Тръмп все питал подчинените си: „Защо Иран не отстъпва?“

Днес се навършва половин година, откакто САЩ и Израел започнаха войната с Иран с удари на иранска територия на 28 февруари. Изтичането на тези шест месеца, съпроводено със снощното изявление на американския президент Доналд Тръмп, че в момента Вашингтон не преговаря с Техеран, тъй като се е концентрирал върху икономическия натиск над Ислямската република, е основна тема в световния печат.

Лайтмотив в коментарите на западни издания е, че целите на САЩ в хода на тази половин година са се променили, като първоначалният план на Тръмп и министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху така и не се е осъществил, пише БТА. "Шест месеца по-късно войната в Иран промени Близкия изток, но не по начина, по който нейните архитекти - САЩ и Израел, се надяваха", гласи заглавие в британския в. "Индипендънт".

"Изминаха шест месеца, откакто Съединените щати и Израел нападнаха Иран с вечната цел да трансформират Близкия изток чрез военна сила. Регионът се промени, но не по начина, по който те се надяваха", пише авторът на аналитичния материал Джоузеф Краус.

"Ислямската република преживя убийството на своите висши лидери и седмиците на тежки бомбардировки и намери мощен лост за влияние в Ормузкия проток. Арабските страни от Персийския залив видяха тревожни пропуски в американския чадър за сигурност, на който разчитат от десетилетия - и някои търсят други варианти за защита", продължава Краус.

Той отбелязва, че Израел е изложен на опасността от разрив със САЩ, най-близкия си съюзник, като в същото време надеждите за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия - друга трайна амбиция на САЩ и Израел, са намалели още повече.

"Когато нападнаха Иран на 28 февруари, САЩ и Израел се надяваха да свалят неговото духовно ръководство и да го заменят с прозападно правителство. Вместо това те се озоваха в сблъсък с един "закоравял и много радикален режим“,

казва за "Индипендънт" Барбара Лийф, висш дипломат, заемала поста на помощник държавен секретар за Близкия изток в правителството на предишния американски президент Джо Байдън. "Увереността на Иран, че не само може да оцелее, но и може да надделее и да пренареди регионалния политически пейзаж, нарасна през тези шест месеца“, добавя тя.

"Индипендънт" припомня, че в навечерието на войната Ислямската република е изглеждала по-уязвима от всякога - иранската валута се срина, като това предизвика едни от най-големите антиправителствени протести в историята на страната, бяха безмилостно потушени през януари, с хиляди убити; Израел и САЩ бомбардираха военните и ядрените обекти на Иран по време на 12-дневната война миналото лято, а прокси групировките на Техеран бяха победени от Израел във войните в ивицата Газа и в Ливан, последвали атаката на радикалната палестинска групировка "Хамас" на израелска територия на 7 октомври 2023 г.

"Ситуацията обаче се промени малко след първите удари на САЩ и Израел, тъй като Иран бързо намери нови лидери, а народът му – спасявайки се от войната – пренебрегваше призивите на нападателите да въстане отново. Иран на практика затвори Ормузкия проток - стратегически търговски път за петрол и газ, и атакува страни от Персийския залив, в които са разположени американски военнослужещи, разтърсвайки световната икономика. Тръмп се съгласи на прекратяване на огъня през април и подписа през юни споразумение с Иран, което изгуби тежест дни по-късно", посочва британският вестник.

Междувременно "Уолстрийт джърнъл“ съобщава, че в хода на войната Тръмп е бил дълбоко озадачен от това, че Иран е оказал съпротива. Той е питал непрекъснато подчинените си: "Защо Иран не отстъпва?".

Затова и се е обърнал към дипломацията, за да излезе от безизходицата, и се е стигнало до Меморандума за разбирателство от 17 юни. "Но за това бързаше Тръмп, а не Иран. Техеран знаеше, че времето е на негова страна и продължаваше да бави събитията и да създава проблеми", посочва изданието.