СКАНДАЛ: Българският филм за "Оскар" "разцепи" киногилдията на сексисти и расисти

Актуални новини
16:31 - 14 Октомври 2021
6052
СКАНДАЛ: Българският филм за "Оскар" "разцепи" киногилдията на сексисти и расисти

Грозен скандал избухна в родната киногилдия покрай номинирането на българското предложение за "Оскар" в категорията най-добър чуждоезичен филм. Комисията, съставена от седем изтъкнати кинотворци - критиците проф. Александър Грозев и проф. Божидар Манов, режисьорите Виктор Чучкови Ралица Петрова, операторът, режисьор и преподавател в НАТФИЗ проф. Любомир Халачев, операторът Светла Ганева и аниматорът Теодор Ушев. Тя определи това да бъде филмът "Страх" на режисьора Ивайло Христов.  За него гласуваха четирима от членовете на комисията, а останалите трима предпочетоха филма на Мила Милева и Весела Казакова "Жените също плачат" с участието на Мария Бакалова.

Другите две предложения български филм, който да се бори за "Оскар" бяха "Засукан свят" на Мариус Куркински и "Февруари" на Камен Калев.

Главните роли в "Страх" се изпълняват от Светлана Янчева и от чернокожия композитор Майкъл Флеминг, който живее в България. Филмът разказва историята на вдовицата Светла, която наскоро загубила работата си като учителка. Селото ѝ е близо до границата с Турция и край него често се появяват бежанци. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка и това променя живота ѝ. Тя е принудена да се опълчи срещу цялото село, което настоява чернокожият бежанец незабавно да напусне.

„Жените наистина плачат“ разказва за пет жени от едно средностатистическо българско семейство, които се опитват да отстояват себе си в страна, раздирана от хомофобия и предразсъдъци. Майка-щъркел пада простреляна; млада жена, страдаща от пост-родилна депресия, се опитва да се хвърли от балкона; заразено с HIV момиче носи жестоката стигма на болестта; майка се опитва да открие магия в лунния календар – събитията се случват на фона на отхвърлянето на Истанбулската конвенция и абсурдните протести срещу „джендър-идеологията“.

Мила Милева, Мария Бакалова и Весела Казакова представиха "Жените също плачат" на кинофестивала в Кан

След резултатите от гласуването режисьорката Мила Милева избухна срещу резултата от гласуването, а към нейните критики се присъедини и един от членовете - Теодор Ушев.

"Относно вчерашния вот 4:3 срещу възможността нашия филм WOMEN Dо CRY / Жените наистина плачат да бъде Оскар предложение от България: Още ли се чудите защо Румъния имаше 2 Оскар номинации тази година? Че и Мечка в Берлин, лъв в La Biennale di Venezia, главната награда в Сан Себастиан… Пък и при тях не били добре нещата казва Ada Solomon, но едва ли гласуват наказателно срещу Alexander Nanau, защото да речем им е накривил капата преди 8 години. Той дори отказа медал от министъра, но и това не ги спря. Зашото #румънцитегомогат

Когато навремето след Uncle Tony, Three Fools and the Secret Service нарекоха много влиятелната в европейската кино индустрия дама Kristina Trapp буквално п***а, тя ни защитаваше, тя каза: Знаете ли, за щастие България не ми е дестинация. Да сте видели @EAVE, най-доброто продуцентско училище в България? Дори в Сърбия имаше уъркшоп. Филмовият бизнес изисква дългосрочна стратегия. Това е работа на всички нас от министри, медии, Национален филмов център / Bulgarian National Film Center, културтрегери, интелектуалци, критици. Не на последно място, това е наказателен вот срещу едно младо момиче, което постигна най-големия успех на български артист тази година Maria Bakalova. Дори е най-големия успех на европейски актьор изобщо тези последни две години", написа във фейсбук режисьорката Мила Милева. (запазваме оригиналния правопис, б.ред.)

Кадър от "Жените също плачат"

Членът на комисията, излъчила българското предложение за "Оскар" Теодор Ушев възропта, че двама от членовете не са присъствали и са изпратили своя вот онлайн.

"Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат". Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса. Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен? )
Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него). Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?

Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас? Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите?," написа художникът, номиниран преди време за "Оскар".

Ето какво написа още Теодор Ушев:

За мен, персонално, изводите са ясни:
1. Така полученият резултат е нелигитимен.
2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.
3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.

4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.

п. с. моля този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)"

Ивайло Христов по време на снимките на "Страх"

По-късно аниматорът, който стои зад филма "Сляпата Вайша" публикувавъв фейсбук още едно мнение по темата:

"В определянето на българските кандидати за Оскар няма сексизъм" - цитат.
Малка история на българският несексизъм, в три точки:
В последните 30 години, единственият филм, режисиран или продуциран от жена, избран да представлява България за най-добър чуждестрнен филм за Оскар, е "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова (моля да ме поправите, ако бъркам)

При положение, че единствените български филми, реализирани през това време, които имаха реален шанс да "влязат", бяха "женски":
1. "Виктория" на Майя Виткова - Виктория е "посечен", след забележително представяне не къде да е, а в Сънданс. Фестивал с огромно значение за надпреварата за Оскар. Комисията не го праща, авторката е посъветвана да мълчи, тя не го прави.
Майя Виткова не получава никога финансиране от НФЦ за следващ филм...
2." Безбог" на Ралица Петрова. Безбог е посечен след триумфално представяне в Торонто. Най-важният фестивал за надпреварата за Оскар. Селекционерите на фестивала добавят допълнителни прожекции, Ралица е звезда. Прожекциите се пукат по шевовете...
Комисията не го избира. Авторката е посъветвана да мълчи.
Ралица Петрова оттогава не получава никога финансиране от НФЦ за свой филм. Дори за развитие...
3. "Жените наистина плачат" на Милева/Казакова. Филмът е посечен след селекция в Кан - също толкова важен фестивал за Оскарите. В момента е на гребена на вълната.
Комисията не го избира. Авторките са съветвани от "авторитети" да мълчат, да бъдат над нещата.
Продължението с финансирането следва..."

