Симеон Дянков: Оставката на Байру е сигнал към ЕС
Трусовете във Франция засилват вниманието на инвеститорите към суверенния дълг на еврозоната
Сътресенията във Франция засилват вниманието на инвеститорите към суверенния дълг на еврозоната. Това пише Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет и бивш министър на финансите на България, в свой анализ за последиците от оставката на френския премиер за други страни от ЕС.
"Вчера, 8 септември 2025 г., френският премиер Франсоа Байру подаде оставка след загуба на парламентарен вот на доверие. Причината бе отхвърлянето на пакета за фискална консолидация, насочен към намаляване на прогнозирания бюджетен дефицит на Франция за 2025 г. от 5,4% от БВП. Планът включваше съкращения на разходите за 44 милиарда евро и непопулярни мерки като замразяване на социалните помощи", припомня той.
Симеон Дянков подчертава, че случаят във Франция показва колко сложни са политическите и икономическите предизвикателства при въвеждане на строги икономии в разпокъсани парламенти. „Други правителства с крехки коалиции – Белгия, Испания, Италия, Словакия и Малта – са изправени пред подобни рискове от отхвърляне на бюджета или периоди на политическа нестабилност“, пише той.
Държавите с дефицит над 3% вече отчитат нарастваща доходност на облигациите, по-високи разходи за рефинансиране и ограничено фискално пространство, посочва той.
Според анализа на Дянков, Белгия (5,4% дефицит) е най-близка до френския сценарий по мащаб на дефицита и политическа сложност. Италия (3,5%) и Испания (3,5%) също са уязвими на пазарен натиск, докато Австрия (4,7%), Унгария (4,9%), Словакия (5,3%), Полша (6,6%) и Румъния (9,3%) вече са в процедура при прекомерен дефицит. Малта (3,7%), Финландия (3,2%) и България (3,03%) са малко над целевия лимит, но все още не са започнали процедури.
Дянков заключава, че „правителствената криза във Франция сигнализира, че фискалната консолидация е едновременно политическо и икономическо предизвикателство. Намаляването на дефицита без политически консенсус рискува да доведе до политическа нестабилност. Пазарите на облигации реагират с по-високи разходи за рефинансиране“.
