Славейков и Каравелов са кръстниците на София

Софийските улици и техните имена е малко познат сюжет, пълен с интригуващи истории. Малко хора днес знаят, че столичните улици и булеварди носят имената на известни личности, планини, реки и т.н. по предложение на Петко Каравелов и Петко Рачов Славейков. Опонентите им искали вместо имена да се използват номера, като в САЩ. Но губят, когато зад каузата застава любимият на България писател Иван Вазов. Тази и още много интересни истории разкрива журналистката Мария Михайлова в свой материал за списание „София”, бр. 6 от 1980 г. LUPA публикува пълния текст на статията.

„И улиците на града и на селото са като хората. Всяка си има своя история, своя съдба, своя възход, своето падение”, бе казал някога генерал Владимир Вазов, брат на народния поет Иван Вазов, дългогодишен кмет на София. След Освобождението пред първата софийска община изниква един неочакван въпрос: как да бъдат назовавани улиците на столицата. Защото дотогава никой не е правил това.

Улиците – „сокеците” - били наименувани на по-забележителните хора, дървета, чешми, бани, занаятчии. „При Фердо кебапчията”, „При Сандо чадърджията”, „При Агуш кожухарина”. Улиците били усукани, заплетени, мръсни, кални, пълни с нечистотии. Всеки можел да изтърсва сметта направо на тях. Всеки можел да строи, да преустройва двора си, без да държи сметка за красотата или широчината на улицата. Нещо повече - мнозина правели надстройки на къщи и плевни, като загребвали от нея. Тротоари - де такова нещо.

Имало е около двеста улични фенера с газово осветление, но през нощта на 22 срещу 23 декември 1877 година те изчезнали. Софиянци използували суматохата при оттеглянето на османските войски и ги прибрали „на по-сигурно място”.

Какво да се направи, за да се върнат тези фенери в общината? Първият кмет на София Манолаки Ташев и първият общински секретар, учителят Михаил Буботинов, измислили следното: обявили чрез телалина (вестоносеца), който биел барабана и съобщавал разпоредбите и новините из града, че ще бъдат опростени всички данъци на всеки, който донесе фенер в общината или съобщи къде се укрива такъв фенер.

Ефектът бил най-неочакван. Само за един ден били донесени всички фенери. С фенерите въпросът бил разрешен. Но не и с имената на софийските улици. Защото никой не знаел по каква система да бъдат наименувани те. Дали по европейската, дали по американската. В Америка улиците били с номера. А в Европа - с имена.

Започнали спорове. Григор Начович, най-просветеният свищовлия, първият министър на финансите в първия консервативен кабинет на Тодор Бурмов, предложил: да. се възприеме американската система. „София ще расте - казвал той. - Тя ще гони европейските столици. Това е неизбежно. Имената ще се свършат. А числата дават възможност за безкрайно ползуване.”

Петко Рачов Славейков и Петко Каравелов обаче развили друга теза. Те казвали, че чрез имената на улиците се възпитава цял народ, цели поколения. Повтарянето на едно име е вече признание на самата личност. Мнението им надделяло. Може би защото в тяхна подкрепа се явили Марко Балабанов и Иван Вазов.

Но сега изникнал друг един деликатен въпрос: на кого да се наименуват улиците? На хановете? На царете? На войводите? На цветята? На планините? На реките? На заслужилите българи? На кого? Споровете се затягали все повече и повече.

Тогава столичната община взема решение: да се слагат имената на ханове, на царе, на заслужили за каузата на България чужденци като Леге, Позитано, граф Игнатиев, Дондуков-Корсаков, на славни българи като Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и на всички войводи, на просветители, възрожденци, реки, гори, планини.

Всеки кмет, всяка общинска управа внасяла по нещо за улиците на София. Димитър Коцев - като кмет - въвел да се надписват имената на софийските улици на самите къщи с катран. Друга боя нямало. Добре, но собствениците на къщите, които ги белосвали с вар, били против. - Как така ще ми цапате къщата, протестирали те. Стигнало се до побоища. Тогава софийската община решава да се поставят дървени табели с надписани на тях имена на улиците.

Това принудило софийската община да отвори специална дърводелска работилница за рязане на дъски за табели и друга работилница за рисуване на имената. Двете работилници обаче не продължили дейността си дълго време.

Кмет на София станал енергичният и смел реформатор, опитният политик и държавник Димитър Петков-Чолака, другар на Стефан Стамболов и негов поддръжник. Димитър Петков направил първата голяма поръчка за металически табели във Виена. Табелите били чугунени. От тях все още се намират в София. Те са един документ на времето, на историята на града.

Първата металическа табела била с името на княз Дондуков-Корсаков, втората – „Леге”, третата – „Позитано”, четвъртата -„Цар Освободител”, петата - „Христо Ботев”, шестата – „Васил Левски”, седмата - улица „Раковски”, осмата - на улица „Бенковски”, деветата - на пасаж „Свети Никола”. Като опълченец кметът Димитър Петков искал да се увековечи името на легендарния връх, където той загубил ръката си .После дошли „Света София”, „Триадица”, „Сердика”, „Веслец”, площад „Бански”, пасаж „Свети Иван”, „Чохаджийски хан” и пр.

