Ще прекръстят ли паметника на Съветската армия в "Слава на Украйна"?

Дъщерята на покойния президент Желю Желев - Станка Желева внесе официално предложение паметникът на Съветската армия в центъра на София да бъде преименуван на "Слава на Украйна". Тя внесе подписка в Столична община и до премиера Кирил Петков с искане, докато бъде преместен в Музея за социалистическо изкуство, паметникът да носи друго име.

Станка Желева заяви вчера, че проблемът с паметника е от много години, като подчерта множеството опити той да бъде премахнат. Тя заяви, че в момента монументът е нетърпим, най-вече заради надписа му. От какво е освободила съветската армия България, запита тя? И отговори - освободила ни е от демокрация и от политически и интелектуален елит.

Станка Желева предлага докато паметникът бъде преместен да се преименува на "Слава на Украйна", както и да се смени надписът, който да гласи "Слава на украинските армия и народ, защитници на демокрацията в Европа".

Тя се надява казусът да бъде решен в най-скоро време. Станка Желева заяви, че получава подкрепа за инициативата си, но очаква и сериозна съпротива срещу идеята.

Любопитното в случая е, че всъщност Червената армия навлиза в България чрез войските на Трети украински фронт, водени от маршал Фьодор Толбухин.

На 8 септември 1944 г., три дни след като Съветският съюз е обявил война на България, армиите на Трети украински фронт преминават река Дунав, като нарушават североизточната водна граница на страната и навлизат в територията й. В същото това време България се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин, който включва България в сметките си като една от страните, които трябва да бъдат поставени под съветско влияние.

Военната операция по окупирането на България приключва на 10 септември 1944 г., без да срещне съпротива от българската армия. Въпреки това част от войските на Трети украински фронт остават в страната до края на 1947 г., за да подсигурят и гарантират утвърждаването на режима на Българската комунистическа партия, която взима властта с преврат на 9 септември 1944 г.

Въпреки жертвите и стопанската разруха, когато на 28 октомври 1944 г. сключва примирие с антихитлеристката коалиция и след това – при подписване на мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж, България не получава статут на съвоюваща страна, а на победена, като най-голяма ползва от това извлича СССР, който я е окупирал.

Паметникът на Съветската армия е паметник, разположен в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветен на съветската Червена армия. Построен през 1954 г., десет години след Съветско-българската война и Деветосептемврийския преврат от 1944 г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След 2011 г. той става обект на няколко акции, най-често израз на протест спрямо политиката на бившия Съветски съюз и съвременна Русия.

Хиляди привърженици на левите политически партии и движения и русофилските организации в България всяка година празнуват Деня на Победата на 9 май, 9 септември 1944 г., 23 септември 1923 г. и други исторически дати, като поднасят венци и цветя и организират тържествени концерти и други мероприятия на паметника на Съветската армия в София.

В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от Тристранния пакт и от оста Рим-Берлин-Токио, не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава.

Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.

През февруари 2014 г. покрай анексията на Крим от Русия паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.

На 24 февруари 2014 г. Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България, София, през нощта срещу 23 февруари“. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „провеждане на щателно разследване на този хулигански инцидент, привличане под отговорност на виновните в противоправните действия и предприемане на съответните мерки за привеждане на мемориала в ред“.

На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.

Сега след инвазията на Русия в Украйна част от скулптурните фигури също осъмнаха в цветовете на Украйна.