Списание „Пиф“ предсказа коронавируса още преди 41 години

На интересна находка се натъкнаха членове на Русенския клуб на почитателите на комикса „Марчело“, съвместно с експозицията „Музей на комикса“ към Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, разказва Стоян Стоянов – Комитски. В книжка № 512 на култовото списание „Пиф“ („Pif gadjet“) от януари 1979 година, авторите предсказват с изключителна точност пандемията от коронавирус, блокирала света през 2020 година.

В изданието е публикуван поредният епизод от култовата поредица „Доктор Жустис“ или в буквален превод на български – Доктор Правосъдие. Епизодът е озаглавен „Един изпуснат вирус“ и се явява като пророчески за днешното време, обладано от пандемията коронавирус. На находката се натъкнали комикс феновете Стоян Стоянов, Николай Маринов и Данаил Стефанов.

Автори на поредицата с приключенията на „Д-р Жустис“ са сценаристът Жан Оливие и художникът Рафаеле Марчело. В знаковия епизод „Един изпуснат вирус“ личи невероятната находчивост на авторите в представянето на сюжета на комиксовото повествование, където една заплетена история е показана чрез изразните средства и елементите на рисуваните поредици по доста достоверен и за днешните времена начин.

Още в първия заглавен панел на комикса има изрисуван голям макет на вируса – кръг като планета с хиляди вирусови окончания и израстъци, така популярни и днес. Но „пророческият“ елемент тук е ситуиран именно в застъпването от изображението на вируса върху картата на Европа и по-точно основно върху Северна Италия (откъдето тръгна заразата от коронавирус в Европа през 2020 г.), Австрия, Швейцария и Германия. В комикса присъства и още един кодиран елемент. По ирония на съдбата през януари 1979 година авторите на епизода „Един изпуснат вирус“ небрежно пророкуват още едно знаково събитие за Европа, което се сбъдва само четири месеца след излизането на въпросния 512-ти брой на „Пиф“.

Сюжетът на комикса е следният:

В централата на Световната здравна организация (OIS) в Женева се получава тревожен сигнал: „Страшен неизвестен вирус от грип покосява цяла Европа – от Москва до Лондон и от Хамбург до Неапол, половината от населението е приковано на легло. Хората са покосени като от меч, мъртвите се увеличават, чувства се дефицит на здравен персонал. Медиите съобщават, че това нито е предходния руски щам на грипния вирус, нито пък този - от Хонг Конг. По-скоро става въпрос за потънал в мистерия вирус.

В СЗО предстои пресконференция от високопоставено лице, но тъй като и то е заболяло, вместо него пред журналистите се появява главният герой от поредицата д-р Жустис. Той съобщава, че става въпрос за вирус, разработен в английска лаборатория, собственост на г-н Бенсън.

Установено е, че определен щам на вируса е „изпуснат“ при необясними обстоятелства от лабораторията. И точно този щам покосява населението на Европа. В резултат на неприятно стеклите се обстоятелства г-н Бенсън е намерен мъртъв на работното място в кабинета си с пистолет в ръка. Предполага се, че най-вероятно става въпрос за самоубийство. Веднага след пресконференцията д-р Жустис лети за Лондон, за да разследва мистериозните обстоятелства около изпуснатия вирус.

Дипломатът Ричар Харвангер - представител на английското здравно министерство, му дава координати на лекар, който е близък с вдовицата на г-н Бенсън. Той го убеждава, че в Англия се вземат всички мерки за овладяването на епидемията. Но ходейки по улиците на Лондон, д-р Жустис вижда съвсем друго – масово болни хора, полицаите кихат с кърпички на лицата. Кихат дори и конете на гвардейците пред Бъкимганския дворец. Д-р Жустис си мисли: „Може би това е проява на английски хумор от страна на здравния представител. Какви мерки са взети, като всички са болни и кашлят?!“.

Д-р Жустис отива в дома на въпросния лекар, който е и шеф на голяма здравна лаборатория, за свръзка с г-жа Бенсън, но го заварва и него на легло. На нощното си шкафче той държи бутилка с „Ямайка“ и му казва, че тя е превантивната мярка за борба с вируса и му предлага „да му налее едно“. Д-р Жустис възпитано отклонява предложението.

Както и да е, Жустис взема телефона на госпожата и научава адреса ѝ, като незабавно се отправя натам. По пътя обаче го чакат множество изненади от „случайно“ срещнати лица, които всячески се опитват да го преследват и възпрепятстват, дори и чрез физическа саморазправа. Но д-р Жустис е подготвен за такива ситуации и както винаги „възнаграждава“ нападателите си със здрав пердах от хватки от източни бойни изкуства ( в продължение на две комиксови страници). Стигайки до дома на г-жа Бенсън, той е ужасен от страшна гледка.

Госпожата е пленена от двама похитители, със запушена уста. Благодарение владението на бойните техники, д-р Жустис неутрализира и тях за нула време. Притеснената г-жа Бенсън му разказва подробно обстоятелствата около мистериозното изчезване на щама на вируса от лабораторията на покойния ѝ съпруг. Всъщност там се е разработвала и ваксина, която ще струва много пари, но документите по лабораторните изследвания внезапно са изчезнали. Тогава г-н Бенсън установил и липсата, т.е. „изпускането“ на щама на зловещия вирус, който е охарактеризиран като носител на „депресивни състояния с психотропно въздействие върху организмите на потърпевшите…“. Благодарение на своята находчивост, обаче, д-р Жустис успява да разплете казуса.

Оказва се, че зад цялата мистериозност на случая стои английският здравен дипломат Ричар Харвангер, който „изпуска“ вируса и държи документацията за ваксината, а също така е устроил и внезапните възпрепятствания на представителя на СЗО д-р Жустис. Историята завършва с обратен полет на д-р Жустис до Женева, където обаче и той е прикован за кратко време на легло, покосен от вируса. Лекарят, който идва да го лекува, му предписва антибиотик, но д-р Жустис му споделя за „превантивната алкохолна ваксина“ на английския му колега. „Не правете така, Жустис, знаете, че англичаните не са като останалия свят“ – му отговаря лекуващият лекар.

По-наблюдателните читатели сигурно са забелязали, че за прототип на г-жа Бенсън художникът Рафаеле Марчело е използвал образа на младата тогава Маргарет Тачър, която към него момент е все още само лидер на опозиицията и министър на екологията в сянка. Но от 4 май 1979 година вече е първата жена Министър председател на Великобритания.