Всяко правителство отбелязвало своите лидери - покойници, като поставяло имената им на улиците. Така например водачът на народната партия Константин Стоилов бил почетен от своите съпартизани и на негово име кръстили улицата, която се спущала от бул. „Дондуков” към Кюлюците и Дразмахала. После тя носела името „Волгоград” (днес – бул. „Васил Левски”, б.ред.).

Станало традиция всеки по-виден софиянец, дошъл от село и заживял в своя квартал, да кръсти една улица на името на родното си селище. Общината през периода 1920-1923 година узаконила 184 такива имена. Кметът Крум Попов с охота давал разрешение за такива кръщавки.

Така например брезничани и трънчани кръстили 34 улици на имена на брезнишки и трънски села. Просто съберат се съкварталци от една махала, отидат в общината и предложат да се даде име на еди-коя си нова уличка (построена набързо, за една-две нощи). И имената се приемали веднага. Така се появили „Кобилица”, „Стрезимировци”, „Граово”, „Ярловци”. Перничани и радомирци, за да не останат по-назад, също кръстили много улици на своите села. Ето ти ги „Долна Диканя”, „Витановци”, „Извор”, „Егълница”, „Мошино”.

След 9 юни 1923 година по заповед на министър-председателя проф.Ал.Цанков и на министъра на вътрешните работи ген. Иван Русев били премахнати над 230 имена на софийски улици, преименувани през земеделско време. Вместо тях били поставени имена на запасни полковници и генерали.

На 21 юни 1931 година Сговорът пада от власт. Идва „Народният блок”. Той не се сеща да променя имената на улиците, това най-малко го интересува. Но кметът на София – Иван Иванов, ревностно се заема да внесе поне петстотин нови имена. Така започват да шествуват имената на цветя, реки и гори. Иван Иванов имал слабост към тях. Само в Добруджанския квартал били наименувани 12 улици с имена на цветя (после намаляват на пет).

Ако разгърнем „Именника на софийските улици”, отпечатан в „Пътеводител на София”, издаден през 1947 година, ще видим най-невероятни имена. Улица „Бай Михаил” - в „Павлово”, „Баба” - кв. „Модерно предградие”, „Блаже бирничето” - кв. „Баталова воденица”, „Бирник” - кв. „Тресулите”, „Гъзопърдек” - кв. „Три кладенци” (Ючбунар), „Артист”, „Журналист”, „Заробен крей” - кв. „Надежда”.

След народната победа на 9 септември екзарх Стефан поиска от софийската община да му кръсти приживе една улица, като се мотивира с това, че и на Иван Вазов била кръстена приживе.

- Но ти не си Иван Вазов - казва му д-р Иван Пашов.

- Няма значение. Аз съм екзарх. Щом има „Екзарх Антим I” и „Екзарх Йосиф”, ще има и „Екзарх Стефан”. Но не го огря.

Бившият министър-председател и министър на вътрешните работи Андрей Ляпчев бе издействувал като умре, да се кръсти улица на негово име. Умря. И кръстиха една улица „Андрей Ляпчев”. Но след 9 септември 1944 г. я именуваха на името на любимия български поет Никола Йонков Вапцаров.

Някога бяха кръстили улица и на името на генерала-главорез Велизар Лазаров. Сега тя се нарича „Емил Марков” (днес – бул. „Гоце Делчев”, б.ред.).

Някои улици са претърпели по шест промени в имената. А тези промени значат свалянето на старите табели и поръчка на нови, а това е свързано с разходи. Софийската община още в 1899 година основава работилница за производство на табели за улици и площади. След време прераства на фабрика „За знаци и номера”. И започват да се фабрикуват табелите. Отначало с изпъкнали букви. После с рисувани. Боите били лоши. Изпичането слабо. Табелите се оказали нетрайни.

През 1939 година кметът на София извикал от Германия двама немски инженери-специалисти по боите, металите и изпичането на боите. Започнало изработването на нови, трайни номера и табели - първите табели, които отпечатали и пуснали, били за улица „Цар Аспарух”. Но веднага ги бракували, защото трябвало да се напише „Хан Аспарух”. Написали и извадили сто табели. Но Богдан Филов се възпротивил. Защото не се казвало „Хан Аспарух”, а „Хан Исперих”. Хайде още едно бракуване. Отпечатват табелите с надпис „Хан Исперих”.

Този път се обадил проф. Александър Теодоров-Балан. Не се казвало „Исперих”, а „Аспарух”. Спорът се затегнал и в заключение... премахнали улица „Аспарух”. Останала само „Исперих”. За цар Крум и за хан Крум - същата работа. Табелите били надписани „Цар Крум” и ги поставили. Специалистите протестирали. - Няма цар Крум... Има хан Крум. Добре. На друга улица поставили табели с надпис „Хан Крум”. На трето място - само „Крум”. На четвърто – „Крум Страшни”... И сега в град Исперих, Разградско, има улица „Хан Аспарух”. Несъобразности и смехотворни чиновнически недомислия, много весели и доста скъпи.