Търси се капитан на „Радецки"

"Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни." Няма българин, който да не знае популярния български марш, написан от Иван Вазов в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване по Дунава през 1876 г. Вече 143 години подвигът на революционерите неизменно се свързва и с  кораба "Радецки". А днес легендарният параход си търси капитан.

Единственият плаващ музей у нас и на Балканите се нуждае от някой, който да държи здраво руля, да има подобаващ стаж и да вдъхва респект сред хилядите посетители. Наскоро Националният исторически музей в София официално обяви конкурс за капитан на парахода в Козлодуй, като музеят на Дунава се явява филиал на НИМ.

„Кандидатите за длъжността трябва да притежават необходимата квалификация за „капитан – речно плаване” и стаж като капитан или помощник-капитан на корабите от речния флот на Република България със специалност „Речно корабоводене”. Кандидатите е необходимо да изпратят автобиография на електронния адрес на НИМ [email protected].

От близо година корабът-музей, свързан с живота и делото на поета революционер Христо Ботев и трагичната гибел на неговата чета, стои на котва и не плава. Това е така, защото не е минал преглед, който се прави на всеки пет години. Новият капитан най-вероятно ще осъществи първото плаване по Дунава през пролетта на следващата година. Той ще бъде на смяна през втората половина на всеки месец, заедно с механик и моряк.

От НИМ уточниха пред Lupa.bg, че идеята е „Радецки” да продължи да осъществява едночасови пътувания в района на Козлодуйското пристанище с групи при максимален брой пътници до 100 души. Плаванията се организират от средата на март до средата на ноември, всеки ден от седмицата, без почивен ден. Денят и часът на екскурзията е по желание на групите, заявки могат да бъдат направени на телефоните на плаващия музей. 

През летния сезон „Радецки” предлага и каюти с възможността за нощуване. Цената на легло за нощувка за възрастни е 10 лв., за ученици, студенти и пенсионери – 8,00 лв. Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния Музей „Параход Радецки” е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем на един астрономически час е 80,00 лв. На легендарния кораб „Радецки” може да сключите и брак, като таксата също е 80 лева.

Австрийският параход „Радецки” е построен през 1851 г. в завода „Обуда” – Будапеща, намиращ се в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки (1766-1858 г.), словак по произход, чийто бюст и до днес е на носа на кораба.

Плаващият музей край Козлодуй е посветен на Ботев и на неговите четници, участвали в националноосвободителното движение срещу османската власт (1876-1878 г.). Ботевата чета е сформирана по идея на Гюргевския революционен комитет - инициатор и организатор на Априлското въстание от 1876 г. Начело на четата e гениалният поет и революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.). Великата идея за освобождението на България обединява в едно 205 четници от всички краища на страната.

Преоблечени като градинари, те се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни дунавски пристанища в Румъния. На 17 май 1876 г. между Бекет и Козлодуй се осъществява дръзкият план за завладяването на парахода „Радецки“ и той принудително акостира на Козлодуйския бряг. С героичните си действия участниците в Априлското въстание и Ботевата чета предизвикват обявяването на Руско-турската, освободителна за България, война от 1877-1878 г.

През 1906 г. по случай 30-ата годишнина от Освобождението на България от османско владичество е решено да се изгради Военно-исторически паметник-музей край Свищов. Идеята била река Текир дере да се превърне в Дунавски воден ръкав, където на вечен пристан да стои корабът „Радецки”. За целта параходът трябвало да се откупи от Първо императорско дунавско параходство – Виена. Неспокойната политическа обстановка в страната по това време възпрепятствала осъществяването на идеята и тя била забравена. През 1918 г. „Радецки” е бракуван, а през 1924 г. разрушен от австрийското параходно дружество.

През 1925 г. капитанът на кораба, Дагоберт Енглендер, който се подчинява на Ботев и акостира на българския бряг през 1876 г., изпраща в България съхранените от него реликви от парахода: флага, печата, оригиналното позволително, копие от доклад, подробно изложение за всичко видяно, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, две дъски от борда на „Радецки” (едната - от мястото, където е стоял Ботев, принуждавайки капитана да му повери парахода, за да слезе на българския бряг с четата).

С помощта на тези реликви и с подкрепата на 1 200 000 български деца, които събират средствата за построяването му, корабът „Радецки” е възстановен в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев.

Възстановеният параход е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг. Новият кораб е дълъг 57.40 м и широк 17.50 м. Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на оригиналния „Радецки”.

През 1966 г. е обновена и музейната експозиция. Тя е изцяло ориентирана към живота и делото на Христо Ботев и съдбата на неговата чета. Експозицията и до днес се съхранява в салон първа класа на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там се съхраняват още мастилницата и перодръжката на капитана, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.

След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. През 1973 г. корабът е основно ремонтиран. В момента корабът се намира в специално изградено за него място на Козлодуйския бряг.

В началото на юни правителството отпусна 437 410 лв. за планов преглед и ремонт на "Радецки". Плаващият музей се посещава над 10 000 души годишно.