Ще бутнат ли и Альоша?

Премахването на паметника Альоша не стои на дневен ред за управлението на Пловдив. Това заяви кметът Здравко Димитров пред "Марица" по повод на препоръката на областния управител местната власт на Пловдив да предприеме стъпки за изясняване на статута на монумента. 

"Кой говори за премахване на паметника? Аз не съм чувал за подобно искане, нито в Община Пловдив има внесено предложение за демонтаж. До този момент при мен нищо не е постъпвало, а и има много по-важни неща да се решават в Пловдив, отколкото да се занимаваме с премахване на паметника. 

София си е София, Пловдив си е Пловдив. Сега е предизборно време и очевидно някой си търси поле за изява. Мен не ме вкарвайте в този филм", отсече кметът.

В размирните времена през 90-те години премахването на Альоша от върха на Бунарджика беше една от най-горещите теми сред пловдивчани и особено сред дясно ориентираните.

Най-яростният противник на съветския войник, въплътен в гранит сякаш за вечни времена, беше тогавашният кмет Спас Гърневски, прочут и като хард седесар. По изричното му настояване и в пълно съгласие, на 10 април 1996 г. десницата  в Общинския съвет гласува демонтаж на 10-метровата скулптура на войника, издигната  през 1957-а в знак на признателност към Съветската армия.

Решението на Общинския съвет беше обжалвано пред пловдивския съд от областния управител Петко Царев. Той беше кадър на БСП, същата партия управляваше по онова време и страната. Лично шефът на Окръжния съд Здравко Киров беше поел делото като председател на съдебен състав. Позовавайки се на международна конвенция за опазването на паметниците в други държави, магистратът отмени решението на Общинския съвет като незаконосъобразно. Според договореностите всички обекти на територията на друга страна не могат да бъдат заличавани без взаимно съгласие.

Русия реагира на опита да се бутне Альоша с мълчалив, но показателен протест - почти веднага след решението на Общинския съвет Руското консулство на ул. „Иван Вазов” беше закрито. Властите на Федерацията официално обясниха този акт с наложителното съкращаване на дипломатически мисии, включително и в България.  

До днес идеята за преместването на Альоша на друго място се въртеше като изтъркана грамофонна плоча. По-изявените русофоби лансираха предложения как да се промени скулптурата на войника - едни от други по-фантастични.

Альоша ту придобиваше облика на Исус Христос, ту на бутилка кока-кола. Патриотите даваха идея Альоша да се закара на Братската могила, а горе на Бунарджика да се издигне подобаващ паметник на Васил Левски.

Позатихналите напоследък настроения срещу пловдивския солдат се изостриха след войната в Украйна, а тази година държавата и Столичната община предприеха реални действия за преместването на Паметника на ​съветската армия след многобройните опити да бъде нашарен, заклеймяван и рушен.

През март съветниците от ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Патриоти за София" взеха решение да се обърнат към областния управител за съдействие - той да използва правомощията си да премести монумента. В началото на август едно от първите решения на Министерския съвет бе паметникът да се превърне от публична в частна държавна собственост. Държавата поема и разходите по демонтажа.