Велислава Петрова за парите на МВнР: Още 3,6 млн. за консулските служби, само 5% по-високи заплати за служителите
С 40 на сто е намалял бюджетът на ведомството между 2009 и 2025 г.
Допълнителни близо 3,7 млн. евро за разширяване на консулските услуги, 5% увеличение на заплатите и повече средства за българските общности в чужбина. Това са част от основните приоритети в проектобюджета на Министерството на външните работи за 2027 г., представени от външния министър Велислава Петрова на пресконференция в сряда.
По думите ѝ ведомството започва постепенно възстановяване на капацитета си след години на недостатъчно финансиране. Тя посочи, че между 2009 и 2025 г. бюджетът на МВнР е намалял с 40%, което се е отразило както на условията на труд, така и на възможностите за обслужване на гражданите.
„Силна дипломация се гради с професионализъм, ясни правила и достойни условия“, подчерта Петрова. Според нея проектобюджетът за следващата година е първа стъпка към преодоляване на натрупаните проблеми, които няма как да бъдат решени в рамките на една година.
Един от основните приоритети е увеличаването на персонала в консулските служби в България и зад граница. За целта са предвидени допълнителни 3,6 млн. евро.
Министърът обясни, че недостигът на служители затруднява обработката на заявления за визи и предоставянето на административни услуги на българските граждани. Проблемът се отразява и на бизнеса, тъй като забавянията при издаването на визи създават пречки пред потенциални инвеститори и туристи.
Като първа конкретна мярка Петрова посочи обявеното миналата седмица удвояване на броя на консулските служители в Турция. Предстои анализ на натовареността и на останалите български консулски представителства, за да се установи къде е необходимо допълнително укрепване на екипите. Успоредно с увеличаването на персонала министерството подготвя и дигитализация на консулските услуги.
Целта е гражданите да могат по-лесно да записват часове, да подават документи и да проследяват административните процедури. Очаква се промените да направят обслужването по-бързо и прозрачно.
Според външния министър подобряването на консулските услуги е пряко свързано и с развитието на икономическата дипломация, тъй като ще улесни посещенията на чуждестранни туристи и потенциални инвеститори.
250 000 евро допълнително за българите зад граница
Проектобюджетът предвижда и увеличение с 250 000 евро на средствата за работа с българските общности в чужбина. Финансирането ще позволи разширяване на програмите, насочени както към историческите български общности, така и към сънародниците ни, които живеят, учат или работят извън страната. Петрова подчерта, че една от целите е да се поддържа по-силна връзка с българите зад граница и да се създадат условия за завръщането на онези, които желаят отново да живеят и работят у нас.
В тази посока ще бъде разширена и инициативата „Избирам България“, разработвана съвместно с Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Министерството на труда и социалната политика.
Програмата има за цел да подпомага завръщащите се българи при намирането на работа и преминаването през административните процедури, свързани с установяването им в страната. По думите на министъра интерес към инициативата вече проявяват и работодатели, които търсят възможности да привлекат български специалисти от чужбина.
В проектобюджета е заложено и 5-процентно увеличение на възнагражденията на служителите на Министерството на външните работи.
Петрова призна, че мярката няма да бъде достатъчна, за да компенсира натрупаното изоставане в заплащането спрямо други държавни администрации. Според нея проблемът е резултат от продължителното ограничаване на средствата за дипломатическата служба.
Министерството вече води разговори с финансовото ведомство за създаването на по-устойчив механизъм, чрез който след 2027 г. постепенно да бъдат преодолени разликите във възнагражденията в държавната администрация.
Сред приоритетите на външното министерство за следващата година е и отбелязването на 20-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз.
По този повод се подготвя специална кампания, която ще представи развитието на страната през двете десетилетия членство, както и българския принос към европейските политики.
През 2027 г. България ще бъде домакин и на регионална среща на върха, посветена на свързаността. Според Петрова форумът ще бъде възможност страната да се утвърди като важна транспортна, енергийна и икономическа връзка между Европа и съседните региони.
Очакванията са събитието да привлече вниманието на потенциални инвеститори към конкретни инфраструктурни и енергийни проекти у нас. Външният министър увери, че в проектобюджета са предвидени и необходимите средства за изпълнение на международните ангажименти на България, включително произтичащите от членството ѝ в Европейския съюз.
Петрова подчерта, че целта на предложените мерки е не само да се подобри работата на дипломатическата служба, но и външната политика да има по-осезаем принос за икономическото развитие на страната и за обслужването на българските граждани.
Външният министър Велислава Петрова обяви, че в проектобюджета за 2027 г. са предвидени и средства за здравно осигуряване на българските дипломатически служители в Съединените щати. По думите ѝ при встъпването ѝ в длъжност е установено, че значителна част от служителите зад граница не разполагат с необходимото здравно покритие.
Тя подчерта, че проблемът е особено сериозен в САЩ заради високите разходи за медицински услуги. Липсата на осигурено здравно обслужване създава рискове както за дипломатите, така и за техните семейства, а същевременно намалява желанието на служителите да приемат назначения зад граница.
Сред основните промени, които министерството подготвя, е облекчаване на условията за постъпване в дипломатическата служба. Предвижда се младите специалисти да могат да започват работа още след придобиване на бакалавърска степен, без да е необходимо предварително да са завършили магистратура.
