Стоп на досадната поща! Ето как

Препълнени пощенски кутии, захвърлени брошури и всякакви други рекламни материали. Тонове хартиени продукти, които често се озовават директно в контейнера за отпадъци. Всички се срещаме с подобни гледки непрекъснато.

На територията на Столична община има над 610 000 домакинства. Всяка година те получават средно по 15 кг листовки, брошури и друга нежелана печатна реклама.

През 2014 г. приблизителното количество на разпространените нежелани рекламни материали през пощенските кутии в целия ЕС възлиза на 114 милиарда бройки A4 или по 9 бройки A4 на домакинство на седмица.

През 2019 г., когато стартира инициативата, е извършено измерване на количествата „нежелана поща“ в 20 пощенски кутии в различни квартали на София. Експериментът показва, че средното количество на „нежеланата поща“ е приблизително 290 грама на пощенска кутия на седмица или малко над 15 кг на домакинство на година. За всички домакинства на територията на Столична община, това е приблизително 9200 тона хартия на година, която в повечето случаи се превръща в отпадък в момента, в който попадне в пощенската кутия на получателя.

Тези 9200 тона хартия представляват около 8,1% от отпадъка от хартия в столицата и около 1,84% от общия битов отпадък.

А събирането, депонирането, рециклирането на отпадъците изисква средства, които в крайна сметка излизат от джобовете на всички нас.

Струва ви се недостатъчно убедително? Ето още три факта:

• 65 хиляди изсечени дървета само от началото на годината за производството на “нежелана поща”;
• 60% е постигнатото ниво на рециклиране на хартията от сметообработващите компании в София;
• 339 лв. е себестойността на “нежеланата поща”, получена от едно домакинство за цялата 2021 г. в София.

Но на всичко това вече можем да кажем “Стоп!”. Гражданска инициатива е намерила ефикасен начин да се избавим от нежеланата хартиена напаст — безплатен стикер “СТОП реклама!”, който да залепите на пощенската си кутия. Този еко жест се подкрепя и от големите търговски вериги. Засега  инициативата е насочена само за домакинствата в София.

Стикерът „СТОП реклама!“ е основният визуален елемент на механизма за ограничаване на нежеланата хартиена реклама. Той ясно показва на всеки разпространител (пощальон, куриер и т.н.), че домакинството, което е поставило този стикер на пощенската си кутия, иска да се откаже от получаване на „нежелана поща“

и по този начин да не става собственик на нежелан битов отпадък от хартия.

​Стикерът е с размери 10 х 4,3 см и е изработен от висококачествен материал, който гарантира минимум живот от 5 години. Годен за употреба на закрито и на открито – устойчив е на тежки метеорологични условия и ултравиолетови лъчи. Около 1000 домакинства към момента вече са поръчали стикера.

Можете да го поръчате безплатно на следния адрес:

https://www.stopreklama.net/info-za-stikera

Стикерът „СТОП реклама!“ няма за цел да забрани използването на печатна реклама в пощенските кутии, а само да избегне загубата на хартия за тези, които не четат тази хартиена реклама. Проучване е установило, че 42% от домакинствата в София поради различни причини не биха желали да се откажат от получаване на неадресирана хартиена печатна реклама.

Препълнената пощенска кутия често служи като „подсказка за крадците“, че жилището вероятно е необитаемо в момента

В повечето европейски страни е разпространено поставянето на стикер “СТОП на рекламата!” на пощенските кутии на домакинствата. Спазването на този стикер спестява няколко десетки килограма хартия годишно от всяка маркирана пощенска кутия. Всеки килограм хартия, който е спестен, означава спестени още дървесина или рециклирана хартия, 10 литра вода и 5kWh електроенергия с всичките му еквивалентни в парично измерение.

Често хората смятат, че нежеланата поща, която намират в техните пощенски кутии, е безплатна и затова не се интересуват достатъчно от екологичните последици от нейното производство, разпространение и последващо третиране като отпадък. Нежеланата поща не е безплатна. Обществото плаща за тези печатни материали по две линии:

• Първо: стойността на печатните рекламни материали (както и стойността на всяка маркетинг дейност) се калкулира от рекламодателите и тя влиза в крайната цена на продуктите, които потребителят купува. 
• Второ: към настоящия момент обществото плаща за изхвърлянето, сортирането и обработката на отпадъка, в който се превръща над 80% от нежеланата поща. Това е така защото поръчителите и производителите на рекламните материали все още не носят отговорност за този процес на принципа на разширената отговорност на производителя („замърсителят плаща“).

Какво e „нежелана поща“?

