Станциите на метрото в Тел Авив се превърнаха в бункери

Докато войната между Иран и Израел продължава, подземните станции на метрото в Тел Авив – по начало предназначени за обществения транспорт, са се превърнали в неочаквано убежище за хора, търсещи закрила от продължаващия конфликт, пише израелската новинарска агенция ТПС.

Сред тези, които намират подслон, е 33-годишната Чуле Логън, която пред последната седмица редом с приятелите си, нощува в защитените пространства на станция "Алънбай", Тел Авив.

"На практика не чакаме сирените и алармите“, обясни Чуле. "Просто идваме предварително, за да сме готови. Всеки ден пристигаме отрано, без да чакаме сирените", поясни тя.

Чуле описа подробно дневната си програма: "Имам си приготвено легло. Нося си храна, нося си вода, нося си всичко, от което имам нужда“.

Преди да излезе от дома си, тя задължително изпраща съобщение на майка си. "За да я уведомя, че идвам... (казвам ѝ) просто за да знаеш, че ще бъда на улицата за 10 минути“, допълни тя.

Веднага след като пристигне на станцията, тя изпраща друго съобщение: "Аз съм тук и вече съм в безопасност“. Дори ако се чуят сирени, докато тя вече е в убежището, тя продължава да актуализира: "Все още съм в "Алънбай", все още съм в безопасност“.

Станциите, построени да предоставят убежище при извънредни ситуации, са оборудвани с климатик, бронирани врати и предоставят добро покритие за мобилни телефони. Тези функции са се превърнали в критични спасителни линии за търсещите сигурност.

Операторът на метро трамвая, "Метрополитън Мас Транзит Систем Лимитед" (Metropolitan Mass Transit System Ltd.), подчерта ангажимента си за поддържане на тези пространства, като посочи, че се грижи за редовното  почистване и поддръжка и заяви, че станциите са отворени 24/7.

Главният изпълнителен директор дори открито прикани обществеността да използва станциите, когато е необходимо, превръщайки ги в по-безопасна, по-тиха и по-комфортна алтернатива за някои от търсещите убежище, пред това да си останат вкъщи.

"Общностите на убежищата", които се формират в тези станции, са забележително разнообразни. Вчера освен Чуле и нейните приятели, там са били и няколко чуждестранни работници от Филипините, Индия и Тайланд, един от които беше довел домашния си любимец – миниатюрен пинчер, за утеха.

Там беше и млада жена от Сдерот, често засяган от конфликти град в Южен Израел, която сега живее в Тел Авив. Възрастна жена също намери убежище, редом със специалисти, работещи в областта на високите технологии, които бяха си създали импровизирани офиси с матраци и лаптопи, продължавайки да работят в условия на несигурност.

Това внезапно събиране е създало уникално усещане за общност. "Всъщност е много приятно“, споделя Чуле по повод своите временни "съквартиранти“. "Някои хора носят храна. Онзи ден някой донесе китара и свири за всички нас."

Чуле е детска учителка и дори е поставила табели, предлагайки помощ на родителите с деца, като е донесла собствен комплект маркери, стикери и книги.

"Всички си помагаме взаимно. Това е едно голямо семейство, една голяма общност", заяви тя.

Ежедневната рутина включва престой в станцията през нощта, "а на сутринта изчакваме съвсем малко, за всеки случай. А след това си тръгваме и се прибираме вкъщи, като се надяваме малко да постоим вкъщи. И след това отново същата процедура", обясни тя.

Това, което е започнало като необходимост по време на война, се е превърнало в неочакван социален феномен, показващ устойчивост и взаимна подкрепа пред нещастията. За мнозина тези подземни станции са се превърнали в нещо повече от убежища. Те са временни домове, където непознати стават съседи, които споделят общи обстоятелства и колективна надежда за мир.