Сравниха срещата в Китай с Ялта и "Тримата големи"
Си и Путин остро критикуват Запада, руският президент говори за упадък на Европа
Предстоящите разговори между Тръмп, Си Дзинпин и Путин предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., на която "Тримата големи" - лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз договарят разпределението на сферите на влияние и полагат основите на следвоенния световен ред.
Китайският президент Си Дзинпин обеща в сряда да се противопостави на търговския протекционизъм, докато руският му колега Владимир Путин разкритикува западните санкции.
Двамата очертаха позициите си преди ключова тристранна среща с президента на САЩ Доналд Тръмп, от която се очаква да има сериозни последици за международните отношения, предава Ройтерс.
Те произнесоха речите си на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в южния китайски технологичен център Шънджън, часове преди Тръмп да пристигне в Китай след срещи с ключови регионални съюзници в Манила по-рано тази седмица.
Си посрещна Тръмп на летището – за първи път, откакто е президент, той лично приветства пристигащ чуждестранен лидер по този начин. Жестът беше ответен на посрещането, което Тръмп му организира през септември във военновъздушната база „Андрюс“ при последната им среща.
Двамата се прегърнаха за кратко и размениха няколко думи, преди да се отправят към автомобилните си кортежи.
„Китай е страна, която държи на етикета и има традиция да отвръща на любезността с любезност“, заяви Си, цитиран от държавната информационна агенция Синхуа.
Той добави, че очаква с нетърпение да обсъди китайско-американските отношения, сътрудничеството в Азиатско-тихоокеанския регион и глобалната обстановка.
Тръмп от своя страна заяви, че всяка негова среща със Си е била „много приятна“, съобщи Синхуа.
След това двамата се присъединиха към Путин и останалите лидери на мястото на срещата на върха на АТИС, където участваха в официални приветствия, обща снимка и банкет.
Тримата президенти трябва да се срещнат в кулоарите на форума в четвъртък. Сред възможните теми на разговорите са войната на Русия срещу Украйна, войната на САЩ в Иран, както и други спорни въпроси, включително търговията, изкуственият интелект и ядрените оръжия.
Предстоящата среща предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., на която лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз договориха разпределението на сферите на влияние и положиха основите на следвоенния световен ред.
Впоследствие конференцията се превърна в символ на споразумения между великите сили, чиито решения се налагат на по-малките държави.
Предстоящите разговори предизвикват безпокойство в някои европейски и азиатски столици, където се опасяват, че най-големите военни сили в света могат да пренебрегнат интересите на останалите държави.
В откриващата си реч Си призова за подкрепа на това, което определи като „свободна и отворена търговия“.
По този начин китайският лидер се опита да представи страната си като стабилен партньор на международната сцена, противопоставяйки я на САЩ, които при управлението на Тръмп повишиха митата и възприеха по-твърда външна политика.
Изявленията на Си дойдоха, след като Вашингтон обяви нови ограничения върху достъпа на Китай до усъвършенствани чипове за изкуствен интелект, произвеждани от компании като Nvidia.
Мерките могат допълнително да усложнят крехкото търговско примирие между Вашингтон и Пекин. Китай вече обеща ответни действия.
„Трябва решително да защитаваме многостранната търговска система, основана на правила, в чийто център стои Световната търговска организация, и да подкрепяме свободната и отворена търговия и инвестиции“, заяви Си пред представители на бизнеса.
Западните търговски партньори на Китай критикуват страната заради годишните ѝ търговски излишъци, надхвърлящи 1 трилион долара. Според тях това е резултат от политики, които подкрепят производствения сектор за сметка на китайските потребители.
Пекин твърди, че неговият модел на икономически растеж е подходящ за икономика, която все още догонва най-богатите държави в света.
Вашингтон, Брюксел и други западни столици обаче се опасяват, че господстващата позиция на Китай в глобалните вериги за доставки му осигурява геополитически лостове за влияние. Според тях китайските политики застрашават местните индустрии и работни места.
Си заяви, че Китай ще продължи да инвестира в промишления си сектор и в нови технологии.
Втората по големина икономика в света ще намали митата и ще отвори допълнително пазарите си, като същевременно се противопоставя на протекционизма и едностранните действия, добави той.
„Посланието му вероятно ще намери отклик сред много страни от Глобалния юг и ще засили усилията на Пекин да противопостави своята технологична стратегия на тази на Вашингтон“, коментира Джордж Чен, партньор и ръководител на практиката за цифрови технологии в консултантската компания The Asia Group.
Посещението на Тръмп в Азия е първото му след поражението на Републиканската партия на междинните избори в САЩ.
Допълнително напрежение създават и обвиненията, свързани с основателя на Nvidia Дженсън Хуанг и предполагаем китайски шпионин.
Лидерите на Австралия, Канада, Южна Корея и други държави бяха посрещнати с танцьори и военнослужещи, които държаха вдигнати пушки.
За разлика от тях японският премиер Санае Такаичи беше отведена директно до автомобил след пристигането си, без официална церемония по посрещането.
Посещението ѝ в Китай се осъществява на фона на дипломатическо напрежение между Пекин и Токио, започнало преди година.
Тогава Такаичи заяви, че Япония може да разположи въоръжените си сили, ако китайски действия срещу Тайван застрашат и японска територия.
Във вторник Тайван и Япония съобщиха за навлизания на руски самолети във въздушното им пространство.
Владимир Путин излезе на трибуната след Си Дзинпин, като в речта си определи западните сили като „бивши хегемони“.
Изявлението му дойде, след като Украйна нанесе сериозни щети на стратегически важния Керченски мост, свързващ Крим с Русия. Атаката представлява тежък удар за Москва на фона на продължаващата вече четири години война.
Руският президент заяви, че Европа преживява „унизителен упадък“, а антируските санкции, наложени след нахлуването му в Украйна, са довели до обратен на търсения ефект.
„Опитът показва, че традиционните инструменти за икономическо господство и фактическа принуда до голяма степен са изчерпали възможностите си, като са загубили значителна част от сплашващото си въздействие“, заяви Путин.
„Макар санкциите, митата и ограниченията върху износа все още да могат да имат известен възпиращ ефект, те не са в състояние да спрат растежа, още по-малко да съсипят икономиките на конкурентите“, добави той.
Междувременно в Манила Тръмп обеща да задълбочи сътрудничеството в областта на отбраната с Филипините на фона на нарастващото напрежение между страната и Китай заради спорни територии в Южнокитайско море.
По-рано американският президент допусна възможността да се срещне със севернокорейския лидер Ким Чен-ун в Китай, но подобна среща все още не е потвърдена.
Тази седмица Кремъл отхвърли сравненията на предстоящата тристранна среща с Ялтенската конференция, определяйки ги като „игри на политолози“.
В същото време Москва подчерта, че разговорите ще окажат значително влияние върху международните отношения.
Пекин от своя страна заяви, че тристранната среща ще допринесе за световния мир.
Путин определи света като „неспокоен“, но подчерта, че разногласията могат да бъдат преодолени чрез преговори.
„Затова очаквам големи потенциални ползи от предстоящата тристранна среща“, заяви руският президент.