Според Петрова тази мярка трябва да помогне за преодоляване на кадровия дисбаланс във ведомството. В момента значителна част от служителите са с високи дипломатически рангове и дългогодишен опит, докато броят на новопостъпващите млади кадри е недостатъчен.
Идеята е завършилите бакалавърска степен да могат да започнат професионалното си развитие в министерството, а след придобиване на магистърска степен да получават възможност за заемане на по-високи длъжности.
Предвиждат се и промени в правилата за професионално израстване на дипломатите. Министерството планира въвеждането на система за ротация на ръководните длъжности, която да даде възможност на повече квалифицирани служители да кандидатстват за тях.
Целта е да се избегнат ситуации, при които дипломати с необходимия опит и ранг не могат да продължат развитието си заради липсата на свободни ръководни позиции.
Петрова подчерта, че освен достойното заплащане служителите трябва да имат и ясна перспектива за професионално израстване. Промените ще бъдат заложени в законодателството, уреждащо дипломатическата служба.
Една от най-съществените подготвяни реформи е намаляването на допустимия дял на политическите назначения сред посланиците.
В момента законът позволява до 20% от ръководителите на задграничните дипломатически представителства да бъдат назначавани извън професионалната дипломатическа служба. Предложението на министерството е този дял да бъде намален на 15%.
Според Петрова промяната ще даде повече възможности на кариерните дипломати да заемат посланически постове и ще засили професионалния характер на дипломатическата служба.
По-добри условия за дипломатите в рискови държави
Министерството подготвя и нова система за категоризиране на задграничните представителства според условията на работа, трудностите и рисковете за сигурността. Идеята е дипломатите, които са работили в държави със сложна обстановка или при по-тежки условия, да получават предимство при кандидатстване за следващи назначения. По този начин МВнР се стреми да насърчи служителите да приемат постове и в по-рискови дестинации, където поддържането на българско дипломатическо присъствие остава важно.
В рамките на структурната реформа ще бъде създаден и отдел за стратегическо планиране. Неговата задача ще бъде да подпомага министерството при разработването на политики и подготовката за нови международни предизвикателства.
Като пример Петрова посочи бързото развитие на изкуствения интелект и необходимостта дипломатите да придобиват знания в области, които доскоро не са били част от традиционната им подготовка.
В тази връзка ще бъде променен и фокусът в работата на Дипломатическия институт. По-голямо внимание ще се отделя на обученията по нововъзникващи теми, за да могат българските дипломати да реагират по-ефективно на промените в международната среда.
МВнР ще подготвя повече български дипломати за работа в международни организации
Министерството на външните работи планира да засили подготовката на български специалисти за заемане на позиции в международни организации. Това обяви външният министър Велислава Петрова, като подчерта, че участието на български представители в подобни структури е важен инструмент за защита на националните интереси.
По думите ѝ страната разполага с потенциал да разшири присъствието си в международните институции, но досега тези възможности невинаги са били използвани достатъчно ефективно. Затова ведомството ще постави по-силен акцент върху подготовката на служители, които могат да заемат експертни и ръководни позиции извън традиционните дипломатически представителства.
В отговор на журналистически въпрос за срещата в Китай между американския президент Доналд Тръмп, руския държавен глава Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин, външният министър заяви, че дипломатическите усилия за прекратяване на войната трябва да бъдат подкрепяни, но Европа не бива да остава извън преговорния процес. „Наличието на срещи, които търсят дипломатическо решение, е нещо, което трябва да бъде подкрепено. От друга страна, липсата на Европа там буди сериозни притеснения“, посочи Петрова.
Според нея не трябва да се стига до мирно споразумение без европейско участие в неговото изработване. Тя подчерта, че ЕС трябва да има роля както при обсъждането на евентуалните договорености, така и при бъдещото им прилагане. Външният министър изрази съмнение, че подобен разговор би могъл сам по себе си да доведе до прекратяване на войната в Украйна. По думите ѝ обаче той може да затвърди ролята на Китай в дипломатическите усилия за намиране на решение.
Петрова припомни, че при скорошната си среща с китайския външен министър е поставила въпроса за ролята, която Пекин е готов да поеме в мирния процес. Тя изрази надежда, че в следващите дипломатически формати ще бъде осигурено участие на Европа или най-малкото на Украйна.
По темата за зачестилите атаки срещу кораби в Черно море и свикването на КСНС, Петрова заяви, че решението за свикването му е в правомощията на президента.
Според външния министър правителството предприема всички възможни действия в рамките на своите правомощия, но нито една държава в региона не е в състояние да гарантира, че подобни инциденти ще бъдат предотвратени незабавно. Тя подчерта, че с нарастващия брой атаки се сблъскват не само България, но и Румъния и Турция.
По думите ѝ най-ефективният и устойчив начин за преодоляване на заплахите е постигането на дипломатическо споразумение, което да сложи край на военните действия в Черно море.
Петрова припомни, че България от самото начало настоява за мораториум върху атаките в черноморския регион. Същевременно Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи предприемат мерки за защита на границите, морското и въздушното пространство. Според нея тези действия могат да подобрят готовността на страната да реагира при нови инциденти, но не могат да премахнат източника на заплахата, докато продължават военните действия. Външният министър заяви, че държавните институции са направили всичко възможно в рамките на своите правомощия, за да гарантират сигурността на страната.