Топ 15 на най-лоялните (част I)

Лоялността е рядко срещана "стока" във футбола, която трябва да бъде призната и приветствана.

Повечето играчи се влияят от по-големи финансови сделки и потенциални златни отличия и не се отплащат за проявената към тях вяра.

Франческо Тоти и Марко Ройс са едни от най-верните футболисти в историята на играта.

В една толкова доходоносна и ориентирана към трофеи индустрия, договорите за мегапечалби и перспективата винаги ще възпират играчите да останат в клубовете, които са ги открили или са им осигурили подкрепата и възможността, за да се развиват.

15. Томас Мюлер

Байерн Мюнхен (2008 г. - до момента)

Присъединил се към академията на Байерн Мюнхен на 11-годишна възраст, Томас Мюлер все още е на "Алианц Арена", след като през септември навърши 35 години.

Германецът има над 700 участия за клуба от Бундеслигата, в които е отбелязал 247 гола, и е спечелил 12 титли и две Шампионски лиги.

Въпреки че оставането в най-успешния германски клуб и един от най-големите отбори в света не представлява невероятна способност за устояване на външни изкушения, чистото дълголетие на Мюлер в Мюнхен и неговата отдаденост на баварците трябва да бъдат оценени.

Той остана в Байерн в периоди, когато те не бяха най-конкурентоспособни на континенталния фронт, и според някои информации е отказал астрономическа оферта от Манчестър Юнайтед през 2014 г.

14. Коке

Атлетико Мадрид (2009 г. - до момента)

Рекордьорът по участия в Атлетико Мадрид - Коке, остава в третата по големина футболна институция в Испания през цялата си кариера досега, като има над 650 участия за първия отбор.

В испанския футболен пейзаж повечето от тези, които са достатъчно добри в Атлетико, се стремят да се присъединят към двата галактически клуба или пък да се озоват във Висшата лига.

Тези стремежи обаче очевидно не са се харесали на Коке, който със сигурност е на нивото, което му позволява да премине в тези клубове или да приеме изгодна оферта от друго място в Европа.

Всъщност елегантният полузащитник разкри още през 2014 г., че е отхвърлил оферта от Барселона, за да остане в любимия си Атлетико, което е сериозна демонстрация на лоялност за всеки испанец.

13. Марк Нобъл

Уест Хем (2004 - 2022 г.)

Наричан "Мистър Уест Хем", освен няколко кратки престоя под наем в Хъл Сити и Ипсуич Таун, Марк Нобъл прекарва цялата си кариера в клуба от Източен Лондон.

Израснал в "Канинг Таун", близо до стария терен на лондончани - "Ъптън Парк", полузащитникът е "чук" открай докрай.

Нобъл има 550 участия за Уест Хем, никога не е бил изкушен от съблазънта на други клубове и пролива сълзи в края на последния си мач за клуба през 2022 г.

Определението за "лоялен служител" важи в пълна сила за него. Нобъл също така твърди, че е отхвърлил възможността да направи международна кариера чрез Република Ирландия, поради верността си към Англия, ръководството на която никога не е проявявало интерес да го избере за националния. Това е истинска лоялност.

12. Джейми Варди

Лестър Сити (2012 г. - до момента)

Едва на 25-годишна възраст Джейми Варди се утвърждава като професионален футболист и му е простено да приеме всяко предложение за изгоден договор, за да увеличи приходите си по време на кратката си кариера на най-високо ниво.

Въпреки това, след като спечели титлата във Висшата лига с Лестър Сити през сезон 2015/16 г., Варди отказа възможността да се присъедини към Арсенал и да печели значително повече пари, като същевременно си даде по-добър шанс да се бори за най-високите отличия в играта.

"Артилеристите" се бяха договорили с "лисиците" за подписа на нападателя, но час преди полунощ и затварянето на трансферния прозорец самият играч отказа да премине на "Емиратс".

Той със сигурност можеше да бъде катализатор за спечелването на големи отличия от отбора от Северен Лондон, но остана верен на клуба, който му даде възможност да се изяви на най-високо ниво.

Докато Дани Дринкуотър, Н'Голо Канте и Рияд Марез си осигуриха солидни парични премествания в големи клубове през 18-те месеца след спечелването на титлата от Лестър, Варди остана наоколо.

