Ще се ангажира ли правителството със стратегия за животните?
Ще се ангажира ли новото правителство с ново начало на защитата на животните в България? Исканията за по-строги мерки при прояви на насилие не са новост, но според активисти вече е назряла нуждата от цялостно преразглеждане на системата и на начина, по който институциите действат спрямо животните в страната.
Видеа с насилие, продавани онлайн, случаи на прегазени, отровени и бити животни, избягване на кастрации и поголовно изхвърляне на нежеланото поколение на кучета и котки. Това е ситуацията в България според активисти за защита на животните, чиито протести доведоха миналата година до завишаване на наказанията, предвидени в Наказателния кодекс за проявено насилие над животни. Мерките обаче не са достатъчни, защото случаите с насилие продължават, предупреждават от различни организации в сферата.
Председателят на фондация "Бандата на безгласните" Методи Димитров, който организира пореден протест в София на 31 май, обясни исканията.
"Основната цел е създаване на отделно звено зоополиция и работещо, защото към този момент звеното зоополиция не работи, и спиране на притока на животни към улицата, криминализиране на изоставянето на животно, по-високи наказания за насилниците на животни, регулация, чипиране и регистрация задължително, поне засега на дворните животни и на собствените. По-дългосрочна цел – абсолютно всички животни да бъдат чипирани и регистрирани", настоява Методи Димитров от "Бандата на безгласните".
Ключово за по-доброто третиране на животните е и въвеждането на мерки за спиране на изхвърлянето им на улицата, обяснява Златин Младенски от сдружение "Мечо и приятели".
"Много е важно да се криминализира изхвърлянето на животни, тъй като и към момента голяма част от животните, които са по улици, всъщност те са изхвърлени. Много малък е процентът от случаите, в които животното не е изхвърлено, а е избягало. Съответно, разбира се, собственикът няма да носи отговорност, но във всички останали случаи той би следвало да си понесе своята наказателна отговорност за това нещо", посочва Златин Младенски от "Мечо и приятели" пред БНР.
Сдружението има и други предложения. "Другото нещо, което смятаме, че трябва да се случи във връзка с по-строги наказания, е да се въведат по-строги мерки за масови престъпления и отравяния. Следващата точка, която смятаме, че е необходима, е сексуалното насилие над животни и необходимостта то да бъде криминализирано. В момента това е само административно нарушение.
Друго предложение, което имаме и което сме разработили и сме входирали преди почти три години и все още нямаме никакъв резултат, е необходимостта от приемане на национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените котки.
Друг също придобил популярност наскоро случай е свързан с това, че Законът за лова определя подивелите и скитащите кучета и котки като дивеч. Имаше обсъждане на заседание на Общинския съвет в община Рила за реално възползване от този закон като мярка за овладяване на популацията на бездомните животни. Ставали сме свидетели през годините на не един и два случая, в които с този закон се злоупотребява и са били отстрелвани както домашни, така и кучета в приюти. Имаше един такъв случай от приюта в Русе например", разказва Габриела Георгиева от "Мечо и приятели".
Сдружението стои зад серията протести с искане за надлежен съдебен процес срещу доктор Ненад Цоневски от ВМА. През ноември миналата година специализантът по гръдна хирургия беше заснет в София как премазва с автомобил бездомното куче Мая.
"Мечо и приятели" са също организацията, която редовно е в основата на демонстрациите пред сградата на Софийски градски съд на улица "Черковна", когато има заседания по делото срещу Габриела Сашова и Красимир Георгиев. Точно престъпленията с мъченията на животни и продажбата им онлайн от страна на Сашова и Георгиев отприщиха серия протести в цялата страна миналата година и доведоха до промени в Наказателния кодекс.
Представители на КАЖИ, организацията, която разследва престъпните действия на двамата обвиняеми и подаде сигнал до властите, невинаги могат да бъдат забелязани на протестите пред съда, защото са вътре в залата, за да наблюдават процеса, но и за даване на показания по случая. След задържането на Габриела и Красимир КАЖИ разкри още един случай с тежко насилие - този път с мъж и жена от Свищов, които са изтезавали над 10 години различни видове животни. Дейността на КАЖИ доведе и до разкриване и арести при два подобни случая в Бразилия.
