотиката островът не предлага кой знае какво за гледане. Това не е Париж, нито Рим. Дори столицата на Занзибар, която носи същото име, може да бъде разгледана набързо за 2-3 часа. Ако, разбира се, не се заразите от местното “поле-поле” (досущ нашето яваш-яваш) и не забавите рязко темпото.

Хората отиват в Занзибар за релакс. Разположен съвсем близо до екватора, островът целогодишно предлага отлични условия за екзотична ваканция — топлата, кристално чиста и изумруденозелена вода на Индийския океан и белите пясъци по безкрайните плажове.

Денонощието в Занзибар е разделено на 12 часа ден и 12 часа нощ, заради близостта му до Екватора. С няколко минути разлика, изгревът и залезът са по едно и също време през цялата година. Температурата през деня е между 28 и 32 градуса, а през нощта рядко пада под 25 градуса.

Колоритната картина се допълва с изобилие от морска храна и екзотични плодове, приветливи местни хора, кокосови палми и залези като от галерия на инфлуенсър с милиони последователи в социалните мрежи.

Занзибар сити е град с размерите на Бургас и Стара Загора, толкова е и населението му. Старият му квартал и безспорно най-интересното място в града се нарича Каменния град (Stone town) и е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Каменният град — жив музей с архитектурните си паметници и традиции, е

омайваща плетеница от тесни улички и алеи, които водят до стари къщи и джамии, богати дворци, кокетни магазинчета и базари. 

Много от сградите са от бума на робството през XIX век. На мястото на най-големия пазар на роби в Занзибар в момента има англиканска катедрала с внушителни размери, построена веднага след края на робството – през 1897 година, в двора на която е построен Мемориалът на робите.

Мемориалът, както и пространна изложба, финансирана от ЕС, разказва за срамната част от историята, когато на това място е бил един от най-големите пазари за роби по източното крайбрежие на Африка

Десетки хиляди чернокожи мъже и жени са били изтъргувани тук, а още повече са загубили живота си в мрачните подземия на пазара — оковани, без храна и вода, за да бъдат продадени още по-скъпо оцелелите.

Къщата на чудесата - първата сграда на острова с ток и асансьор

Сред забележителностите в столицата са къщата “Ливингстън” (наречена на големия изследовател), Къщата на чудесата (4-етажна сграда, която е първата на острова с електрически лампи и асансьор; в момента се ремонтира), персийските хамами (първите обществени бани на острова, който са построени от ирански емигранти). 

В Стоун таун е и родната къща на рок легендата Фреди Меркюри, който е прекарал детските си години на острова.

Къщата-музей, към която сега има и малък хотел, не впечатлява с нищо особено. Лесно ще я подминете, ако не видите табелата над входната врата. Това не е пропуск: местната власт все още трудно преглъща факта, че рок легендата е гей, а това на острова е забранено и се преследва сурово от закона — остатък от британските колониални години, наред с лявото движение по пътищата и странните контакти, в които няма да успеете да си заредите мобилния телефон без специален преходник.

На рибния пазар в Занзибар сити може да проведете най-сигурния тест за наличие (или отсъствие) на обоняние, ако случайно се притеснявате дали коронавирусът не ви е застигнал. 

Градините Фородани са основната точка за срещи в града. Богато украсените, те предлагат прекрасните гледки към пристанището го превръщат в едно от най-популярните вечерни места за местните жители и търговци, продаващи стоките си.

Привечер в градините Фородани предлагат такива кулинарни изкушения, каквито няма и в хотелите

Крайбрежният туризъм предлага на посетителите на острова възможност да се наслаждават на дълга плажна ивица и кристално чисти води, коралови и варовикови рифове, които предразполагат гостите за гмуркане и изучаване на подводните обитатели.

Температурата на водата е подходяща, видимостта обикновено е отлична, теченията са слаби и има много цветни риби. Всичко това допринася за идеалното място за гмуркане за начинаещи и професионалисти.

Риболовът заема второ място в местната икономика след туризма. Това е и едно от основните развлечения, както за местните, така и за туристите.

При добър късмет около лодката компания ще ви правят делфини

Затворническият остров също е приятно място за релакс, почивка или гмуркане. Островът носи името си от затвора, който е построен на него през 1893 г., но никога не е бил използван по предназначение. Голямата атракция на острова са огромните костенурки, донесени тук от Сейшелите в началото на 19 в. Впрочем, островът е бил използван като място за карантина при случаи на жълта треска, каквато и до днес върлува в много африкански страни.

За гостите на Занзибар, пристигнали главно заради красивата природа, е задължително да посетят резервата „Джозани“, където ще се срещнат с червените колобуси — общителни странно оцветени маймуни, които живеят само тук. Гората представлява огромно тресавище с мангрови дървета и е дом на десетки видове птици и още повече пеперуди.

В южната част на острова пък са плантациите с карамфил, заради които Занзибар е наричан Острова на подправките.

В селцата на острова местните предлагат изобилие от пресни и вкусни изкушения, при това почти на символични цени

Занзибар има два дъждовни сезона — дълъг и къс. Дългият дъждовен сезон е от март до май. Резервирането на почивка по това време не е добра идея. Краткият дъждовен сезон обикновено е между ноември и декември. Тогава дъждовете не са толкова интензивни и облаците бързо отстъпват място на синьото небе.

Освен това, заради близостта си до екватора, на острова може да се наблюдават по два пъти в денонощието приливи и отливи — до 2 километра по източния бряг и доста по-скромни — на западния.

По време на отлив на източния бряг на Занзибар океанът се оттегля на внушителните 2 километра

Лошото на цялата идилия е, седмицата се изнизва неусетно и някъде по пътя към летището за обратния полет до България ти се иска “щамът Занзибар” да те повтори...

СНИМКИ: Авторът