Впоследствие той направи 492 участия за "лисиците", като отбеляза 198 гола.

11. Роджерио Сени

Сао Пауло (1993 - 2015 г.)

Да направиш 1197 участия в кариерата си е впечатляващо, камо ли за един клуб. Бразилският вратар Роджерио Сени прекарва 25 години в Сао Пауло и въпреки че е признат за един от най-добрите вратари в света в средата на XXI век, той така и не решава да напусне бразилската Серия А и да премине в една от най-добрите европейски лиги, въпреки че със сигурност би могъл.

Това, което обаче прави Сени сигурен участник в този списък на лоялните играчи, е фактът, че е изиграл повече мачове и минути за един клуб от всеки друг играч в историята на футбола.

Той буквално е прекарал повече време на терена за един отбор, отколкото всеки друг, който някога е играл този спорт. Това е някакъв показател за отдаденост, а той дори се е връщал като треньор на първия отбор в два отделни случая.

10. Пол Макстей

Селтик (1981 - 1997 г.)

Подходящо име за играч, похвален за своята лоялност, Пол Макстей прекарва цялата си 16-годишна кариера в Селтик, след като се развива в академията на гигантите от Глазгоу.

С 678 участия за шотландския отбор, три титли в Първа дивизия и няколко купи на страната, може да се предположи, че не е имало причина да не обвърже бъдещето си със "Селтик Парк", като се имат предвид постоянните успехи и фактът, че се е подвизавал в родината си, близо до родния си град Хамилтън.

Въпреки това, като високо ценен полузащитник и видна фигура в шотландския национален отбор - той участва в злополучния двубой на България в София срещу "гайдарите" през 1987-а, загубен с 0:1 в София. Макстей е сменен на полувремето от Гари Маккей, който впоследствие вкарва единственото попадение в 87-ата минута на "Васил Левски".

Той има 76 мача за националния тим и е играл на две световни първенства, и със сигурност е имало интерес от чужбина. Вероятно на масата са били сложени по-доходоносни договори и възможността да играе в някоя от най-добрите европейски лиги.

Действително, според съобщенията Макстей е отхвърлил няколко оферти от Италия, по времето, когато Серия А беше може би най-привлекателното първенство в Европа. Интер Милано, Ювентус и Фиорентина са отправили предложения към шотландеца, но той е отхвърлил всички, за да остане верен на любимия си Селтик.

9. Игор Акинфеев

ЦСКА Москва (2003 г. - до момента)

Подобно на Макстей, роденият в Москва Игор Акинфеев е прекарал цялата си кариера в един клуб, като той е доминиращ в родината му. Вратарят е в ЦСКА Москва от дебюта си на 16-годишна възраст през 2003 г. и оттогава има 787 участия за руския тим, като е спечелил шест титли.

С повече участия за руския национален отбор от всички останали с изключение на един, Акинфеев демонстрира таланта си на множество големи международни турнири, което привлече вниманието на няколко водещи европейски клуба.

През 2009-а се разбра, че той е водил преговори с Манчестър Юнайтед, а през 2010 г. беше свързван с Арсенал.

В крайна сметка, отхвърляйки тези ходове и оставайки верен на ЦСКА, стражът, който е смятан за "дете-чудо", когато се появява като тийнейджър, може би е бил възпрепятстван да разгърне потенциала си, като не е направил крачка навън от руския футбол.

8. Паоло Малдини

Милан (1984 - 2009 г.)

Един от най-великите защитници в историята на футбола - Паоло Малдини, остава в Милан през цялата си кариера и впоследствие се утвърждава като един от най-добрите "едноклубни" футболисти на всички времена, като има над 900 участия за италианските гиганти.

Макар да се радва на изключително славен период в клуба на своето детство, спечелвайки седем титли в Серия А и пет Шампионски лиги, този успех донякъде пресъхва през втората половина на престоя му на "Джузепе Меаца".

От 2000-а нататък Милан е малко по-слабо конкурентен на върха на италианската елитна лига и предвид факта, че е смятан за най-добрия защитник на планетата, той със сигурност е можел да премине във всеки клуб в световния футбол.

Паоло обаче не го направи и тази изключителна отдаденост на гигантите от Серия А, при това за толкова дълъг период от време, заслужава признание.