Сивата икономика в България намалява до 20-21%

Българската икономика продължава постепенно да излиза от сивия сектор. През 2024 г. делът на неформалната икономика у нас се оценява на около 20-21 процента, което е най-ниското ниво от началото на измерването.

Това показва индексът "Икономика на светло", който Асоциацията на индустриалния капитал в България изчислява вече 14 години. Общата стойност на индекса за миналата година достига 79,44 пункта при 78 пункта през 2023 г., обясни създателят му проф. д-р Стефан Петранов.

По думите му основна роля за този напредък има съчетанието между умерен икономически растеж и забавяне на инфлацията през 2024 г. Макар да не са правени големи нови реформи, насочени директно срещу сивата икономика,

редица вече приети закони и правила са били прилагани по-стриктно, а контролът е станал по-ефективен,

отчитат авторите на индекса.

Проф. Петранов посочи и положителния ефект от държавни програми за дигитализация, технологично обновяване, иновации и повишаване на конкурентоспособността. Тези мерки по принцип ограничават сивите практики, защото правят бизнеса по-прозрачен и затрудняват укриването на дейности и доходи. Той припомни и опита от ковид-кризата, когато държавната подкрепа беше насочена само към фирми и работещи в официалната икономика - подход, който според него е добре да се запази и занапред.

Въпреки общото подобрение, има и тревожен сигнал. Подиндексът "Заетост на светло", който измерва коректността на трудовите отношения, се влошава - от 82,24 пункта през 2023 г. до 80,21 пункта през 2024 г. Според проф. Петранов една от причините за това е административното повишаване на минималната работна заплата, което

в някои случаи води до разширяване на практиката със "заплати в плик".

Макар сивата икономика у нас да е намаляла до най-ниското си равнище досега, България все още изостава спрямо повечето страни в Европейския съюз. Основните причини са дълбоко заложени структурни фактори - силната намеса на държавата на пазара на труда чрез минимални заплати и осигурителни прагове, недостигът на работна ръка и растящите разходи за труд. Това е особено чувствително в трудоемки сектори като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда често поставя работодателите под натиск и ги тласка към нерегламентирани решения. Към това се добавят и слабата ефективност на институциите, включително съдебната система, както и високите нива на корупция, става ясно от основните изводи в проучването, цитирани от БТА.

Най-често сивите практики се срещат при трудови договори, които не отразяват реалното възнаграждение, допълнителна заетост без договор,

некоректно деклариране на доходи и неплащане на пълната данъчно-осигурителна тежест.

Проблеми има и при отчитането на оборотите в сектора на услугите, както и при провеждането на обществени поръчки.

По данни от други изследвания, на които се позова проф. Петранов, средният дял на сивата икономика в ЕС е между 11 и 13 процента. Най-добре се справят държави като Австрия, Нидерландия, Великобритания и Дания, където неформалната икономика е около 7-8 процента. За сравнение, когато АИКБ започва да измерва показателя през 2010 г., сивата икономика в България е била 37 процента, а през 90-те години - според различни оценки - е надхвърляла 50 процента. Тенденцията е ясно положителна, макар да има още много работа.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев също подчерта, че икономиката у нас става по-прозрачна. Той отчете по-добра събираемост на данъци и акцизи, по-ефективен контрол и все по-широко използване на безкасови плащания. През 2024 г. усилията на АИКБ в борбата със сивата икономика и недекларираната заетост са били посочени като добра практика от Европейския орган по труда.