Суеверия и предания на Никулден
В наши дни традицията на Никулден е цялото семейство с близки и познати да се събира около трапезата, а някогашните разбирания са били, че на този ден домакините не работят къщна работа в чест на светеца.
На 6 декември някои семейства празнуват освен имените дни на близките си и личен семеен празник, наричан още светец, оброк, наместник и др. Незадомените моми и ергени обикалят по къщите на роднините си, за да ги поканят на празничната вечеря. Вечерта идват само най-възрастните мъже. Най-възрастният сред тях прекадява трапезата и разчупва празничната пита. Така цяла нощ мъжете обикалят всички къщи на семействата от рода.
В миналото, както и сега, традицията повелява приготвянето на рибник – пълнен шаран с лук, ориз, орехи и др., за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба трябва да остане цяла, без да се разкъса, защото ще се скъса късметът в къщата. След вечеря жените запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като амулет против уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, за да е здраво.
Костта се използвала още и от баячки срещу безсъние, силен плач и отоци.
Според суеверията при почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Ако все пак някоя падне, никой не трябва да я настъпва, защото ще го застигне лоша болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, за да е пълна през цялата година с пари.
Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие.
Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, за да са здрави.
Според популярното предание светията е помагал на бедните, като им давал пари. Една нощ св. Николай помогнал на осиромашал човек да ожени трите си дъщери, като му дал по една торба с жълтици за всяка дъщеря. Затова е прието банкерите също да отбелязват своя професионален празник именно на тази дата.
Тази легенда обаче има и друго тълкование и то е, че неомъжените моми почитат светеца, който ще им помогне да се задомят. В деня, посветен на св. Николай, те отиват на черква, за да запалят свещ и оставят дарове в храма, а после отиват на мегдана и се хващат на хорото, за да бъдат огледани от момците.
В Странджанския край стопанките оставят парче от празничния хляб и варено жито на тавана и наричат „Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш“.
По това има ли сняг на празника се гадаело каква ще бъде годината – ще е плодовита, ако е натрупал дебел сняг, ако вали дъжд – годината ще е добра за царевицата, а ако времето е топло и слънчево – ще има голяма суша през лятото.
Малко известен факт е, че в някои краища на България Никулден е наричан За овче здраве. В районите около Чипровци, Стара Загора, Пловдив и др. Никулден е празник на овчарите.
