Ток, глад и бой : Мъченията, през които преминава украински военнопленник

Да се завърнеш от двегодишен плен. „Дойче веле” разказва за военнопленник, прекарал в руски затвори повече от две години. Той описва условията там като нечовешки. Преди това 21-годишният Володомир Шевченко е участвал в боевете около стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол.

Сега се е върнал у дома, но намира новото си ежедневие за трудно. Терапията има за цел да му помогне да се изправи на крака и да излекува видими и невидими рани.

Бившият военнопленник бавно възстановява всичко, отнето му от руския плен. „Укрепвам мускулите. Те са в такова състояние, защото са били напълно изтощени. В затвора изобщо не можехме да се движим. Сега трябва да започна с леки упражнения”, споделя Володомир. Не само тялото му обаче има нужда от възстановяване. Силните звуци много му въздействат.

През 2022 г., когато започва пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Володимир е едва 20-годишен. Тогава той помага в защитата на известния стоманодобивен завод "Азовстал". След дълга обсада украинецът е сред хилядите, на които е заповядано да се предадат.  Руснаците ги държат по 16 в килия. „Биеха ни всеки ден за това, че стоим изправени или че се движим. Наричаха побоя "превъзпитание". Твърдяха, че го правят, за да не искаме повече да се бием и за да не знаем за какво се бием. Когато идваха на разпити, използваха ток. Задаваха ни въпроси. Трябваше да седнем на стол, на главата ни слагаха калъфка за възглавница. Винаги падахме от стола, защото следваше токов удар. Не можех да се контролирам”, спомня си за кошмара Володомир. Той губи три зъба по време на побоя. Най-лошото, казва военнопленникът, било лишаването от храна. Самият той отслабнал с повече от 20 килограма.

„Не ни беше позволено да споделяме храната. Те го правеха нарочно. Бяхме шестнайсет души и ни даваха по десет парчета хляб. Наказваха ни, ако го споделим. Искаха да ни накарат да се бием помежду си, като не ни даваха достатъчно храна. Всички ние криехме трохите”, допълва Шевченко. Володомир разказва, че точно животът с други украинци го поддържал жив.

На 25 юни тази година той най-накрая се връща в Украйна като част от размяна на затворници. Облекчението било огромно, но реинтеграцията била предизвикателство. „Не знаех за какво да говоря с родителите си, с роднините си. Баща ми в момента се сражава на фронта. Бях много щастлив да го видя. Не знаех как да си измия ръцете, зъбите и косата. Всичко продължаваше да ми се изплъзва от ръцете. Как да си оправя леглото? Беше ми много трудно. Бяхме свикнали да правим всичко бързо. Ако го правехме бавно, щяхме да бъдем бити”, споделя Володомир.

Украинците не са забравили онези, които все още са в плен. Володимир се присъединява към семействата, които чакат своите близки от батальона "Азов".  Бойците от "Азов" са герои в Украйна, но са мразени в Русия и рядко се включват в размяната на пленници. Володомир казва, че иска да документира всичко, през което е преминал, и да стане влогър.