Токът скочил с 29% за 12 години

29% е поскъпнал токът у нас за последните 12 години. Чудовищната сметка за ръста на основния режиен разход в България направи Институтът за енергиен мениджмънт, публикуван https://www.emi-bg.com/bg/home/article/5d2848182fb23701008b7c8c в понеделник от неправителствената организация.

За изследването си тя е използвала данни от ценовите решения на КЕВР за периода от началото на юли 2007 до края на юни 2019 г. и параметрите не са за календарна, а за регулаторна година – от 1 юли. Изследването е насочено към цените на електрическата енергия за крайните клиенти на регулирания пазар, присъединени към мрежа ниско напрежение. Изчислените цени са средни, а тарифите по категории потребители и време не са предмет на анализа, уточняват от института. От там посочват още, че цените за производство включват цената, по която общественият доставчик НЕК продава енергия на крайните снабдители като ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", всички добавки/задължения към обществото, определени от регулатора за съответната регулаторна година и ДДС. Поради непълнота на информацията, съдържаща се в ценовите решения, относно одобрените надценки по години за крайните снабдители, тази компонента не е включена в ценовите калкулация, обясняват анализаторите.

Цените за пренос и достъп до мрежата са сумирани и анализирани поотделно за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и за електроразпределителните дружества (ЕРД), които са на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Цените за пренос и достъп за ЕРД са среднопретеглени за трите компании.

Изследвано е влиянието на технологичните разходи на енергия при разпределение въз основа на одобряваните от КЕВР стойности за допустим разход (%, МВтч) и за покупна цена на съответната енергия.

През първата анализирана регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената  на електрическата енергия на регулирания пазар за клиенти, присъединени към мрежа ниско напрежение (домакинства и дребен бизнес), е била 146 лв./МВтч с ДДС. За дванадесет години цената е нараснала с 29% - за периода юли 2018-юни 2019 г. един МВтч енергия за същите клиенти вече струва 188 лв.

Както се вижда от графиката по-долу, изменението на цените през периода не е еднопосочно - те достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години цените се задържат на по-ниско ниво. Регулираните цени за периода юли 2018-юни 2019 г. все още са с 6 лв./МВтч  по-ниски от цените през 2012 г., сочи анализът.

Докато пълните цени за разглеждания период нарастват с 29%, то цената за производство нараства почти двойно - от 57 лв./МВтч през 2007-2008 г. до 108 лв./МВтч през 2018-2019 г.

Първоначален и основен фактор за повишаването на тази ценова компонента, чиято максимална стойност от близо 117 лв./МВтч се регистрира през 2015 г., е инвестиционният бум при ВЕИ-мощностите. Преференциалните цени, по които се изкупува енергията, произведена от тях, се покриват чрез специални добавки към цената за пренос, заплащана от всички ползватели на мрежата. Добавката за ВЕИ с размер 2,12 лв./МВтч се появява в ценовите решения за пръв път през 2009 г., устойчиво нараства през следващите години и достига до единадесеткратно по-високи размери от 23,78 лв./МВтч през 2018 г. Към нея постепенно се присъединяват и добавки за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и за финансиране на невъзстановяеми разходи. От 2013 г. добавките са трансформирани и се калкулират в цена "Задължения към обществото“, чийто общ размер достига своята максимална стойност от близо 38 лв./МВтч също през 2015 г. 

Известното успокояване на цената за производство след 2015 г. се дължи на предприети спешни мерки за стабилизиране на цените. Съществена част от финансовата тежест се пренасочва от крайните клиенти към енергийните предприятия чрез нови тарифни цени (цена за достъп на производителите), задължителни вноски във фонд „Сигурност на енергийната система“, ограничаване на изкупуването на ВЕИ-производството по преференциални цени. Все пак, най-голямо въздействие оказват два фактора с обща стойност приблизително 5 млрд. лв.: първо, използване на всички приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове за намаляване на добавките за ВЕИ и комбинирано производство; второ, за сметка на Обществения доставчик НЕК, който натрупва през годините след 2012 г. нарастващ тарифен дефицит като резултат  от продажби на енергия по регулирани цени, по-ниски от доставните.

В крайна сметка, въпреки предприетите  мерки, все пак производствената компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) за клиентите, присъединени към мрежа ниско напрежение, нараства значително и като абсолютен размер, и като относителен дял - от 47% през 2007 г. до 70% през 2019 г.

При цените за мрежови услуги се наблюдава обратна тенденция: цената за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение през 2007 г. е била с 13.15 лв./МВтч по-висока в сравнение с цените (за пренос и достъп) в края на периода, съответно 51,40 лв./МВтч през 2007-2008 и 38.25 лв./МВтч през 2018-2019. Подобна, макар и по-скромна като резултат, е тенденцията и при цените на ЕСО, при които сумата от цените за пренос и достъп за крайните клиенти намалява с 3.5 лв./МВтч - от 13.30 лв./МВтч през 2007 г. до 9.84 лв. за 2018 г., изчисляват от института.

Това води и до съответни структурни промени - относителният дял на мрежовата компонента в пълната цена на електрическата енергия (без ДДС) намалява от 53% до около 30% през разглеждания период.

И така, двете противоположни тенденции – на поскъпване на производствената компонента и на поевтиняване на мрежовата компонента оформят общото номинално увеличение на пълната цена с 29%.

През периода 2013-2015 г. се наблюдава рязък спад на мрежовите цени, след което те отново се покачват, но без да достигат първоначалното си ниво от 2007 г.,  Причината за тази аномалия e действалото по време на две регулаторни години решение на КЕВР за значително намаляване на цената на енергията за технологични разходи. Това е осъществено чрез подкрепа на мрежовите оператори от АЕЦ Козлодуй, която им е продавала енергията по цена от 30 лв./МВтч. За съпоставка, същите цени преди и след този период са в диапазона от 70 до 96 лв./МВтч.

Одобрените от КЕВР и включени в цените технологични разходи за енергия при пренос по разпределителната мрежа намаляват 2,5 пъти през разглеждания период – от 21% от закупената енергия през 2007-2008 г. до 8% за ЕВН и ЧЕЗ и 9% за ЕНЕРГО-ПРО от 2014 г. досега. От своя страна, намалените технологични разходи на енергия водят до по-ниски необходими приходи на ЕРД и са основният фактор за регистрираното поевтиняване на мрежовите услуги.

За целия период от 2007 до 2019 спестяването на енергия, постигнато като резултат от намалените технологични разходи на енергия на ЕРД, надхвърля 30 млн. МВтч, което е съпоставимо с крайното потребление на енергия в страната за една година.

От направените изчисления се вижда, че за периода 2007-2019 г. по-ефективната разпределителна мрежа (по-ниските технологични разходи на енергия) е довела до общо намаляване с 2 млрд. лв., съответно със 150 млн. лв. средногодишно, на сметките на присъединените към нея клиенти.

Различията в тенденциите при спестяванията във вид на енергия и на пари се дължат на ризличните цени на енергията за технологични разходи (обяснени по-горе), определяни от КЕВР за съответните ценови периоди.