Съдия Цариградска: Сигурно някой любовник или Червен пират преби прокурор Иво Илиев

На 20 октомври 2025 г. прокурорът от Софийска градска прокуратура Иво Илиев (до месец юни и заместник на градския прокурор) е нападнат с чук в подземния паркинг на жилището си. Случаят се разследва като опит за убийство. Така започна коментара си за драмата съдия Владислава Цариградска, оплакала се публично от натиск и заплахи от групичката магистрати около Мартин Нотариуса.

Това е бруталното нападение над магистрат, изпълнено с мафиотски символика, която цели назидание и всяване на страх в другите. 

Необяснимо и възмутително е институционалното мълчание вече втори ден на Прокуратурата на Република България и на Висшия съдебен съвет в двете му колегии. На сайта на институциите има всевъзможни новини по битови въпроси, награди и повишения, но опитът за убийство на техен колега не заслужава дори да бъде съобщен официално. 

Говорителите по сутрешните блокове, които са тясно свързани със служби и статукво, започнаха да прокарват настойчиво вероятността за личен мотив. Това обичайно е подготовка към предстояща официална версия, че извършител е някой психично болен, а.к.а. „Червен пират“, или пък ще се появи някой пикантен елемент от личния живот на жертвата, който ще бъде тиражиран като мотив за посегателството. 

Има публично известни факти, които особено в институционалния ступор, следва да бъдат припомнени:  

На 31.01.2024 г. бе разстрелян аферистът Мартин Божанов – Нотариуса, по повод на което прокурор Иво Илиев, в качеството си на заместник-градски прокурор на София направи официално публично изявление, че буквално до дни е предстояло привличането му като обвиняем за пране на пари, принуда на съдии и имотни измами, но убийството осуетило разследването.

Мартин Нотариуса

На 13.02.2024 г. Съдийската колегия се зае с обсъждане на журналистическите разкрития за това, че убитият е имал частен клуб „SS клуб“-а, посещаван от магистрати, търгувал е с влияние в правосъдието и групата му е оказвала натиск върху съдии. За заседанието бяха журналистът г-н Николай Стайков от АКФ и Борислав Сарафов тогава все още законно изпълняващ функциите на главен прокурор. Аз, в качеството на един от заплашваните съдии, също настоях да бъда изслушана. 

Сарафов започна изявлението си пред кадровия орган с тема, която не беше включена във въпросите на изслушването му, като съобщи, че на 11.02.2024 г. двама прокурори от СГП са получили заплахи за живота си, като единият получил патрон в пощенската си кутия, който намерил след разходка със семейството си, а другият прокурор – жена, която била майка на малко дете, намерила пред входната врата на жилището си кръст от клони. 

Тогава Сарафов убедено оцени това като „конкретна заплаха, едно конкретно предупреждение към тях да внимават в своята работа, вероятно, да не бъдат много активни в своята дейност и всъщност тези случаи не можем да ги извадим от контекста на ситуацията, в която се намираме в момента, разследвайки дейността на покойния Мартин Божанов, по прякор Нотариуса.“ Прокурорът, който е получил патрон в пощенската кутия, е нападнатият на 20.10.2025 г. с чук прокурор Иво Илиев, който все още е с опасност за живота с множество тежки наранявания по черепа, прешлените и дробовете.  

Друг съществен факт, коментиран на това заседание на СК, бе разпространеният дни преди това „списък“ на магистрати, които са били част от клуба на „Нотариуса“, за който списък официално съобщи народният представител ген. Атанас Атанасов. В този списък, наред с други като Руси Алексиев (сега председател на СГС), беше и името на прокурор Иво Илиев, с когото „Нотариуса“ играел тенис. 

Този „списък“, според мен, познавайки действителната справка от разработката на ГДБОП (публикувана от АКФ), въз основа на която е предстояло съобщеното от прокурор Илиев официално обвинение срещу Мартин Божанов, беше димка (активно мероприятие), с която да се отклони вниманието от имената на прокурорите, съдиите и адвокатите, за които има доказателства, че част от организирана престъпна група, търгуваща с правосъдие.  

Затова Прокуратурата на Република България, Висшият съдебен съвет и Министерство на правосъдието дължат официална, достоверна и обективна информация за обстоятелствата, свързани с опита за убийство на прокурор Илиев и бъдещата сигурността за него и близките му, както и за сигурността на всеки един магистрат в страната. 

Самият ген. Атанас Атанасов също дължи на обществото отговори кой и защо пусна този списък и какъв е източникът на информация. В противен случай поведението му ще изглежда като сътрудничество в опитът за заблуждване на обществото за истинските съучастници на „Нотариуса“.  

Министърът на правосъдието Георги Георгиев да спре с PR-кампанията си във Фейсбук на гърба на прокурор Илиев и семейството му, вместо което да обясни собствения си провал да постигне целта по чл. 2, т. 1 на приетата от него Инструкция №И-1 за охрана на магистрати - предотвратяване и недопускане извършването на неправомерни действия спрямо застрашени лица. 

Тази нова Инструкция е приета точно от министър Георгиев на 2.10.2025 г. и крие сериозни рискове - нормативни, а въз основа на тях – и фактически. Дейността по охрана се централизира, докато старата уредба предвиждаше съществена роля на местните териториални звена. След централизирането всички ключови позиции са заети от хора, за които има достатъчно основания да се счита, че са лично лоялни към Борислав Сарафов.

Затова министърът дължи да убеди магистратите, че решенията са били експертни и свалянето на охрана на застрашени магистрати, включително на прокурор Илиев, не се дължи на саморазправа с неудобни, за сметка на привилегироване на други (самият Сарафов, докато законно беше иф главен прокурор, следваше да бъде охраняван от НСО, но на база собственото му заявление, че Гешев може да го убие, вече 2 години и половина ползва охрана от МП).