Сметната палата: Психиатриите в България са принудителни хосписи
Недостиг на ресурси, недобра координация и липса на информационна осигуреност и интегрирани услуги е диагнозата на системата на психиатричното обслужване в България. Това гласи анализ на Сметната палата. Одиторите са дали 13 препоръки на министъра на здравеопазването и 2 препоръки на министъра на труда и социалната политика.
Според одиторите все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Одитът е озаглавен "Ефективност на системата на психиатричното обслужване". Проверката е направена от 01 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г.
Според национално проучване през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България е 14,54%. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" (DALYs) в Европейския регион (19 на сто) и най-важна причина за инвалидност.
Проучвания на Световната здравна организация показват, че при около 25-30 % от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Наличието на депресия съществено се отразява на процента на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Предлаганите в България здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение. Причината е, че всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези болници и те нямат финансиране за това.
Това е причината в държавните психиатрични болници да има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия.
