Светла сряда е: Ден, изпълнен с традиции и обреди за плодородие и здраве
Третият ден от Светлата седмица след Възкресение Христово - Светлата сряда, е наситен с традиции и обреди, свързани с надеждата за плодородие, здраве и закрила. В българската народна обредност денят е известен още като Празна сряда и се смята за особено благоприятен за ритуали, които призовават дъжд и предпазват от природни бедствия и болести.
На този ден се изпълняват различни обичаи с магико-обреден характер, насочени към осигуряване на добра реколта и защита на общността. В миналото домакините често боядисвали отново яйца, които раздавали в памет на починали близки. Според народните вярвания червените яйца имали силата да предпазват душите на мъртвите от неспокойствие и превъплъщение.
В различни краища на страната се пазят специфични ритуали. В Странджанския край се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“, а в Дупнишко - „Ладино хоро“. Ладиното хоро представлява момински ритуал, при който девойките се хващат в кръг, а две от тях държат кърпа над хорото. Те символично „разсичат“ редицата, като всяка мома преминава под кърпата, докато останалите пеят песни с предсказания за бъдещия ѝ жених.
Обичаят „Мара Лишанка“ включва изработването на обредна кукла от женски чехли, украсена като булка. Момите я носят с песни из селото, като изпълняват ритуален диалог, а след това я отнасят до река, където я „окъпват“. С този обред се отправя символична молба за дъжд и плодородие, както и за здраве, защита от зли сили и благополучие на младите семейства.
