Тайнството на сибирските кратери
През 2013 година руските учени са дълбоко озадачени от една мистерия. В тундрата Ямал започват да се образуват огромни кратери. Не е ясно какво ги причинява.
Земята избухва спонтанно, плашейки коренното население – ненци. Един свидетел описва странното явление с думите „сякаш земята диша“. Отглеждащите северни елени ненци казват, че „черните дупки“ са дело на отвъдни сили. Те от поколения разчитат само на благосклонността на суровата тундра и са научили основния урок, че е по-добре да се живее в хармония с майката природа. Според тях това може да е лоша поличба или предупреждение от „небесните, земните или подземните“ сили.
Няколко години различни теории и хипотези се опитваха да обяснят странното пропадане на земята. Някои от тях бяха, че кратерите на Ямал може би са резултат от метеорни удари, експлозии от ракети или дори извънземна инвазия.
Изследователите са идентифицирали 18 от тези мистериозни кратери, които са дълбоки до 30 метра.
Полуостров Ямал е територия с трайно замръзнала почва, все по-засегната от глобалното затопляне, но това е единствената зона с вековна замръзналост, където са се образували мистериозни кратери. Руските учени обясняват феномена с това, че процесът вероятно започва с натрупване на метан, задържан под повърхността на земята, тъй като експлозиите са предшествани от появата на малки хълмове. С помощта на сателитни изображения и 3D модели изследователите се учат да предсказват дали и къде ще се появят нови необясними дупки. Някои от тях се пълнят с торфена вода и се превръщат в малки езерца, които местното население смята за свещени.
В края на миналата година Forbes потвърди версията за феномена – причините са свързани с глобалното затопляне. Кратерите възникват заради натрупване на метан в разтопяващи се „джобове“ във вечните ледени полета. Метанът може да се появи и от неорганични източници, а на Ямал се намира най-голямото находище на газ в Русия. Метанът се образува като продукт от жизнената дейност на микроорганизми, а като следствие от затоплянето на климата, активността им расте и се отделя още повече метан, който в крайна сметка излиза на повърхността чрез взрив.
