Учените обвиняват изменението на климата за смъртоносните дъждове в Европа

Екстремните валежи, причиняващи смъртоносни наводнения в Западна Германия и Белгия, накараха много хора в цяла Европа да се питат дали климатичните промени са виновни за тях, коментира Reuters.

Учените отдавна твърдят, че изменението на климата ще доведе до по-големи дъждове. Но определянето на ролята му в смъртоносните наводнения от тази седмица ще отнеме доста време, за да се направят необходимите изследвания.

"Наводнения винаги е имало и те са като случайни събития, като хвърляне на зарове. Но ние сме променили шансовете за хвърляне на заровете", каза Ралф Туми, учен по климата в „Империал Колидж“ в Лондон.

Откакто започнаха валежите, водата излезе от бреговете на реките и каскадно премина през общностите, като отнесе домове и инфраструктура по пътя си. Към петък най-малко 130 души са загинали, а още стотици са изчезнали.

Потопът шокира мнозина. Германският канцлер Ангела Меркел нарече наводненията катастрофа и обеща да подкрепи засегнатите през тези "трудни и страшни времена".

Като цяло нарастващата средна глобална температура - сега с около 1,2 градуса по Целзий над средната от прединдустриалната ера - прави обилните валежи по-вероятни, според учените.

По-топлият въздух задържа повече влага, което означава, че в крайна сметка ще се отдели повече вода.

„Когато имаме тези обилни валежи, тогава атмосферата е почти като гъба - стискате гъба и водата изтича навън“, каза Йоханес Куас, професор по теоретична метеорология в Лайпцигския университет.

Повишаването на средната глобална температура с 1 градус увеличава капацитета на атмосферата да задържа вода със 7%, казаха климатолози, като по този начин се увеличава шанса за големи валежи.

Други фактори, включително местната география и атмосферните системи, също определят начина, по който се засягат специфичните райони.

Наводненията дойдоха само седмици след като рекордната гореща вълна отне живота на стотици хора в Канада и САЩ.

Оттогава учените твърдят, че екстремните горещини биха били „практически невъзможни“ без климатичните промени, които направиха подобно събитие 150 пъти по-вероятно да се случи.

Европа също беше необичайно гореща. Например финландската столица Хелзинки отчете най-горещия си месец юни от 1844 г. насам.

Въпреки че изследователите прогнозират нарушаване на стабилността на времето заради климатичните промени от десетилетия, някои казват, че скоростта, с която тези крайности идват, ги е изненадала.

"Страхувам се, че изглежда се случва толкова бързо", каза Хейли Фаулър, хидроклиматолог от университета в Нюкасъл във Великобритания, отбелязвайки "сериозните рекордни събития по целия свят в рамките на седмици".

Други твърдят, че валежите не са толкова изненадващи, но че предполагаемият брой на жертвите означава, че в районите липсват ефективни системи за предупреждение и евакуация, за да се справят с екстремни метеорологични събития.

„Валежите не са равносилни на бедствие“, каза Туми от лондонския „Империал Колидж“. "Това, което наистина е обезпокоително, е броят на смъртните случаи. Това е сигнал за събуждане."

Намаляването на емисиите е от решаващо значение за забавяне на климатичните промени, каза Стефан Рамсторф, океанограф и климатик в Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.

"Вече имаме по-топъл свят с топящ се лед, издигащи се морета, по-екстремни метеорологични явления. Това ще бъде с нас и през следващите поколения", каза Рамсторф. „Но все пак можем да предотвратим много по-лошото".