Последваха отговорите на двама от членовете на комисията, подкрепили "Страх" - Светла Ганева и проф. Любомир Халачев.

"Аз бях в селекционната комисия за определяне на българския претендент за наградата "Оскар". Нямам намерение да "слушам" обиди и злостни нападки за дебата, който се проведе.

Не мисля, че квалификациите, с които ме определят като член на комисията са по-демократични от определенията, които съм чувала за мен и семейството ми през годините. Не приемам обобщенията, че съм системна расистка, сексистка и "културна дениалистка". Земята не е плоска! Ваксинирана съм. Не съм била и не съм в заговор с никой. Простичко - професионално повече харесах филма "Страх" на Ивайло Христов от останалите 3 филма", сподели изтъкнатият оператор Светла Ганева, която е дъщеря на първата жена кинорежсьор в България Бинка Желязкова и на сценариста и писател Христо Ганев.

"Уважавам възгледите на Весела Казакова и Мина Милева за живота. Уважавам и техния филм "Жените наистина плачат". Когато човек е избрал пътя си и го следва, той буди само уважение. Подкрепям ги в борбата им за правата на жените, на различните. Но Ние всички сме различни... Аз съм различна! Това е прелестта на живота. Пожелавам им успех с новите им проекти. Мен никога не ме е привличало шумното демостративно, декларативно кино /затова толкова мразех конюнктурното соц.кино/ и избрах тихия "Страх". Филмът "Страх" е художествен факт.

Учудва ме реакцията на г-н Теодор Ушев, с когото седяхме на една маса, заедно, с останалите колеги и говорихме "смислено" два часа. Никой не му попречи тогава, да предложи да анулираме гласуването. Можеше да напусне заседанието, можеше … Тонът беше спокоен. Никой не обиди колегите си, никой не се отнесе с пренебрежение към филмите. А имаше още два филма. "Засукан свят" на Мариус Куркински и "Февруари" на Камен Калев, също представен в Кан. Защо никой не ги споменава? И двата филма са с много достойнства.

Смущаващо за мен е и, че всички аргументи на колегите в полза на "Жените наистина плачат" бяха свързани със "свежата" конюнктурност на темата, с пробивността на Мина Милева, Весела Казакова и Мария Бакалова. Знам, че тези неща са много важни, но все пак българското кино е и изкуство… И още, нещото, което най-много ме е отблъсквало през дългите години в професията е деленето на млади и стари, на добрите и лошите от двете страни на барикадата. Звучи безпомощно … и е расизъм. Така че, просто си свърших работата. Не желая и не приемам да "интерпретирате живота ми". Бъдете здрави, момичета и момчета и по-полека", аргументира своята позиция Светла Ганева.

"Аз не можах да присъствам и помолих проф. Манов като председател да прочете моето решение. Тъй като не бях в България една седмица, предложих или да се съберем на 4 октомври (но тогава Т. Ушев не е бил в България) или на 14 октомври – но тогава Р. Петрова нямало да бъде в България. Попитах г-жа Канушева, която ръководеше процеса и тя предложи да оставя писмено моето мнение, което направих. Апропо, аз гласувах за филма „Страх“, написа във фейсбук проф. Любомир Халачев.

"Много непочтено и далеч от всякакъв нормален колегиален разговор звучат обвиненията както на Т.Ушев, така и на М.Милева. Кой какво харесва и не харесва е въпрос на личен избор. Всяка груба намеса в подобен сложен и отговорен процес е манипулативна. Както в случая звучат манипулативно изявленията на двамата колеги. Да не говорим, че и двете обвинения - на Т.Ушев: “Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети“ и на М.Милева че “техният филм е бил наказан заради сложните отношения на режисьорките с киносредите у нас, както и заради отричането на успеха на Мария Бакалова с „Борат“ - са плод на комплекси. Защо когато всички харесахме „Сляпата Вайша“ българското кино беше прекрасно, а сега изведнъж стана – „архаично и със съмнителни авторитети“, е мнението на известния оператор и режисьор.

"Между впрочем лично аз в изказването си по телевизията пожелах успех на Мария Бакалова преди „Оскари“-те през миналата година. Уважаеми колеги, ако искаме в нашите среди, и без това доста изтормозени от административните своеволия и неудачи и липсата на средства да има все пак нормална, творческа, човешка атмосфера трябва да умеем не само да печелим, но и да губим с достойнство. И колкото са по-големи амбициите на авторите, толкова повече трябва те да уважават своите колеги. В противен случай разговорите много ще заприличат на разправиите на Женския пазар", сподели проф. Любомир Халачев.