След години работа за защита на животните председателят на КАЖИ Петя Алтимирска смята, че е назрял моментът да не се действа на парче, както и само след поредния случай с насилие, който изкарва хората на улиците.
"Проблемът с насилието над животните не е в една институция. Той не може да бъде решен само от една институция. Когато някой подаде сигнал например на 112, това засяга МВР. Когато има данни за престъпление, трябва да има полиция, разследване и прокуратура съответно. Когато пък животните трябва да бъдат иззети поради сигнал за престъпление или нехуманно отношение, тогава се намесват БАБХ, ветеринарна помощ, община, места за настаняване и трябва да има ясна отговорност за това какво се случва с тези жертви. Когато например видеа с насилие върху животни се продават онлайн, това вече е въпрос на киберпрестъпления, на работа с дигитални платформи, на законодателство, на по-добри нормативни текстове. Проблемът е, че когато институциите не си говорят, животните плащат тази цена, а пък ние като общество също сме потърпевши", обяснява Алтимирска и предлага новото правителство да има различен подход и цялостна стратегия.
"Не искаме поредното обещание след поредния жесток случай. Не искаме и поредна комисия, която пък да говори и да прави срещи, без да има ясен резултат. Това, което искаме, е план – национален план с конкретни мерки, с конкретни отговорни институции, със срокове, с публично отчитане и с конкретни хора, които да носят отговорност. Защото когато няма ясен план, всяка институция може да каже: "Това не е при нас" и да прехвърли работата върху друга. Например полицията много често казва: "Това е за БАБХ", БАБХ казва: "Това пък е за общината", общината пък може да каже: "Ние нямаме място, оправяйте се". Прокуратурата много често се осланя на това, че няма достатъчно доказателства за престъпление и накрая какво се получава - животното остава без защита, хората остават с изключително недоверие към институциите. Това трябва да спре", настоява председателят на КАЖИ.
"И много важно, че всъщност това предложение, този план, който предлагаме, не е само за кучета и котки. Да, кучетата и котките имат много силна нужда от защита, бездомните животни имат нужда от национална политика за кастрация, за контрол върху развъдниците, санкции при изоставяне, много работещи общини в тази област.
Обаче това предложение не е само за тях, то е за всички животни - за животните, например във фермите, стопанските, където страданието е най-често и е в най-голям мащаб и остава най-невидимо, за съжаление. Трябва да го кажем ясно, че жестокостта към стопанските животни също може да бъде престъпление, а не просто административно нарушение, както се случва в повечето сигнали, които подаваме.
Друг пример е за дивите животни, които пък страдат от бракониерство, отрови, незаконни капани, безконтролни практики.
При опитните животни например, които би трябвало постепенно да бъдат заменяни с по-модерни и по-хуманни методи в образованието и в науката - методи, които не използват страдание върху животни, за да бъдат успешни. Други са животните, които се отглеждат в плен – това са зоопарковете, атракциите, публичните събития, развъдниците, приютите и онлайн търговията. Въобще всички животни, които са зависими от човешки решения", разяснява Алтимирска.
Предложението на КАЖИ с искане за стратегия, която обхваща всички животни, а не само бездомните, се потвърждава и в работата на други организации, която показва, че проблемите надхвърлят това, което виждаме по улиците. Така например на 15-и юни "Четири лапи" обяви, че разследване в България, проведено в края на 2025 г., е разкрило масово използване на Фейсбук за търговия с кученца от нелегални и нерегистрирани развъдници с лоши условия за животните.
Само два дни по-късно, на 17-и юни, организацията "Невидими животни" внесе в Народното събрание гражданска петиция със 150 000 подписа с искане за прекратяване на отглеждането на телета в клетки.
Имайки предвид свидетелствата за страдание на животни в различни сфери на човешката дейност, настояването на КАЖИ е категорично:
"Искаме ясен ангажимент от правителството, искаме държавата да покаже, че защитата на животните е част от управлението на тази страна - процес, който можем да следим, да подкрепяме и когато трябва - да натискаме. Защото животните не могат сами да си поискат справедливост. Това е наш ангажимент, наше задължение, отговорност. И вече е време и да стане отговорност и на държавата", подчертава Петя Алтимирска.