Под „нежелана поща“ се разбира съвкупността от всички неадресирани печатни рекламно-информационни материали, които домакинствата получават в пощенските си кутии без да са поискали това. 

„Нежеланата поща“ се състои най-вече от печатни материали като рекламни брошури, листовки, дипляни, продуктови и фирмени каталози, периодични безплатни издания с обяви, безплатни вестници, купони за намеления. Има една малка част от тези материали, които са адресирани до получателя, но по-голямата част са неадресирани и като правило се пускат в пощенските кутии от наети от рекламодателя разпространителски фирми. 

Важно е да се уточни: Понятието „нежелана поща“ изключва печатните материали, адресирани до членовете на домакинствата – като лична кореспонденция; периодика (вестници и списания); фирмени каталози, за които има абонамент; сметките за различните комунални услуги (сметки за ел. енергия, ВиК, телекомуникационни услуги и т.н.); съобщения и поща от публични и финансови институции.

Какво е влиянието на печатната индустрия върху околната среда?

Фактите показват, че печатната индустрия е сред основните фактори, виновни за лошото състояние на околната среда днес. Много ключови екологични проблеми се причиняват от печатната индустрия. Сред тях са: 

• замърсяване на въздуха;
• генериране на отпадъци, в това число и опасни отпадъци;
• използването на вода;
• използването на енергия.

Повечето хора дори не подозират, че полиграфията е сред основните замърсители на околната среда, като проблемът съвсем не се изчерпва с генерираните тонове хартиени отпадъци

В съвременния живот постоянно сме в контакт с артикули от печатната индустрия. Обикновените ежедневни предмети, които преминават през печатарската машина в определен период от жизнения си цикъл, са книгите, вестниците, опаковките на продуктите, етикетите, задължителните инструкции за ползване, брошурите, листовките, плакатите, всякакви торбички, тапетите на стената ни... Почти няма продукт, който да не изисква някаква част от него да бъде отпечатана.

Популярна е представата, че печатната индустрия замира поради настъпването на дигиталната ера и всички технологични постижения и иновации, които идват с нея. Това обаче е много далече от реалността — ние все още живеем в свят, в който печатът е необходим и даже задължителен.

Всъщност търсенето на печатни услуги в световен мащаб постоянно нараства и то с бързи темпове. Само си спомнете дебелината на „книжките“ със задължителни инструкции за монтаж и използване, които намерихте при разопаковането на последната печка, пералня или телевизор, който купихте – дебелината им е като на класически роман.

Повечето хора дори не подозират, че полиграфията е сред основните замърсители на околната среда, като проблемът съвсем не са само генерираните тонове хартиени отпадъци.

Основният замърсител на въздуха при печатната индустрия са летливите органични съединения. Те се освобождават при използването на разтворителите за мастила и овлажняващите разтвори по време на печат, както и при почистването на машините след печат с разтворители и разтвори на алкохолна основа. Други отпадъци са мастилата; текстилът, с който се осъществява почистването на машините; печатарските плаки (предимно алуминий).

Най-често срещаните опасни материали, с които се борави и съответно се изхвърлят от печатната индустрия, са фотографски химически отпадъци и отпадъци от разтворители.

Нивата на токсичност на тези опасни материали представляват сериозен риск за околната среда.

Тяхното неправилно съхранение и изхвърляне може потенциално да доведе до отравяне и/или смърт както на хора, така и на животни и растения. Това важи особено, ако токсините от тези химически и разтворими отпадъци влизат в контакт с растенията и животните чрез оттичане в потоци, подземни води.

Точният формат на всяко печатарско изделие се получава чрез обрязване на листовете. Така се генерират обрезки, които могат да достигат до 15% от площта на листовете хартия. Тонове унищожена хартия…

Проучванията в различни страни от ЕС показват категорично, че над 80% от нежеланата поща не се чете от получателите и следователно се превръща почти веднага или до дни в хартиен отпадък. От друга страна, дори в една от най-напредналите страни в прилагането на тази инициатива, Франция, само 33% от населението заявява, че има интерес към прилагането на системата за спиране на нежеланата поща (у нас са 47%). Това очевидно противоречие показва, че има още много да се извърши за информиране на домакинствата за ползите от прилагането на системата за спиране на нежеланата поща. 

Ако всички домакинства в ЕС спрат да получават нежелана поща, европейските страни биха спестили годишно 1 млрд. евро от разходи за събиране и третиране на този хартиен отпадък.

Биха се спестили и 10 млн. тона хартия, която би могла да се използва по-ефективно (за производството на продукти от хартия като заместители на пластмасовите аналози, например).

И всичко това само от един стикер…