След 44 години: Близки на 73-те жертви на авиокатастрофата край Враца още търсят истината
200 страници от делото са засекретени
В мистерия все още тъне най-голямата авиокатастрофа у нас. На 16 март 1978 между врачанските села Габаре и Тлачене по неизвестни и до днес причини се разбива пътнически самолет Ту - 134. На борда освен 7-членния екипаж, са 66 пътници - полска културна делегация, група полски велосипедисти, група български гимнастички с треньора си Жулиета Шишманова. Загиват всички. Днес - вече 44 години близките търсят истината за гибелта им.
Част от близките идват за пръв път, но други от години търсят истината за катастрофата. „Аз бях тук година и половина след катастрофата, но още не пускаха, защото течеше разследване”, разказва един от тях.
Едвард Влодарчек за пръв път свободно стига до мястото, на което е загинал 18-годишният му брат. Току-що е намерил парче, което смята, че е от катастрофиралия на 16 март 1978 година Ту- 134.
„Намерих го на мястото, на което се е разбил самолетът. И ще го закача под снимката на брат ми, който е загинал в тази катастрофа”, разказва Едвард Влодарчек.
Брат му бил награден с билет за този самолет и се качил на борда му, за да се завърне в Полша от спортен лагер в България. Николай Данаилов пък оцелял, защото не се качил на самолета въпреки, че имал билет. Касиерката отказала да му даде служебен аванс за командировката.
„И аз ядосан! Нали като млад специалист, току-що започнал работа. Казах: "Така! Вие си направихте екскурзиите, похарчихте валутата”, спомня си Николай.
Сега обаче идва на това място със смесени чувства и за да поговори с близките на загиналите, а те този път са голяма група.
„В катастрофата е загинала моята майка. Тук са и братята Будка, чийто баща е загинал”, твърди Пьотр Славски.
Всички още се питат какво се е случило със самолета в онзи мартенски ден. Голямата авиокатастрофа, в която загиват 73-ма граждани на България и Полша е била и остава мистерия, която от тогава до сега тревожи хората.
„И българската държава, и полската държава не се справиха. Искаха да мълчат, да не се разказва. Дори ако причината е била техническа, проблем или нещо, би трябвало това да се разясни, да не се раждат нови съмнения”, посочва пред Нова тв Мачей Шимански, посланик на Полша в България.
За повече от 44 години близките разбрали само, че събраната информация по делото е много. Имали и достъп до част от нея. „Но 200 страници от делото още са засекретени. През 90-та година казаха, че ще ги разсекретят след 50 години. Официалната информация е, че е станала авария в електрическата инсталация на самолета”, твърди Пьотр Славски.
Затова след като се поклониха пред паметника хората отново тръгнаха да търсят още останки от самолета, който е погубил 73 човешки живота.